Валентине, Валентине...
12 отговора
174 прегледа
Валентине, Валентине...
Честит празник СВ. Валентин приятели.
Желая ви здраве, късмет, щастие и много, много обич.
Добър ден.
Прекарах една от най- тежките си нощи.
Помогнете бе хора?
Вече знаете че в мен си влизат разни неща, ползват всичките ми органи и говорят чрез мен самия, лекуват ме уж или ме разболяват и се чувствам много зле. Казват ме, че са направили от мен съвършенна апаратура /аз, апаратура , моля ви се/ за връзка с вас хората, за какво ли им е тази връзка , както и да е .
Та снощи както си спях по корем изведнъж усетих една дълга желязна иглица пробола сърцето ми отдолу нагоре , стърчеше една педя зад гърба ми и там беше заострения й край. Първата ми мисъл беше, че тези тъпаци са забили иглицата в сърцето ми отзад надолу с тъпия край и са ме повредили.
Втората ми мисъл беше, че матрака на който спя , му се е скъсала пружината и аз съм се намъкнал без да искам на нея. Викам си:"Втасахме я сега?"-туй беше третата ми мисъл. Нали, не се паникьосах защото вече бях чел тази тема тук в клуба и се опитах да се повдигна и да се измъкна от тази иглица, но да ви кажа , че през цялото време много ме болеше и се чудех как да направя това.
Четвъртата ми мисъл бе колко лесно се измъкнах , как да го опиша неуписиемото...времето през което аз се надигах а иглицата се измъкваше отдолу, бе засечено от сетивата ми само миг преди да започна и в самия край. Нещо по средата ми се губи, ама и не ме боля. Болезнено и "смислово" изживях само последните 3 милиметра? Колко чудно? Както и да е ? Забравих да ви кажа че малко преди да се случи това и по време на действията аз чувах ясно и виждах смътно по някакъв си неопределен начин онова което ми набиваше иглицата и дори разбирах вътрешното му емоционално състояние. То онова / после ще викажа за него дори ругаеше баща си ли кого ли, че му дало тази тъпа иглица и го е изпратило да ме наръга с нея Обаче..като се надигнах аз на колене в леглото, ама така ядосан от простотиите им....избяга ама го видях ..едно такова голо, мъничко с крилца. Аз още преди да го видя го познах по звука защото то като хвръкна се чу един особен шум на
крилца...амууурррррррррр...
Викам си:" Тука има нещо скрито? Тез мойте хора ме приготвят за Валентин!"
Разбрах аз, че онази иглица си остана в мен, но по неизвестни причини не се вижда с простото ми око и до преди малко бях при различни доктори и апаратури. Чак сега ме освободиха докторите и да ви се оплача забелязах как един доктор зад гърба ми направи знак с ръка на друг доктор ...нещо си въртеше вдигнатата длан наляво надясно, ама гледаше мен.
Днес през цялото време си мисля хубави и нежни неща за един ник тук, но това си е нормално - нали?
Помогнете ми бе хора, как да разбера какво ми е?
Дори не ми се пише...мисли ми се ей едни такива неща в главата ми , много готино.
Нищо не ми пречи, че не съм наред само това дето ме избягвате и не искате да говорите с мен. Съмнявам се че и движенията на докторите правите зад гърба ми ...Моля ви се?
Желая ви здраве, късмет, щастие и много, много обич.
Добър ден.
Прекарах една от най- тежките си нощи.
Помогнете бе хора?
Вече знаете че в мен си влизат разни неща, ползват всичките ми органи и говорят чрез мен самия, лекуват ме уж или ме разболяват и се чувствам много зле. Казват ме, че са направили от мен съвършенна апаратура /аз, апаратура , моля ви се/ за връзка с вас хората, за какво ли им е тази връзка , както и да е .
Та снощи както си спях по корем изведнъж усетих една дълга желязна иглица пробола сърцето ми отдолу нагоре , стърчеше една педя зад гърба ми и там беше заострения й край. Първата ми мисъл беше, че тези тъпаци са забили иглицата в сърцето ми отзад надолу с тъпия край и са ме повредили.
Втората ми мисъл беше, че матрака на който спя , му се е скъсала пружината и аз съм се намъкнал без да искам на нея. Викам си:"Втасахме я сега?"-туй беше третата ми мисъл. Нали, не се паникьосах защото вече бях чел тази тема тук в клуба и се опитах да се повдигна и да се измъкна от тази иглица, но да ви кажа , че през цялото време много ме болеше и се чудех как да направя това.
Четвъртата ми мисъл бе колко лесно се измъкнах , как да го опиша неуписиемото...времето през което аз се надигах а иглицата се измъкваше отдолу, бе засечено от сетивата ми само миг преди да започна и в самия край. Нещо по средата ми се губи, ама и не ме боля. Болезнено и "смислово" изживях само последните 3 милиметра? Колко чудно? Както и да е ? Забравих да ви кажа че малко преди да се случи това и по време на действията аз чувах ясно и виждах смътно по някакъв си неопределен начин онова което ми набиваше иглицата и дори разбирах вътрешното му емоционално състояние. То онова / после ще викажа за него дори ругаеше баща си ли кого ли, че му дало тази тъпа иглица и го е изпратило да ме наръга с нея Обаче..като се надигнах аз на колене в леглото, ама така ядосан от простотиите им....избяга ама го видях ..едно такова голо, мъничко с крилца. Аз още преди да го видя го познах по звука защото то като хвръкна се чу един особен шум на
крилца...амууурррррррррр...
Викам си:" Тука има нещо скрито? Тез мойте хора ме приготвят за Валентин!"
Разбрах аз, че онази иглица си остана в мен, но по неизвестни причини не се вижда с простото ми око и до преди малко бях при различни доктори и апаратури. Чак сега ме освободиха докторите и да ви се оплача забелязах как един доктор зад гърба ми направи знак с ръка на друг доктор ...нещо си въртеше вдигнатата длан наляво надясно, ама гледаше мен.
Днес през цялото време си мисля хубави и нежни неща за един ник тук, но това си е нормално - нали?
Помогнете ми бе хора, как да разбера какво ми е?
Дори не ми се пише...мисли ми се ей едни такива неща в главата ми , много готино.
Нищо не ми пречи, че не съм наред само това дето ме избягвате и не искате да говорите с мен. Съмнявам се че и движенията на докторите правите зад гърба ми ...Моля ви се?
Re: A poor young shepherd...
"Целувката оса е,
треперя от зори,
а и в съня дори
край мене тя витае.
Целувката оса е!
Но пак обичам Кет -
с очите й големи,
по-тъмни от бадеми,
с лик издължен и блед.
Ах, как обичам Кет!
Днес Валентинов ден е.
Ах, как да ида сам
при Кет? Човек от срам
къде ли да се дене,
а Валентинов ден е!
Целувката оса е,
треперя от зори,
а и в съня дори
край мене тя витае.
Целувката оса е!"
]Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят![
треперя от зори,
а и в съня дори
край мене тя витае.
Целувката оса е!
Но пак обичам Кет -
с очите й големи,
по-тъмни от бадеми,
с лик издължен и блед.
Ах, как обичам Кет!
Днес Валентинов ден е.
Ах, как да ида сам
при Кет? Човек от срам
къде ли да се дене,
а Валентинов ден е!
Целувката оса е,
треперя от зори,
а и в съня дори
край мене тя витае.
Целувката оса е!"
]Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят
в отговор на Пoл Bepлeн
#3
Re: A poor young shepherd...
Polovinata otgovor na vyprosa se systoi v samiq vypros.
в отговор на xипoтeнyзa
#5
Re: Само че
Imash li polovinata mnogo po-lesno e da namerish drugata,zashtoto znaesh kakvo tyrsish
в отговор на xипoтeнyзa
#7
Re: Не винаги, не винаги
Kato go naredq do polovinata ,posle e mnogo lesno .Opitai nqkoi pyt!Razlichno e !Hubavo e da namirash novi pytishta(a ne da se ogranichavash s obshto prietiq)
в отговор на xипoтeнyзa
#8
Re: Не винаги, не винаги
...аха...а, ла прима би квадрати?
Теб ако не те кажа на Бат Пи,тгор, знаеш ли къкъв е фактаджия той?
Той хепотенузите ги няма за нищо!
Теб ако не те кажа на Бат Пи,тгор, знаеш ли къкъв е фактаджия той?
Той хепотенузите ги няма за нищо!
в отговор на xипoтeнyзa
#13
Re: Колко му е
Виж я как се сме тъз хиепутеза Ти мен тук за срам ли ще ме правиш, а