за Принцът...
11 отговора
339 прегледа
за Принцът...
VII
Все така благодарение на овцата на петият ден аз узнах и тази тайна в живота на малкият принц. Той ме попита внезапно, без предисловие, сякаш бе стигнал до тази мисъл след дълги мълчаливи разсъждения:
- Ако една овца яде храсти, тя яде също така и цветя, нали?
- Овцата яде всичко, което срещне.
- Дори и цветя с бодли ли?
- Да. Дори цветя с бодли.
- Но за какво служат бодлите?
Аз не знаех. В това време се опитвах да отвъртя един яко затегнат болт на моя мотор. Бях много обезпокоен, тъй като повредата започваше да ми се струва твърде сериозна, а привършването на водата ме караше да се страхувам от най- лошото.
- За какво служат бодлите?
Малкият принц никога не се отказваше от въпрос, който веднаж беше задал. Бях ядосан от болта и отвърнах наслуки:
- Бодлите са безполезни, те са проява на чиста лошотия от страна на цветята!
- О!
Но след като помълча, той изрече почти с ненавист:
- Не ти вярвам! Цветята са немощни. Те са наивни. Уякчават се, когато могат. Вярват, че са страховити с бодлите си...
Не му отвърнах. В този миг си казвах:” Ако тоя болт продължава да се противи, ще го накарам да изскочи с един удар на чука.” Малкият принц отново смути моите размишлявания:
- И ти мислиш, че цветята...
- А, не! Не! Аз нищо не мисля! Отвъранах на слуки. Занимавам се със сериозни неща.
Той ме погледна изумен.
- Сериозни неща!
Наблюдаваше ме: с чука в ръката, с почернели от нагар пръсти, прегърбен над предмет, който му изглеждаше твърде грозен.
- Говориш като възрастните!
Това ме смути. Но той добави без капка жал:
- Всичко объркваш... всичко смесваш!
Беше наистина много раздразнен. И тръскаше златистите си къдрици, които вятърат развяваше:
- Знам една планета, където живее един морав господин. Той никога не е вдъхвал аромата на цвете. Той никога не е съзерцавал звезда. Той никога никого не е обичал. Той никога не се е занимавал с нещо друго освен със сметки. По цял ден той повтаря като тебе: “Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!”, и това го кара да се пука от гордост. Ала той не е човек, а някаква гъба!
- Някаква каква?
- Някаква гъба!
Сега малкият принц беше пребледнял от гняв.
- В продължение на милиони години цветята си изработват бодли. В продължение на милиони години овцете все пак ядат цветята. И мигар не е сериозно човек, да иска да разбере, защо те се трудят толкова, за да си изработват бодли, които никога за нищо не служат? И мигар войната между овцете и цветята не е важна? Мигар това не е по- сериозно и по- важно от сметките на един дебел червен господин? И ако аз познавам едно- едничко цвете в света, което съществува само на моята планета и което една мъничка овца може да унищожи току тъй, внезапно, някоя сутрин, без да си дава сметка за това, което върши, мигар това не е важно?
Той поруменя, после отново подхвана:
- Ако някой обича цвете, което едничко съществува сред милионите и милиони звезди, това е достатъчно, за да бъде той щастлив, когато ги гледа. Той си казва: “Моето цвете е там някъде...” Но ако овцата изяде цветето, за него сякаш всички звезди изгасват! И това не било важно!
Той не успя да каже нищо повече. Внезапно се разрида. Нощта беше паднала. Бях оставил сечивата си. Забравих съвсем за чука, за болта, за жаждата и за смъртта. На една звезда, на една планета- моята Земята- имаше един малък принц, който трябваше да бъде утешен! Взех го на ръце, Залюлях го. Заговорих му: “Цветето, което обичаш, не е застрашено... Ще нарисувам наморник на твоята овца... Ще ти нарисувам ограждане за твоето цвете... Ще...” Не знаех какво повече да кажа. Чувсвувах се много несръчен. Не знаех как да се приближа, как да стигна до него... Страната на сълзите е тъй загадъчна.
VIII
Доста набързо опознах по- добре това цвете. Върху планетата на малкият принц винаги бяха никнали твърде прости цвета, украсени със само един ред венчелистчета- те не заемаха никакво място и не смущаваха никого. Появяваха се някоя сутрин в тревата и вечерта умираха. Но това цвете бе покарало един ден от семенце, донесено незнайно откъде, и малкият принц беше наблюдавал отблизо стълбцето му, което не приличаше на другите стълбца. То можеше да бъде нов род баобаб. Но храстът бързо престана да расте и начена да приготовлява един цвят. Огромната пъпка растеше пред очите на малкият принц и той усещаше, че от нея ще излезе чудно видение, ала цветето безкрайно се разкрасяваше, притаено в своята зелена стая. То грижливо избираше своите багри. То се обличаше бавно, нагласяваше едно по едно венчелистчетата си. То не желаеше да излезе цяло раздърпано, подобно на маковете. То искаше да се яви в пълния блясък на красотата си. Ах, да! То беше много кокетно! И ето че една сутрин, точно на изгрев слънце, то се появи.
И макар да бе работило така прецизно, цветето се прозина и изрече:
- Ах! С мъка се събудих... Моля за извинение... Още съм поразена...
Малкият принц не успя да сдържи своето възхищение:
- Колко сте красива!
- Нали? – отвърна кротко цветето. – И съм родена ведно със слънцето...
Малкият принц долови, че то не е твърде скромно, но беше толкова вълнуващо!
- Мисля, че е време за закуска- добави веднага красавицата. – Ще имате ли добрината да помислите за мен...
И много смутен, малкиат принц отиде да потърси лейка с прясна вода, за да полее цветето...
Така то доста бързо го измъчи със своята някак взискателна суетност. Един ден например, както говореше за своите четири бодли, то каза на малият принц:
- Току- виж дошли тигрите с техните нокти!
- На моята планета няма тигри- възрази малкият принц. – И после тигрите не ядат трева.
- Аз не съм трева- отговърна тихо цветето.
- Простете ми.
- Никак не се страхувам от тигрите, но изпитвам ужас от въздушните течения. Не разполагате ли с някакъв заслон?
“Ужас от въздушните течения.. невероятно е за едно растение- отбеляза малкият принц.- Това цвете е много сложно...”
- Вечер ще ме поставяте под стъклен похлупак. При вас е много студено. Зле устроено. Там, отдето идвам....
Ала се спря. Бе пристигнало като семе. Съвсем не би могло да познава други светове. Смутено, че се остави да бъде уловено в скрояване на такава наивна лъжа, то се прокашля два три пъти, за да пробуди у малкият принц чувство на вина:
- Заслонът?...
- Щях да ида да потърся, но вие почнахте да говорите!
И тогава то започна да кашля по- силно, за да породи все пак у него някакви угризения. По такъв начин, въпреки добронамереността на своята любов, малкият принц скоро почна да се съмнява в красавицата. Бе възприел на сериозно лишените от значимост слова и се беше почувствал твърде нещастен.
“Трябваше да не я слушам- довери ми той един ден.- човек никога не бива да слуша цветята. Трябва да ги гледа и да вдъхва благоуханието им. Моето цвете насити с аромат планетата ми, но аз не умеех да се радвам на това. Тази история с ноктите, трябваше да предизвика у мен умисление...”
И ми призна също: “Тогава не проумях нищо! Трябваше да я съдя според постъпките, а не според словата. Тя изпълваше всичко наоколо ми с аромат и светлина. Не биваше никога да я напускам! Трябваше да отгатна нежността зад клетите и хитрости. Цветята са толкова противоречиви! Но бях твърде млад, за да умея да я обичам.”
IX
Мисля, че за бягството си се бе възползувал от прелета на дивите птици. В утринта, преди да замине, той приведе в ред планетата си. Почисти грижливо действуващите вулкани. Притежаваше два действуващи вулкана. И те бяха много удобни за притопляне на сутрешната закуска. Притежаваше също така един загаснал вулкан. Ако са добре почистени, вулканите горят кротко и равномерно, без изригвания. Вулканичните изригвания са прилични на огньовете в камините. Очевидно ние, земните жители, сме прекомерно малки, за да почистваме вулканите си. Ето защо те ни създават купища неприятности.
Също така някак меланхолно малкият принц изтръгва последните стулбца на баобаби. Той мислеше, че не ще се върне никога вече. Ала всички тези обичайни действия в онази утрин му се сториха изключително сладостни. А когато поля за последен път цветето и се готвеше да постави върху него стъкленият похлупак, му се приплака.
- Сбогом- каза той на цветето.
Ала то не му отговори.
- Сбогом- повтори той.
Цветето се изкашля. Но не поради настинка.
- Бях глупава- каза красавицата.- Прости ми. Дано бъдеш щастлив.
Той се изненада от липсата на упреци. Стоеше съвсем смутено сус стъкленият похлупак в ръце. Не проумяваше тази смирена благост.
- Е да, аз те обичах- рече цветето.- Но по моя вина ти нищо не узна. Това не е никак важно. Ала и ти беше също толкова глупав като мен. Постарай се да бъдеш щастлив... Остави на мира този стъклен похлупак. Не го искам.
- Ала вятърът...
- Е, не съм чак толкова простинала... Хладният въздух на ноща ще ми влее сила. Аз съм цвете.
- Но животните...
- Ще трябва все пак да понеса две три гъсеници, ако искам да позная пеперудите. Те навярно са много красиви. Инак кой друг ще ме навести? Ти ще бъдеш далеко. А от едрите животни изобщо не се страхувам. Нали и аз имам нокти.
И тя простодушно показа своите четири бодли. После добави:
- Не протакай, досадно е! Реши да заминеш. Тръгвай.
Защото не искаше принцът да види как тя плаче. Бе толкова горедливо цвете...
.......................
от Малкият принц
Антоан дьо Сент Екзюпери
carpe diem... noctumque
Все така благодарение на овцата на петият ден аз узнах и тази тайна в живота на малкият принц. Той ме попита внезапно, без предисловие, сякаш бе стигнал до тази мисъл след дълги мълчаливи разсъждения:
- Ако една овца яде храсти, тя яде също така и цветя, нали?
- Овцата яде всичко, което срещне.
- Дори и цветя с бодли ли?
- Да. Дори цветя с бодли.
- Но за какво служат бодлите?
Аз не знаех. В това време се опитвах да отвъртя един яко затегнат болт на моя мотор. Бях много обезпокоен, тъй като повредата започваше да ми се струва твърде сериозна, а привършването на водата ме караше да се страхувам от най- лошото.
- За какво служат бодлите?
Малкият принц никога не се отказваше от въпрос, който веднаж беше задал. Бях ядосан от болта и отвърнах наслуки:
- Бодлите са безполезни, те са проява на чиста лошотия от страна на цветята!
- О!
Но след като помълча, той изрече почти с ненавист:
- Не ти вярвам! Цветята са немощни. Те са наивни. Уякчават се, когато могат. Вярват, че са страховити с бодлите си...
Не му отвърнах. В този миг си казвах:” Ако тоя болт продължава да се противи, ще го накарам да изскочи с един удар на чука.” Малкият принц отново смути моите размишлявания:
- И ти мислиш, че цветята...
- А, не! Не! Аз нищо не мисля! Отвъранах на слуки. Занимавам се със сериозни неща.
Той ме погледна изумен.
- Сериозни неща!
Наблюдаваше ме: с чука в ръката, с почернели от нагар пръсти, прегърбен над предмет, който му изглеждаше твърде грозен.
- Говориш като възрастните!
Това ме смути. Но той добави без капка жал:
- Всичко объркваш... всичко смесваш!
Беше наистина много раздразнен. И тръскаше златистите си къдрици, които вятърат развяваше:
- Знам една планета, където живее един морав господин. Той никога не е вдъхвал аромата на цвете. Той никога не е съзерцавал звезда. Той никога никого не е обичал. Той никога не се е занимавал с нещо друго освен със сметки. По цял ден той повтаря като тебе: “Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!”, и това го кара да се пука от гордост. Ала той не е човек, а някаква гъба!
- Някаква каква?
- Някаква гъба!
Сега малкият принц беше пребледнял от гняв.
- В продължение на милиони години цветята си изработват бодли. В продължение на милиони години овцете все пак ядат цветята. И мигар не е сериозно човек, да иска да разбере, защо те се трудят толкова, за да си изработват бодли, които никога за нищо не служат? И мигар войната между овцете и цветята не е важна? Мигар това не е по- сериозно и по- важно от сметките на един дебел червен господин? И ако аз познавам едно- едничко цвете в света, което съществува само на моята планета и което една мъничка овца може да унищожи току тъй, внезапно, някоя сутрин, без да си дава сметка за това, което върши, мигар това не е важно?
Той поруменя, после отново подхвана:
- Ако някой обича цвете, което едничко съществува сред милионите и милиони звезди, това е достатъчно, за да бъде той щастлив, когато ги гледа. Той си казва: “Моето цвете е там някъде...” Но ако овцата изяде цветето, за него сякаш всички звезди изгасват! И това не било важно!
Той не успя да каже нищо повече. Внезапно се разрида. Нощта беше паднала. Бях оставил сечивата си. Забравих съвсем за чука, за болта, за жаждата и за смъртта. На една звезда, на една планета- моята Земята- имаше един малък принц, който трябваше да бъде утешен! Взех го на ръце, Залюлях го. Заговорих му: “Цветето, което обичаш, не е застрашено... Ще нарисувам наморник на твоята овца... Ще ти нарисувам ограждане за твоето цвете... Ще...” Не знаех какво повече да кажа. Чувсвувах се много несръчен. Не знаех как да се приближа, как да стигна до него... Страната на сълзите е тъй загадъчна.
VIII
Доста набързо опознах по- добре това цвете. Върху планетата на малкият принц винаги бяха никнали твърде прости цвета, украсени със само един ред венчелистчета- те не заемаха никакво място и не смущаваха никого. Появяваха се някоя сутрин в тревата и вечерта умираха. Но това цвете бе покарало един ден от семенце, донесено незнайно откъде, и малкият принц беше наблюдавал отблизо стълбцето му, което не приличаше на другите стълбца. То можеше да бъде нов род баобаб. Но храстът бързо престана да расте и начена да приготовлява един цвят. Огромната пъпка растеше пред очите на малкият принц и той усещаше, че от нея ще излезе чудно видение, ала цветето безкрайно се разкрасяваше, притаено в своята зелена стая. То грижливо избираше своите багри. То се обличаше бавно, нагласяваше едно по едно венчелистчетата си. То не желаеше да излезе цяло раздърпано, подобно на маковете. То искаше да се яви в пълния блясък на красотата си. Ах, да! То беше много кокетно! И ето че една сутрин, точно на изгрев слънце, то се появи.
И макар да бе работило така прецизно, цветето се прозина и изрече:
- Ах! С мъка се събудих... Моля за извинение... Още съм поразена...
Малкият принц не успя да сдържи своето възхищение:
- Колко сте красива!
- Нали? – отвърна кротко цветето. – И съм родена ведно със слънцето...
Малкият принц долови, че то не е твърде скромно, но беше толкова вълнуващо!
- Мисля, че е време за закуска- добави веднага красавицата. – Ще имате ли добрината да помислите за мен...
И много смутен, малкиат принц отиде да потърси лейка с прясна вода, за да полее цветето...
Така то доста бързо го измъчи със своята някак взискателна суетност. Един ден например, както говореше за своите четири бодли, то каза на малият принц:
- Току- виж дошли тигрите с техните нокти!
- На моята планета няма тигри- възрази малкият принц. – И после тигрите не ядат трева.
- Аз не съм трева- отговърна тихо цветето.
- Простете ми.
- Никак не се страхувам от тигрите, но изпитвам ужас от въздушните течения. Не разполагате ли с някакъв заслон?
“Ужас от въздушните течения.. невероятно е за едно растение- отбеляза малкият принц.- Това цвете е много сложно...”
- Вечер ще ме поставяте под стъклен похлупак. При вас е много студено. Зле устроено. Там, отдето идвам....
Ала се спря. Бе пристигнало като семе. Съвсем не би могло да познава други светове. Смутено, че се остави да бъде уловено в скрояване на такава наивна лъжа, то се прокашля два три пъти, за да пробуди у малкият принц чувство на вина:
- Заслонът?...
- Щях да ида да потърся, но вие почнахте да говорите!
И тогава то започна да кашля по- силно, за да породи все пак у него някакви угризения. По такъв начин, въпреки добронамереността на своята любов, малкият принц скоро почна да се съмнява в красавицата. Бе възприел на сериозно лишените от значимост слова и се беше почувствал твърде нещастен.
“Трябваше да не я слушам- довери ми той един ден.- човек никога не бива да слуша цветята. Трябва да ги гледа и да вдъхва благоуханието им. Моето цвете насити с аромат планетата ми, но аз не умеех да се радвам на това. Тази история с ноктите, трябваше да предизвика у мен умисление...”
И ми призна също: “Тогава не проумях нищо! Трябваше да я съдя според постъпките, а не според словата. Тя изпълваше всичко наоколо ми с аромат и светлина. Не биваше никога да я напускам! Трябваше да отгатна нежността зад клетите и хитрости. Цветята са толкова противоречиви! Но бях твърде млад, за да умея да я обичам.”
IX
Мисля, че за бягството си се бе възползувал от прелета на дивите птици. В утринта, преди да замине, той приведе в ред планетата си. Почисти грижливо действуващите вулкани. Притежаваше два действуващи вулкана. И те бяха много удобни за притопляне на сутрешната закуска. Притежаваше също така един загаснал вулкан. Ако са добре почистени, вулканите горят кротко и равномерно, без изригвания. Вулканичните изригвания са прилични на огньовете в камините. Очевидно ние, земните жители, сме прекомерно малки, за да почистваме вулканите си. Ето защо те ни създават купища неприятности.
Също така някак меланхолно малкият принц изтръгва последните стулбца на баобаби. Той мислеше, че не ще се върне никога вече. Ала всички тези обичайни действия в онази утрин му се сториха изключително сладостни. А когато поля за последен път цветето и се готвеше да постави върху него стъкленият похлупак, му се приплака.
- Сбогом- каза той на цветето.
Ала то не му отговори.
- Сбогом- повтори той.
Цветето се изкашля. Но не поради настинка.
- Бях глупава- каза красавицата.- Прости ми. Дано бъдеш щастлив.
Той се изненада от липсата на упреци. Стоеше съвсем смутено сус стъкленият похлупак в ръце. Не проумяваше тази смирена благост.
- Е да, аз те обичах- рече цветето.- Но по моя вина ти нищо не узна. Това не е никак важно. Ала и ти беше също толкова глупав като мен. Постарай се да бъдеш щастлив... Остави на мира този стъклен похлупак. Не го искам.
- Ала вятърът...
- Е, не съм чак толкова простинала... Хладният въздух на ноща ще ми влее сила. Аз съм цвете.
- Но животните...
- Ще трябва все пак да понеса две три гъсеници, ако искам да позная пеперудите. Те навярно са много красиви. Инак кой друг ще ме навести? Ти ще бъдеш далеко. А от едрите животни изобщо не се страхувам. Нали и аз имам нокти.
И тя простодушно показа своите четири бодли. После добави:
- Не протакай, досадно е! Реши да заминеш. Тръгвай.
Защото не искаше принцът да види как тя плаче. Бе толкова горедливо цвете...
.......................
от Малкият принц
Антоан дьо Сент Екзюпери
carpe diem... noctumque
в отговор на Green light
#5
Re: за Принцът...
Да, така е, но колко малко хора живеят според тези прости истини. 
:) от мен
carpe diem... noctumque
:) от мен
carpe diem... noctumqueRe: Простите истини...
Не съм сигурна, че трябва да се радвам. Знаеш ли колко по приятно е когато не усещаш и не виждаш някой неща, когато не разбираш. Просто е блаженство..... недостижимо за мен. Защото аз все питам за това "защо", до сега не съм открила предимствата. На теб познати ли са ти такива?
:) от мен
carpe diem... noctumque
:) от мен
carpe diem... noctumqueRe: Простите истини...
Освен това боли когато няма с кого да споделиш книгата. Ама хич пък, никой около мен не чете. Наскоро един познат ми поиска "Малкият принц". Чул нещо в шоуто на Слави(!!!), което го накарало да се почувства необразован. Като ми я върна, аз се опитах да завържа разговор по темата. Отсреща - кисела физиономия. Трагедия!! Еми, подехме разговора за блондинките, работата и колите. Пу! Аман!!!
Толкова по-приятно е, че се намират хора като тебе
Толкова по-приятно е, че се намират хора като тебе
Re: Простите истини...
Съни,
На този свят всичко опира до две неща:
1. Възмонжности
2. Желания
И докато на тези, за които ти говориш им лисва 1, то при теб май става дума за 2
Човек знае и разбира това, което иска
Имам една щерка. За която "защо" е най-фундменталния въпрос.
Arte et Marte
На този свят всичко опира до две неща:
1. Възмонжности
2. Желания
И докато на тези, за които ти говориш им лисва 1, то при теб май става дума за 2
Човек знае и разбира това, което иска
Имам една щерка. За която "защо" е най-фундменталния въпрос.
Arte et Marte
в отговор на Green light
#10
Re: Простите истини...
Благодаря ти 
Понякога и на мен ми липсват хора да говоря за това. В момента чета една интересна книга за философите и за това няма с кого да говоря, но какво да се прави, света не е винаги перфектен и аз съм се нагодила.
:) от мен
carpe diem... noctumque
Понякога и на мен ми липсват хора да говоря за това. В момента чета една интересна книга за философите и за това няма с кого да говоря, но какво да се прави, света не е винаги перфектен и аз съм се нагодила.
:) от мен
carpe diem... noctumque