§22

"Началото на всичко е благоразумието. От благоразумието произтичат всички останали добродетели; то ни учи, че не можем да живеем приятно, ако не живеем разумно, нравствено и справедливо; и обратно - не можем да живеем разумно, нравствено и справедливо, ако не живеем приятно"

Епикур

И сега от къде да почне човек? От себе си или от начина си на живот? Явно указанията за тълкуване на мислите са били издадени на други плочи и са се загубили през вековете...

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

а какво е общото между "Параграф 22" и Епикур? мисля, че става въпрос за различни гледни точки. върху различни екзистенциални неща. мое мниние. върпос. твоя отговор?

Ама това са коренно противоположни неща - благоразумния живот и приятния живот, ако разбира се под приятен живот се има предвид удоволствията в живота ... И за да бъде напълно в сила параграфът, не беше ли ти, който наскоро писа нещо по повод на удоволствията?!

]Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят![

Извинявай, че ти отговарям с въпрос, но да не си открил начин да живееш хем благоразумно, хем приятно? То вярно, че зависи и от това, което човек влага като смисъл в "благоразумието" и за всеки мярката е индивидуална...

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

Каквото и да кажа, ще бъде дърпане на дявола за опашката

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

за себе си съм открил. благоразумие в приятното. приятното на благоразумието. наистина е много индивидуално. не очаквам да ме разбереш.

това звучи почти като "шоколадови бонбони от соя" .. "безалкохолна бира" ...."безкофеиново кафе" и т.н. ...............

]Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят![

Не само индивидуално, но и променливо във времето. Понякога не ти ли се струва, че си живял благоразумно и приятно, а след време като помислиш, как е било, ти идва на ум, че е било само едното от двете или пък нито едното от двете.

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

... контролирана емоция....

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

не. единствената реалност. това е невидимото за невъораженото око.

понятията като "реалност", "истина" и т.н.т. винаги са си били вън и независими от нас, до момента в който не ни засегнат пряко

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

а може би си прав. а може би това изобщо няма значение.

..би.

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

Това беше в десятката (без Инджев)

]Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят![

има ли тогава такова нещо като "обективна реалност" и "обективна истина"? ... да не говорим за обективна журналистика

]Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят![

Няма нищо обективно отразимо от субекти

Interesno naistina...Spored men nestata za koito govorish se oglejdat edno v drugo.Po na4ina na jivot na niakoy mojesh da razberesh kakav e i obratnoto.Tova koeto e vatre v nas se otraziava i modelira navan kato otnoshenia i izbori...A za udovolstvieto - to e ve4e stil i svetousestane -mmmmmmmmmmmddaaaaaaaaaaaaa!!!!!!!!!!!!!!!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Прави са големите бради, поне за това:
"Битието формира съзнанието" Все ми се чини, че не е тяхна мисъл, твърде мъдра е.

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

Аз изхождам по-скоро индуктивно - обратното, но важното е да се чувстваме живи и себе си....
Честит празник на теб днес!!!Моите благопожелания!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!