тъжно

... не знам...струваше ли си чакането и "почиването"...
нещо не върви както трябва - имам изпепеляващото чувство... как се стигна до това изпразване тук?! а има някои от вас, които много ми липсват, но не намирам нишичката, за която да се хвана и да започна да изкачвам баира на общуването, да тръгна да ви търся и да съм сигурна, че ще ви намеря, да се подлагам на това чакане, за да знам, че не не нужно да гледам назад, защото съм сигурна, че има нещо ново...
защо ме напада такава тъга?... плаши ме мисълта, че това не е временно, както мислех в началото. "Това ще мине" - си казвах - "изживяваме малко застойче..."

...не знам...

затягайки кръгът около себе си. не забравяй да излизаш. от време на време. навън.

няма нищо общо с мен... всъщност не мога да вляза, а не да изляза, но това е в друга гама...
обичам най-общо обоснованите и добре храносмляни съвети... изотопни!

easy come, easy go...

Може да е от липсата на витамини.
Съвети, иначе, не давам, всеки трябва да си намери сам отговорите на терзаещите го въпроси. Човек се смее на това от което се срахува, от тук, разбери от какво се натъжаваш, не мисли за миналото, то е отминало безвъзвратно, не мисли за бъдещето, то още не е дошло, а ако погледнеш настоящето, виж колко е малко, то се свива само до този момент. Нищожно. Струва ли си тогава да се обременяваш с толкова незначителни неща.

Не ми се връзвай.

така ли разсъждаваш - easy come, easy go - тогава защо си се върнала?

си тръгна... явно.
друго замислях, но не стана...
друго очаквах, но не го открих
защо ме питаш, не мога да разбера...

а пък и това не беше казано в този смисъл...

най-хубавото, което може да ти се случи е да имаш хубави спомени ... тъжно е само ако не си от хората, които ги създават

]Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят![

Радвам се, че погледна сериозно на написаното от мен и... ти благодаря. Не страдам за миналото и недовиждам бъдещето. Именно "сега" и липсата на дълговремие ме стряска, но не се страхувам. Разочаровам се! Тепърва оценявам анонимността....

е, че ми минава бързо.....

защото обичам да tease. както и да taquinerie. (ти си спрегни глагола)

.

Нищо не се повтаря ... дори и спомените всеки път по нещичко се различават.

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

r u changing or what?

Ако си ти, М.?

Уж Маг пък прост билкар!

Вече знам - това си ти.
Е, къде беше?
Другото ще си го кажем по телефона.
До утре сабахлем.


Уж Маг пък прост билкар!

Законно право на всеки крал е да се възмущава от време на време, иначе как би вземал собствените си решения. Дълговремие има и в този миг, стига да откриваме и преоткриваме значението на мига. Всяко изживяване е уникално и с това ценно. Дори ровещ в кофата за смет, човек може да има достойнството да оцени мига. Търся нюансите в изживяванията, търся различията в състоянията си, така съм решил този проблем за мен. Твоето решение ще дойде само, за теб и от теб.
Все пак, пробва ли с витамини.

Не ми се връзвай.

не става!!! Ще опитам с нещо друго. След като вече не спя и не пуша, и не... и не... КАЖИ МИ КАКВО МИ ОСТАВА ОСВЕН ДА ВЗИМАМ ТАКИВА РЕШЕНИЯ, благодаря, че ме изслуша;))))))))))

Je me TRANSforme tout le temps...

ti poliglotka li si or what:)))
en tout les cases toi bession du change
daje ne sum siguren taka li se pishe:))

Стига си ми благодарила, правя го за собствено удоволствие. Ами, според мен вземането на каквито и да е решения е по важно от това какво не правя или не мога да правя, вече ("вече не спя и не пуша, и не... и не... "). Остават ти и хиляди други неща, вътре в теб, остават ти и много други, извън теб, с отношение към тези вътре и т.н. ТЪРСИ БЕ! Само не опитвай естери на лизергинова киселина, алкалоиди и масла в някой сортове коноп и подобни.

Не ми се връзвай.