Доджи

Някой път, като се събудя, ми е струва, че просто не мога да стана. Ама НАИСТИНА никакви сили нямам да стана. Много уморена. Така ми се струва. Обаче си ставам. Няма начин.
Някой път ти се случват такива неща, че си мислиш, че ПРОСТО НЕ МОЖЕШ повече така. Ама можеш. Нямаш избор, просто си продължаваш нататък. И след известно време пак си казваш “Е, СЕГА ВЕЧЕ НАИСТИНА НЕ МОГА ПОВЕЧЕ!!!”. Ама пак можеш. Животът си продължава без да се интересува дали можеш или не можеш да поемеш още от него.
Учудвам се на необятната воля за живот на човека и от безграничната му издържливост. Колко добро и колко лошо може да поеме? И дали някой някога ще разбере или измери вместимостта на човешкото съзнание?

................................................................................

Вторник ли е? Вторник е.
А вече е уморен.
Искам да виждам само стената...
И после тъмнината на клепачите си...
Времето трябва да спре точно....
ТУК.

Дааа! Май ми е време да сменя и тази работа! Причината е в нея - смотани колеги, незаинтересовани, липса на нюх за красота, финес и най-вече професионализъм. Дори и да не е така от днес вече е така. Край! Локализирах причината на моята апатия. От утре съм на нова работа.
А сега моля да ме извиниш - отивам да кажа какво мисля на шефа, дебелия, курвата, гразната, тъпата, смотания, комплексаря и "чичо - дръш ми шапкътъ".

Ох, обичам Ви!

Е ти сега, защото ни издаде, че сме двама :(((( Хубаво беше - Люлин 5 е Dodger. Само дето брат ми не е с бръната глава ;)

Сега точно съм в такова състояние :(
А знам, че мога, но не знам дали заслужава

[/msg от менъ] Bitch Beta Have My Money

Молитвите за дъжд тази седмица няма да се сътоят, понеже барометърът не спада.

Не: не забравяйте че сте прекалено ценна за да робувате на нещата, които ви ограничават