# Приятели

какво научихте от себе си, и какво от най добрия си приятел ?

Някъде, мисля в психо беше, бех писал, че съм "критичен приятел".
И най-много научавам за себе си от такива.
Станало ми е навик вече. Като ме ядоса нещо /критика, конструктивна/ идва чувството "хопла".
Има нещо верно. Иначе не би ме засегнало така.

_____________________________________

Ти нямаш шанс, но използвай го_;о)

Да обичам някого повече от себе си;

От себе си - как мога да прощавам.

Не се научих да губя приятели, щото ги искам до живот (егото ми, бла бля блая)

To wire machines is a job. To connect people is an art.

Самоуважение.
Повече толерантност.

_______________

Не се отчайвай,всичко е загубено...!

Много. И от себе си и от него. Научих от себе си, че съм като всички. Научих от него, че и той е като всички. Такива неща.

*

Tarpenie i tolerantnost.Use6taneto 4e gre6a i umenieto da pro6tavam.

V tvoite misli bavno kra4a

За себе си - че не съм се изчерпала - винаги мога да давам още и още на кредит доверие, топлота, обич, сила...
За най-добрите ми приятели - че не мога да ги опозная до край и винаги има с какво да ме изненадат /да ме зарадват или разочароват/.

Тук съм! В шубраците на щураците съм Щурчо

Аз и моята най-добра приятелка сме хем много еднакви (когато сме заедно), хем много различни (когато сме поотделно).
Научих от нея, че не трябва да взимам пораженията много навътре, за да мога да продължавам напред. Тя е непоправим оптимист.
А от себе си научих............ хм, ако се сетя нещо изобщо, ще ти го напиша...



What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

може и да го изтананикаш

Научих се да не бъда много взискателна....Да бъда търпелива...И да се радвам и на това което имам.Научих се от нейните грешки.Научих се да бъда толерантна!




Ludostta dostignah.....
Ostana mi Lunata!!!

май се очертава толерантността като най важното

това е добре,

хем критика, хем без повторения ? това е добра идея

Moje bi...a moje bi ne!




Ludostta dostignah.....
Ostana mi Lunata!!!

Научих, че съм безумен оптимист, който въвлича и другите в оптимизма си...,
научих се, че съм човек, който се справя със всичко и има сили да се справи
от най-добрите си приятели - ....
научих се, че мога да се смея и че живота е красив...

А аз ... Аз искам да науча едни неща, а научавам други ... но нали обичам Истината, уча ... макар да не ми е по душа всичко ... добре че има и други случки ... приятни ... :)


*

Тя истината винаги ходи по петите ми, дори да нехая и да не искам да я знам
и днес пак ми ходи по петите.... Ама тя си идва сама ей така като от нищото,
не е задължитлно от приятели ... чудя се как става...

А приятелите, не са приятели и ние не сме им приятели, ако не могат
да споделят истината с нас и се страхуват и ако ние се страхуваме
да казваме истината до край - значи това не са ПРИЯТЕЛИ - поне НЕ ИСТИНСКИ,
нали ?

От себе си се уча постоянно, така ще е винаги - човек никога не може да си предвиди напълно реакциите в какви ли не ситуации, които живота предоставя.

От най-добрия си приятел се уча на непукизъм. Ценни уроци са това - имам нужда от тях.

Оркестърът да свири!

Научих се да бъда свободен... Да виждам във всеки преди всичко онова що е човешкото... научих се да бъда ДЛЪЖЕН някому... Научих се да ги обичам и уважавам и да не ги забравям. Те какво научиха ли - това, което астрологията може да даде отговори чрез моята интелигентност/все още доста посредствена - сооори/. Научиха се да ми се доверяват, без страх, че ще бъдат приебани - извинявам се за израза - но той е много точен за това, което в повечето случаи се нарича "приятелство"
Може да са малко, но са точни хора...

...още един караконджул под ножа...

че понякога пропускам наистина важни неща... и че съм малко влюбена в най-добрия си приятел.

от себе си, или от тях ... не знам
...научих се да мога без приятел
...научих се/докарвам го ... понякога да съм си сам приятел
...мога вече/докарвам го ... къде ли не приятел да намеря,
да създам дори като ми стиска