Носталгично

Къде точно се намира границата между реално и виртуално - мярата между тях, и забраната за смесването им ?
Естествено, безрезервното потапяне в нет-пространствата е винаги крайност, а отбягването им въобще не е проблем откъм пълноценност на битието, и все пак ?

Ще ми се да помогна на един човек - подозирам, че се лута твърде много и навътре наоколо, но не смея да се намесвам, пък и то с времето всичко ще отмине..
Но и без това този проблем винаги ме е вълнувал - и заради мен самата, но и не само, но и ...

И всъщност знам отговора на тези въпроси - намерила съм го за себе си, но искам и вие да ми кажете -
?

за да помогне на някой друг, човек първо трябва да може да помогне на себе си.

нападам без предупреждение!

Добър ден . Тъкмо за мен тема Няма да ти говоря за отговорите които знаеш , а за тези които не знаеш. От теб се иска да допуснеш,че такова животно има и то след това ще си проличи.
Виртуалност някъде се превежда като реалност.
Човек е възприемащо същество, така е устроен , сетивата:за приобиване на знания-очи, уши, нос език , кожа. Следват действащи:глас, крака,ръце, анус, полови органи. И още вкус, мирис , форма, допир , слух. Освен това има омраза, радост, щастие , нещастие,/ума също е сетиво от висш тип/ възприемат външното и го предават навътре за преработка. Как и защо сме така устроени е друга тема. Това е част от нас, това сме ние и малко хора могат да владеят и направляват тази част от себе си. Това е част от живота и всичко е заложена в нас с определени Висши цели. То служи на тези висши цели , при овладяване служи и на нас. За сега сме му подвластни.
Компютърът и общуването с него - така наречената виртуалност ни предоставя нова възможност за възприемане като по- нисшите от изброените сетива полуотпадат или отпадат/точно кои само можеш да ги видиш/. Защо отпада възприемането с по- нисшите сетива също ще трябва само да си отговориш.
Аз мога само да допълня, че строг и справедлив ред управлява света и хиляди същества се грижат за този ред и нас. С прости думи попадаме в условия за по- добро и чисто саморазвитие. Само си отговори с каква сила си имаш работа , дали можеш да се бориш с нея , победиш и чак тогава да помогнеш на кой да е и въобще има ли нужда от помощ. Кое те кара да мислиш, че реалността е по- добра от виртуалността? Същото това за което аз говоря те кара да си мислиш така и ти си мислиш, че ти си мислиш. Те са това, което те кара така да мислиш. Нещата са малко по- сложни, но и това не е лесно за приемане и разбиране.
Не ми благодари и без това те обърках.

И ти си малко объркан!!

Това което ти каза за мен е най- точното обяснение на всички въпроси Съгласен съм с теб

Конкретен пример за такова объркване е един наш диалог, за който поне аз смятам тук да ти се извиня публично, което не означава, че искам от теб същото.

За мен този въпрос беше доста актуален, мога да отговоря чисто практически -трябва да има ясна граница между реално и виртуално, като съотношението да е в полза на реалното, - не че виртуалното не е реално:))) - а това се получава, когато си заживееш живота и ти върви ежедневието.

Човек най-често се потапя във виртуалността болезнено, когато животът му е много осакатен. Това често е вид бягство.


Не знам как можеш да помогнеш. Защото само онзи, който е затънал между тези два свята, трябва да реши да направи разграничението.
При всички случаи ти пожелавам успех.
:)

Радвам се, че го приемаш така. Надявах се да не те засегна,

Объркан ПЪТник.
Ами тогава как разпознаваш пътя?

Уж Маг пък прост билкар!

ПЪТник започна добре но не се доизказа.
Та - каква е гаранцията, че нашите несъвършени сетива и още повече емоциите, на които сме в плен, ни дават възможност да живеем в РЕАЛНОСТТА (пък и как да я дефинираме тая РЕАЛНОСТ)?
Никаква.
Лично мнение: РЕАЛНОСТ е онова, в което СМЕ в НАСТОЯЩЕТО. За друг може да е ВИРТУАЛНО, ИМАГИНЕРНО, НЕРЕАЛНО, ВЪОБРАЖАЕМО.... За този, който е в НЕГОВАТА СИ РЕАЛНОСТ - това е РЕАЛНОСТТА.

П.П.П. Абе и аз се оплетох но ще кажа нещо, което може би ще даде повече яснота: Каква е гаранцията, че 7 (и кусур) милиарда човеци на Земята не са под масова хипноза? И, че не сме в нещо като онова от "Матрицата"?

П.П. Добавям нещо: Знам, че твърденията ми намирисват на екзистенциализъм макар, че сам не мога да определя ясно кое философско течение го възприемам като най-добре отговарящо на личните ми убеждения. Значи и аз като ПЪТник съм объркан.

Уж Маг пък прост билкар!

Засегна ме , но успях да го прикрия. Ух , как боли.

По белезите оставени по пътя.
Виждам значи разхвърляни празни бутилки от ракия менте и си вадя заключения-бедни, нисък интелект, разхвърляни...нищо не оставили за мен...или бутилки Джонита, Кончета Же Бета, Кралици-не съм в циганската махала... те хората пияни, кого да питам...и така по табелите.. Ти от билка на билка ли пътуваш?

Само така.
Виж моето твърдение вече съм го изпитал и малко не ми достига нещо там.
Понеже съм препълнен, изхвърлям моето, то и без това е старо и използвано и вземам за проба твоето онава с матрицата. На мен също и както на теб често ми замирисва и затова ги сменям често.
В момента не съм объркан нали имам работа да се оглеждам за белези за твоето мое , после ще си намеря друго.
Да си жив и здрав билкарю.

Ок - прощавай и ти :)

Не е задължително да си омерзен/осакатен, та да търсиш утехи в нет-а, възможно е да си докараш подобни емоции и шмугвайки се съвсем непринудено и веселяшки, и с времето да натрупаш злост/тъга, разочарования от дълбочината на виртуалните контакти с някого..

Знаеш ли, Ефир, от толкова много запознанства, развили се и останали предимно тук - нито едно не ми е оставило особено приятни спомени..
/освен може би aurora/. А тези, прехвърлили се в реалността - са станали такива, все едно са се родили в някой бар, градинка или офис - т.е. просто мястото е било по-особено за времето си, а отношенията - с хора от плът и кръв, очи в очи - сега вече, струва ми се, не бих могла иначе..

Нямам пътни знаци. Лутам се. Нещо вече съм стигнал. Друго ми е убягнало. Но най важното е, че вече знам колко малко знам. Не е софизъм. Живата реалност си е. Ама как да им обясниш на тия младоци колко е важно да стигнеш до такова прозрение. Еле па на някои хлапищундери в един друг клуб (за Фантастика на ДИР става дума). Важен е ПЪТЯТ ПЪТнико а не местоназначението, нали. Давай да си ходим по ПЪТЯ. Крайната точка сама ще си "пристигне".

Quot homines, tot sententiae.

Благодаря ти, ОК:)

Мисля, че си много права. Най-хубавото са именно приятелствата на живо.
Хубаво си кръстила темата: носталгично. В тези клубове имаше много чар, много игра - искриците проблясват и до днес. И вчера си мислех колко талантливи, колко невероятни хора се отбиват тук. Понякога съм онемявала - защото четеш шедьоври, в който си помислиш жанр.

Благодарна съм на мрежата, защото тя в крайна сметка ми даде страшно много - и като си помисля, могла е да ми отнеме само онова, което аз съм й позволила да отнеме.



Този твой постинг, Мяу, свали още една тежест от сърцето ми
:)

Взе ми думите от устата. Здравей.
И аз им казвам, че Пътя е Целта, ама те миказват че съм ПЪТник.
Ще го видя аз оня клуб.

Забравих да ти препоръчам ефективно лекарство против носталгия- чети редовно пресата.

Едва ли човек би осъзнал необходимостта от дишането на въздух, ако в определени моменти не му липсваше... и с нета е така.
Потапяш се в живота - ако ти липсва нета - значи там е естествената ти среда.
Потапяш се нета - ако ти липсва живота - значи там е естествената ти среда,
но опитът показва, че най-приятно е на границата на двете среди...


Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

значи от дъртия пес само кофти спомени,а?
едно време сме разменяли по два-три реда с теб,рядко наистина.Обаче когато попадна на теб с удоволствие чета мненията ти.Ти си от малкото хора с които смятам,че си заслужава да се познавам и на живо.Мързи ме да пиша и да изпадам в дълги излияния,но ако и на теб ти е интересно да видиш клетия дебил-Аурора може да свърши пезевенклъка


po-o-o-o-o-zdrav ot men!