Opinion
17 отговора
412 прегледа
Opinion
Здраве желая на всички. Няма да ви кажа нищо ново. Против съм ограниченията в Дир-а. Модерирането е вид ограничение. Регистрирането – също. Ако се съобразявах с ограничения, сигурно щях целият си живот да изживея в България и като всички останали да мрънкам за едно или за друго, да се оплаквам от безпаричие и да не мога да разбера хора, които за разлика от мен, не искат да се съобразяват с едни или други ограничения. Това си е начин на мислене, който води до съществени промени с течение на годините. Всякакви промени, ако някой рече да пита какви. Дали е за хубаво или лошо, кой може да каже? Каквото е такова!
Ако собственика на Дир-а реши, по негови си съображения, че без модератор не може, тогава модератора трябва да бъде анонимен и да не взима участие в дискусиите. Ако взима участие, не трябва да се идентифицира като модератор и да не дава по нищо да се разбере, че модерира. Така духовете ще са спокойни. Да сте чули някой да се оплаква от гръмотевици? Знае се че нищо не може да бъде направено и нещата се приемат каквито са.
Така и така може да се пише вече, да тръсна и една тема за чесане на езици.
Идеята за тази тема беше пусната от Св.Скромни, в клуб Вашето мнение, където и двамата пишехме по нещо сегиз-тогиз. Темата му засягаше ОТГОВОРНОСТ и БЕЗОТГОВОРНОСТ. Връщайки се назад в историята, направило му впечатление на човека, че канавките копани по българските села са близко до къщите, от двете страни на улицата, докато по английските села средата на улицата се изявявала като канавка, с наклон от двете страни към центъра. Неговото заключение беше, че ние, българите сме били по-отговорни хора, поемайки грижа за канавките покрай къщите си, докато англичаните са изхвърляли помията си по средата на улицата, за която нито едната страна, нито другата поемали грижа за почистването и отводняването. От този пример назад във времето, той прави проекция на резултатите от такава отговорност/безотговорност до наши дни.
Българите сме били толкова натоварени със своите отговорности, че не сме имали време да се огледаме от работа (били сме завладявани), докато англичаните, свободни от каквито и да било отговорности, са обикаляли света, колонизирайки го и завличайки каквото могат от него (били са владетели).
Премествайки този начин на мислене в моят си двор, нещата си падат на мястото. Кой може да си напусне семейство и родина, за да бяга на другия край на света, без да знае точно какви ще са последствията? Ами, някой безотговорен човек, какъвто съм бил аз например. Отхвърлям от себе си всякаква отговорност към родители, сестра, родина, куче и бягам. Връщайки се отново в България след цял живот години, правя съпоставка между себе си и приятелите които оставих. То е достатъчно само един от тях да взема, за да изкристализира картината. Докато аз, свободен от отговорности, обикалях света и се пробвах в какво ли не, като в процеса натрупах и пари, приятелят ми е бил вързан на място от отговорностите с които се бил натоварил – съпруга, дете, възрастен родител, брат, апартамент, куче. Майка му, Бог да я прости, се случи не само болнав човек, но и дълголетен. Почина преди две-три години.
Защо отварям тази тема? Защото имам чувството, че много от вас не се усещат, когато бъдат товарени с отговорности, някой път и чужди, чийто ефект е огромен с течение на времето. Всяка една поета отговорност е отнето от вас време. А времето ни на този свят е ограничено. Давате ли си ясна сметка за това? Помислете по въпроса. Помислете и дали пак някой не ви владее заради тази вашата ангажираност с отговорности.
Ако собственика на Дир-а реши, по негови си съображения, че без модератор не може, тогава модератора трябва да бъде анонимен и да не взима участие в дискусиите. Ако взима участие, не трябва да се идентифицира като модератор и да не дава по нищо да се разбере, че модерира. Така духовете ще са спокойни. Да сте чули някой да се оплаква от гръмотевици? Знае се че нищо не може да бъде направено и нещата се приемат каквито са.
Така и така може да се пише вече, да тръсна и една тема за чесане на езици.
Идеята за тази тема беше пусната от Св.Скромни, в клуб Вашето мнение, където и двамата пишехме по нещо сегиз-тогиз. Темата му засягаше ОТГОВОРНОСТ и БЕЗОТГОВОРНОСТ. Връщайки се назад в историята, направило му впечатление на човека, че канавките копани по българските села са близко до къщите, от двете страни на улицата, докато по английските села средата на улицата се изявявала като канавка, с наклон от двете страни към центъра. Неговото заключение беше, че ние, българите сме били по-отговорни хора, поемайки грижа за канавките покрай къщите си, докато англичаните са изхвърляли помията си по средата на улицата, за която нито едната страна, нито другата поемали грижа за почистването и отводняването. От този пример назад във времето, той прави проекция на резултатите от такава отговорност/безотговорност до наши дни.
Българите сме били толкова натоварени със своите отговорности, че не сме имали време да се огледаме от работа (били сме завладявани), докато англичаните, свободни от каквито и да било отговорности, са обикаляли света, колонизирайки го и завличайки каквото могат от него (били са владетели).
Премествайки този начин на мислене в моят си двор, нещата си падат на мястото. Кой може да си напусне семейство и родина, за да бяга на другия край на света, без да знае точно какви ще са последствията? Ами, някой безотговорен човек, какъвто съм бил аз например. Отхвърлям от себе си всякаква отговорност към родители, сестра, родина, куче и бягам. Връщайки се отново в България след цял живот години, правя съпоставка между себе си и приятелите които оставих. То е достатъчно само един от тях да взема, за да изкристализира картината. Докато аз, свободен от отговорности, обикалях света и се пробвах в какво ли не, като в процеса натрупах и пари, приятелят ми е бил вързан на място от отговорностите с които се бил натоварил – съпруга, дете, възрастен родител, брат, апартамент, куче. Майка му, Бог да я прости, се случи не само болнав човек, но и дълголетен. Почина преди две-три години.
Защо отварям тази тема? Защото имам чувството, че много от вас не се усещат, когато бъдат товарени с отговорности, някой път и чужди, чийто ефект е огромен с течение на времето. Всяка една поета отговорност е отнето от вас време. А времето ни на този свят е ограничено. Давате ли си ясна сметка за това? Помислете по въпроса. Помислете и дали пак някой не ви владее заради тази вашата ангажираност с отговорности.
How Nice
The Glimse Already Trills Me, обаче контекста има значение, драги.
Решение вземаме, когато е необходимо. И сега е време да го направим. Че някой не обичал бисквитките, които са опция на софтуера мен - като регистриран ник - наистина леко ме поклаща. Пространство има за всички.
Във фирмите имаме хора, които поемат персонална отговорност. Some time ago видяхме демонстрация на пример на нещо подобно тук. Клубът е със силно участие на емиграцията и това ще продължи до пълното приватизиране на БТК и оптимизиране на телефонните и интернет връзките в държавицата, плесната в ъгълчето на Балканите.
За добро или зло, дотогава (retarded, дръж се смело момчето ми) упражненията ще следват в онова, което наричам "Топене на манталитета в марината, обратно и пак до оптимизиране "
Още, активността на дамите е статистически превъзхождаща подобните братски територии наоколо.
Отговорността е нещо, което живее в главата ми. Извън мен тя просто не съществува. Моето светлоусещане й дава живот, динамика или я погребава, плащайки данък на другите.
За Ви, you may take it easy. Когато поиска консултация по управление на групи ще получи the best of me
Решение вземаме, когато е необходимо. И сега е време да го направим. Че някой не обичал бисквитките, които са опция на софтуера мен - като регистриран ник - наистина леко ме поклаща. Пространство има за всички.
Във фирмите имаме хора, които поемат персонална отговорност. Some time ago видяхме демонстрация на пример на нещо подобно тук. Клубът е със силно участие на емиграцията и това ще продължи до пълното приватизиране на БТК и оптимизиране на телефонните и интернет връзките в държавицата, плесната в ъгълчето на Балканите.
За добро или зло, дотогава (retarded, дръж се смело момчето ми) упражненията ще следват в онова, което наричам "Топене на манталитета в марината, обратно и пак до оптимизиране "
Още, активността на дамите е статистически превъзхождаща подобните братски територии наоколо.
Отговорността е нещо, което живее в главата ми. Извън мен тя просто не съществува. Моето светлоусещане й дава живот, динамика или я погребава, плащайки данък на другите.
За Ви, you may take it easy. Когато поиска консултация по управление на групи ще получи the best of me
Редактирано от 4eHe на
Re: Opinion
Интересно ми е ти как виждаш нещата - възпитанието, средата и начина ти на живот ли те направиха такъв - спокоен да се разделиш с отговорностите и да заживееш за себе си? Има хора, ненаучени на, неполучавали никога и не познаващи подобна свобода. Ето аз, ако не нося отговорностите си, не съществувам. Отхвърлям отговорности, защото времето ми не е безкрайно, но определено имам нужда да имат нужда от мен.
- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.
- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.
Re: Opinion
Privet
biah spomenavan nared s tebe kato "loshite neristrirani"
v obsti linii motivite mi da ne go napravia sa sashtite kato tvoite; opitah se da go obesnia che ne e pristiavka a princip no vse mi povtariaha che ne bolialo koeto avtomatichno me podsestashe za lafa "a ot tretia pat pederast stava li se?"
az lichno sam si slagam dosta ogranichenia za da mi "pomaga" oste niakoi bez da sam go molil zatova
koito razbral - razbral, koito ne e - taka e poiskal
zasega ste se vazdarzham da draznia populaciata s neregestrirania si nick - motivite: Koprina_I_Hloroform go napisa mnogo po dobre ot mene i bez zadalzhitelnite pravopisni greshki koito dopuskam
biah spomenavan nared s tebe kato "loshite neristrirani"
v obsti linii motivite mi da ne go napravia sa sashtite kato tvoite; opitah se da go obesnia che ne e pristiavka a princip no vse mi povtariaha che ne bolialo koeto avtomatichno me podsestashe za lafa "a ot tretia pat pederast stava li se?"
az lichno sam si slagam dosta ogranichenia za da mi "pomaga" oste niakoi bez da sam go molil zatova
koito razbral - razbral, koito ne e - taka e poiskal
zasega ste se vazdarzham da draznia populaciata s neregestrirania si nick - motivite: Koprina_I_Hloroform go napisa mnogo po dobre ot mene i bez zadalzhitelnite pravopisni greshki koito dopuskam
Re: Opinion
А би ли ми отговорил на два кратки въпроса:
1. Ако форумите на dir.bg станат със задължителна регистрация - ще го напуснеш ли ?
2. Ако и в другите форуми, които си намерил (след напускането на дира) също се въведе това "ограничение" - ще се откажеш ли от този начин на общуване - форумите ?
Благодаря предварително, ако си направиш труда.
| Величието на Сизиф не е в безмислието на труда, а в липсата на отчаяние |
1. Ако форумите на dir.bg станат със задължителна регистрация - ще го напуснеш ли ?
2. Ако и в другите форуми, които си намерил (след напускането на дира) също се въведе това "ограничение" - ще се откажеш ли от този начин на общуване - форумите ?
Благодаря предварително, ако си направиш труда.
| Величието на Сизиф не е в безмислието на труда, а в липсата на отчаяние |
Otgovor
kratki otgovori na vaprosite ti:
1. DA
2. DA
tova che niakoi e instaliral wwwthreads i e dobavil niakoia druga funkcionalnost ne mislia che mu dava pravo da se chustva kato sultan na internet-a
zasega vseki takav opit slava bogu ne e uspiaval
forumi-te i v chastnost tezi na dir.bg sa prosto edna ot formite na obstuvane
ima mail list-ove, news grupi i tn
koito iska ste nameri nachin kak da obstuva s tezi koito iska
lichno az cheta/pisha na mesta kadeto se diskutirat nesta svarzani s rabotata mi i edinici sa tezi kadeto se iska registracia - iavno saznanieto na horata koito pishat tam e dosta nad tova na mnozinstvoto tuka taka che nuzhda ot padari niama
tova e
znam kakvo beshe dir.bg ot vremeto kogato testvah parvite mu versii koito Ceki beshe pisal na ASP no ne vizhdam niakakvo osobeno razvitie poslednata edna godina
no stava duma za marketing i pari nali?
1. DA
2. DA
tova che niakoi e instaliral wwwthreads i e dobavil niakoia druga funkcionalnost ne mislia che mu dava pravo da se chustva kato sultan na internet-a
zasega vseki takav opit slava bogu ne e uspiaval
forumi-te i v chastnost tezi na dir.bg sa prosto edna ot formite na obstuvane
ima mail list-ove, news grupi i tn
koito iska ste nameri nachin kak da obstuva s tezi koito iska
lichno az cheta/pisha na mesta kadeto se diskutirat nesta svarzani s rabotata mi i edinici sa tezi kadeto se iska registracia - iavno saznanieto na horata koito pishat tam e dosta nad tova na mnozinstvoto tuka taka che nuzhda ot padari niama
tova e
znam kakvo beshe dir.bg ot vremeto kogato testvah parvite mu versii koito Ceki beshe pisal na ASP no ne vizhdam niakakvo osobeno razvitie poslednata edna godina
no stava duma za marketing i pari nali?
Re: Opinion
Здравей, Оптимист.
Твоето появяване и темата ти ми дадоха достатъчно неща за казване, затова предупреждавам, че не съм чел горните мнения.
По темата за дир-а - няма да говоря вече. Изтърка се. Само ще напиша:
Безотговорност+Липса на контрол=...(всеки да си сложи подходяща съпоставка, мисля че няма да се изложите)
Какво против ортговорностите имаш? Какво от това, че изразходваш време, поемайки ги?
Не знам дали си чел през "покритото" време, т.е. дали имаш някаква представа от мен, но поемането на някакви отговорности и то по собствено желание, както и изразходваното покрай тях време ми е удоволствие, желание и цел.
Твойто изказване ми прилича на анархистичен апел-самоописание. Определно оценката ти върху понятието "отговорност" ми се струва неадекватна. Затова имам чувството, че това за теб е валидно само на думи - никой не би те оценявал като човек и за нищо не би имал нещо общо с теб, камоли с приятелство, ако наистина подхождаш винаги с въздухарскато безотговорност, чийто смисъл апелираш да прозрем. Човек иска да знае, че държащите на него са готови да поемат някаква отговорност, заради него.
С какво си осмисляш живота - с проповеди за живот извън България?
Не.... Не ти е това становището за безотговорността и смисъла. Нямаше да си тук иначе. Просто би било парадокс.
------
Добре завърнал се! Велика е Има, нали?
Късо съединение. Потрес!
Твоето появяване и темата ти ми дадоха достатъчно неща за казване, затова предупреждавам, че не съм чел горните мнения.
По темата за дир-а - няма да говоря вече. Изтърка се. Само ще напиша:
Безотговорност+Липса на контрол=...(всеки да си сложи подходяща съпоставка, мисля че няма да се изложите)
Какво против ортговорностите имаш? Какво от това, че изразходваш време, поемайки ги?
Не знам дали си чел през "покритото" време, т.е. дали имаш някаква представа от мен, но поемането на някакви отговорности и то по собствено желание, както и изразходваното покрай тях време ми е удоволствие, желание и цел.
Твойто изказване ми прилича на анархистичен апел-самоописание. Определно оценката ти върху понятието "отговорност" ми се струва неадекватна. Затова имам чувството, че това за теб е валидно само на думи - никой не би те оценявал като човек и за нищо не би имал нещо общо с теб, камоли с приятелство, ако наистина подхождаш винаги с въздухарскато безотговорност, чийто смисъл апелираш да прозрем. Човек иска да знае, че държащите на него са готови да поемат някаква отговорност, заради него.
С какво си осмисляш живота - с проповеди за живот извън България?
Не.... Не ти е това становището за безотговорността и смисъла. Нямаше да си тук иначе. Просто би било парадокс.
------
Добре завърнал се!
Велика е Има, нали?Късо съединение. Потрес!
Re: Opinion
След толкова дълго дисидентсване и въжделяно от някой регистрирани твое завръщане, първия ти пост заслужава и от мен един поздрав в стил Коприна_И_Хлороформ.
Внеси поне малко смисъл във войната - като достоен представител на "популацията" не се дразня от твоето присъствие, а от "проникновеността" ти.
Късо съединение. Потрес!
Внеси поне малко смисъл във войната - като достоен представител на "популацията" не се дразня от твоето присъствие, а от "проникновеността" ти.
Късо съединение. Потрес!
Za Well i vsitchki ostanali
Първо, да обясня нещо, за да не бъда разбран неправилно. Не съм в България и нямам условията, които бих искал да имам, за да мога да участвам с навременен отговор или друга тема. Моля никой да не се чувства пренебрегнат.
Well, ти си пръв по ред. За втори път ми задаваш този въпрос, което ще рече наистина те интересува. За първият път сигурно си забравил вече, но въпроса ти е останал в главата.
Как съм живял? Свободен. Стахотно чувство! За да добиеш представа, в България бяхме много бедни. Мислих си, каквото и да стане, не може да бъде по-зле. Няма какво да се губи. В Америка се натресох на още по-зле. Нямах пари, нямах работа, по едно време, макар и за малко, случи се и да гладувам. Но пък бях щастлив!!! Бях в еуфория. Бях в Съединените Щати, най-голямата ми мечта. Като видех знамето да се вее свободно по високите згради, през сърцето ми минаваше особена тръпка. Ще ме разбереш само ако си го изпитал. Иначе нямаш шанс. От там нататък беше успех по чаена лъжичка на ден. Започнах от най-ниското стъпало, както всеки емигрант. Не е реалистично човек да се надява на повече. Няма въз основа на какво. Нито езика им знаех, нито порядките. На какво повече да се надявам? С какво можех да им бъда полезен в тези първи дни на емиграция? Миене на чинии – да! Но не мих чинии, макар да ми ги препоръчваха. Храната била без пари. Започнах работа като общ работник в един завод за добиване на желязо. Беше кажи-речи в съседния щат. На границата с Индиана. Аз живеех в Чикаго по това време. Два часа и половина път в едната посока. $1.65 на час. Това ми беше най-ниското ниво. Материално много по-зле отколкото в България, но щастлив до полуда. Как да ти го обясня, че да го разбереш. Всичко което съм виждал в мечтите си, вече беше въпрос на време. Самозаблуждаващ се? Може! Крайният резултат обаче доказва противното. Постигнах всичко за каквото съм мечтал. Почти всичко. Мечтаех си за семейство с деца, но не остана време. Семейство създадох, но за деца закъснях. Женен съм от девет години ще стане през март. Жена ми има дъщеря, която е пета година стоматология. Ще става зъболекар като майка си. Дано тя избърза с децата, че да гледам внуци, макар и не лично мои. Всички деца ми доставят огромно удоволствие. Намирам общ език и с тях. Лепят ми се.
В България се чувствах като теб. Знаеш че пращиш от възможности а поле за изява – никаква. И никаква надежда! Как не си изгърмял до сега? Какво правиш сметка да правиш. Следя те в клуба когато влизам. Ти гаснеш бе човек. Я се вземи в ръце и направи нещо. Остави го тоя клуб. Само ти губи времето.
Отворил съм ти въпроса в момента на един екран и ти отговрям на друг, че на оня екран не мога да пиша на български а на този на който мога, от него пък не мога да изпращам. Неудобна ситуация, но временна. Ще се преживее.
Викаш да оставим тъпите отговорности. Не така момче. Не може така. Гледам и други са ми интерпретирали темата като призив за подобно нещо. Лошо съм се изразил сигурно. От отговорности нито трябва да се бяга, нито може да се избяга. Започваме да ги учим от малки и ги изоставяме чак като ни стане невъзможно да се справяме с тях (като остареем много).
Започнах темата много обобщено, колкото да подсетя за последиците от поемане на прекомерни отговорности. Тогава човек престава да бъде от полза както за себе си, така и за околните. Някои хора, гледам сетиха се за какво става дума. Други не можаха да включат.
Като написах че съм постъпил безотговорно, вдигайки си чуковете и отпрашвайки за Америка, всъщност постъпих малко безотговорно към вас, казвайки половината истина. Ако бях написал и другата половина, основната мисъл на темата можеше съвсем да убягне на някои хора. По-горе споменах, в България бяхме много бедни. То, кой ли не беше. Някои го осъзнаваха, други все още не могат да го осъзнаят. Живеехме аз, сестра ми, майка ми и баща ми в двустаен апартамент. По едно време и аз и сестра ми бяхме студенти. Гледах да увисна на вратата на автобуса по пътя към МЕИ, че да спестя стотинките от билета. На други пари не можех да се надявам. Ти сигурно не знаеш точно какво значи да няма. Като дупка. Празно. Нямах пари за картичка да изпратя на гаджето за Коледа или друг празник. Това ме мачкаше.
Със сестра ми деляхме една спалня стая. Самостоятелност никаква! Надежда за нещо по-добро – никаква. Задушавах се. Не се издържаше повече. Викам си, ако се махна, поне сестра ми ще се радва на самостоятелна стая. Ще може да се ожени. Ще има макар и малка самостоятелност. Чак думата се извращава. Що за малка самостоятелност е да живееш със съпруг, майка и баща? Не е самостоятелност, нито малка, нито голяма. От друга страна мислих и за себе си. Мисля, мисля и нищо не виждам напред. Задънена улица.
Америка ми даде свобода и поле за изява. Живееш и напредваш. Виждаш го. Усещаш го. Задоволява те. Напъваш за още. Още напредваш. Още повече те задоволява. Виждаш си напредъка. Толкова се увличах, че нямах търпение за следвашият ден да започне. Така до като реших, че ми стига толкова. Беше време за смяна. Бях стигнал длъжност старши началник на проектантски колектив. Това в най-голямата инженерно строителна компания в света, по тогавашните статистики. Може още да е така. Не съм се интересувал по този въпрос. Извоювах си име. Направих това което никой американец не би направил. Отказах да работя повече и напуснах компанията. Преместих се в България. Заживях трети живот. Напълно различен от предишните два (първият докато избягах, вторият – в Америка). Кеф ми е та дрънка.
Напуснах компанията ’93 година. Тогава се и преместих в България. Още не са ме забравили. Обаждат ми се да взема един или друг проект. Ако са кратки и извън Америка, отвреме на време приемам. Когато си мислих, че вече сигурно са ме забравили (две години минаха без обаждане за работа), дойде последното предложение. В момента съм в Москва. Тук съм от Ноември и ще работя до края на Февруари. Помагам да се завърши проектирането на помпените станции на Каспийският тръбопровод. Къс контракт (мое условие да приема работа). Три месеца и кусур. Заплащане - $3,000 на седмица за 60 часова работна седмица. Настанен съм в пет звезден хотел. Всички разноски платени. Идване и връщане до България – бизнес класа с Луфтханса.
Well, това е пролука към малък сегмент от живота ми. Как живях? Ти как мислиш? Да усещаш живота да ми е донесъл вреда?
Защо ги пиша всичките тия работи? За кураж на останалите. Тия неща са постижими. Обаче трябва и желание. И много, много работа.
Безотговорност? Какви ги говорите? Трудно ще намерите по-отговорен човек от мен. Разликата е, че аз си подбирам отговорностите много внимателно. Не се оставям да бъда затлачен с отговорности, които не са от кой знае каква полза за когото и да било. Ви, беше поела отговорност да модерира клуба. Аз такава отговорност НИКОГА не бих поел. Абсолютна безмислица за който и да е, ценящ времето си. И какво й донесе? Загубено време и кош неблагодарности.
Някакъв урок научен до сега? Нещо приложимо за подобряване на качеството на живот?
Извън темата, в петък вечер гледах Лебедово Езеро в Болшой театър. Никога не съм гледал нещо по-хубаво. На Коледа гледах Лешникотрошачката. Също строхтно представление, но Лебедовото езеро ще остане като еталон в съзнанието ми. Оказа се че и един колега е бил на същото представление със жена си. И той в ложа на първият ред, само че от другата страна на средата. Бях направил снимки. Потърсих го на снимките, където ми обясни че е седял и го открих. Утре ще го израдвам като му я покажа и го накарам да се намери. Снимките съм ги правил с дигитална камера Олимпус С-2000Z. Мисля като се прибера да ги публикувам в албума си в Yahoo. Ще ви пусна адрес, за който иска да ги види. Снимането в театъра е забранено. За това от Лешникотрошачката нямам снимки, но като видях колко хора снимат, при това по време на представлението и то със светкавица, окуражих се. Донесох си апарата, но като отговорен човек, светкавицата я бях изключил. При всяка снимка апарата издава къс звук. За всяка снимка съм изчаквал ръкоплясканията да се развихрят, за да не преча на когото и да било с този лек звук от апарата си. Някой ще рече, да, ама си нарушил закона. Казано е че не трябва да се снима. Имам отговор, който ще споделя в отделна тема по-нататък.
Желая на всички всичко хубаво.
Well, ти си пръв по ред. За втори път ми задаваш този въпрос, което ще рече наистина те интересува. За първият път сигурно си забравил вече, но въпроса ти е останал в главата.
Как съм живял? Свободен. Стахотно чувство! За да добиеш представа, в България бяхме много бедни. Мислих си, каквото и да стане, не може да бъде по-зле. Няма какво да се губи. В Америка се натресох на още по-зле. Нямах пари, нямах работа, по едно време, макар и за малко, случи се и да гладувам. Но пък бях щастлив!!! Бях в еуфория. Бях в Съединените Щати, най-голямата ми мечта. Като видех знамето да се вее свободно по високите згради, през сърцето ми минаваше особена тръпка. Ще ме разбереш само ако си го изпитал. Иначе нямаш шанс. От там нататък беше успех по чаена лъжичка на ден. Започнах от най-ниското стъпало, както всеки емигрант. Не е реалистично човек да се надява на повече. Няма въз основа на какво. Нито езика им знаех, нито порядките. На какво повече да се надявам? С какво можех да им бъда полезен в тези първи дни на емиграция? Миене на чинии – да! Но не мих чинии, макар да ми ги препоръчваха. Храната била без пари. Започнах работа като общ работник в един завод за добиване на желязо. Беше кажи-речи в съседния щат. На границата с Индиана. Аз живеех в Чикаго по това време. Два часа и половина път в едната посока. $1.65 на час. Това ми беше най-ниското ниво. Материално много по-зле отколкото в България, но щастлив до полуда. Как да ти го обясня, че да го разбереш. Всичко което съм виждал в мечтите си, вече беше въпрос на време. Самозаблуждаващ се? Може! Крайният резултат обаче доказва противното. Постигнах всичко за каквото съм мечтал. Почти всичко. Мечтаех си за семейство с деца, но не остана време. Семейство създадох, но за деца закъснях. Женен съм от девет години ще стане през март. Жена ми има дъщеря, която е пета година стоматология. Ще става зъболекар като майка си. Дано тя избърза с децата, че да гледам внуци, макар и не лично мои. Всички деца ми доставят огромно удоволствие. Намирам общ език и с тях. Лепят ми се.
В България се чувствах като теб. Знаеш че пращиш от възможности а поле за изява – никаква. И никаква надежда! Как не си изгърмял до сега? Какво правиш сметка да правиш. Следя те в клуба когато влизам. Ти гаснеш бе човек. Я се вземи в ръце и направи нещо. Остави го тоя клуб. Само ти губи времето.
Отворил съм ти въпроса в момента на един екран и ти отговрям на друг, че на оня екран не мога да пиша на български а на този на който мога, от него пък не мога да изпращам. Неудобна ситуация, но временна. Ще се преживее.
Викаш да оставим тъпите отговорности. Не така момче. Не може така. Гледам и други са ми интерпретирали темата като призив за подобно нещо. Лошо съм се изразил сигурно. От отговорности нито трябва да се бяга, нито може да се избяга. Започваме да ги учим от малки и ги изоставяме чак като ни стане невъзможно да се справяме с тях (като остареем много).
Започнах темата много обобщено, колкото да подсетя за последиците от поемане на прекомерни отговорности. Тогава човек престава да бъде от полза както за себе си, така и за околните. Някои хора, гледам сетиха се за какво става дума. Други не можаха да включат.
Като написах че съм постъпил безотговорно, вдигайки си чуковете и отпрашвайки за Америка, всъщност постъпих малко безотговорно към вас, казвайки половината истина. Ако бях написал и другата половина, основната мисъл на темата можеше съвсем да убягне на някои хора. По-горе споменах, в България бяхме много бедни. То, кой ли не беше. Някои го осъзнаваха, други все още не могат да го осъзнаят. Живеехме аз, сестра ми, майка ми и баща ми в двустаен апартамент. По едно време и аз и сестра ми бяхме студенти. Гледах да увисна на вратата на автобуса по пътя към МЕИ, че да спестя стотинките от билета. На други пари не можех да се надявам. Ти сигурно не знаеш точно какво значи да няма. Като дупка. Празно. Нямах пари за картичка да изпратя на гаджето за Коледа или друг празник. Това ме мачкаше.
Със сестра ми деляхме една спалня стая. Самостоятелност никаква! Надежда за нещо по-добро – никаква. Задушавах се. Не се издържаше повече. Викам си, ако се махна, поне сестра ми ще се радва на самостоятелна стая. Ще може да се ожени. Ще има макар и малка самостоятелност. Чак думата се извращава. Що за малка самостоятелност е да живееш със съпруг, майка и баща? Не е самостоятелност, нито малка, нито голяма. От друга страна мислих и за себе си. Мисля, мисля и нищо не виждам напред. Задънена улица.
Америка ми даде свобода и поле за изява. Живееш и напредваш. Виждаш го. Усещаш го. Задоволява те. Напъваш за още. Още напредваш. Още повече те задоволява. Виждаш си напредъка. Толкова се увличах, че нямах търпение за следвашият ден да започне. Така до като реших, че ми стига толкова. Беше време за смяна. Бях стигнал длъжност старши началник на проектантски колектив. Това в най-голямата инженерно строителна компания в света, по тогавашните статистики. Може още да е така. Не съм се интересувал по този въпрос. Извоювах си име. Направих това което никой американец не би направил. Отказах да работя повече и напуснах компанията. Преместих се в България. Заживях трети живот. Напълно различен от предишните два (първият докато избягах, вторият – в Америка). Кеф ми е та дрънка.
Напуснах компанията ’93 година. Тогава се и преместих в България. Още не са ме забравили. Обаждат ми се да взема един или друг проект. Ако са кратки и извън Америка, отвреме на време приемам. Когато си мислих, че вече сигурно са ме забравили (две години минаха без обаждане за работа), дойде последното предложение. В момента съм в Москва. Тук съм от Ноември и ще работя до края на Февруари. Помагам да се завърши проектирането на помпените станции на Каспийският тръбопровод. Къс контракт (мое условие да приема работа). Три месеца и кусур. Заплащане - $3,000 на седмица за 60 часова работна седмица. Настанен съм в пет звезден хотел. Всички разноски платени. Идване и връщане до България – бизнес класа с Луфтханса.
Well, това е пролука към малък сегмент от живота ми. Как живях? Ти как мислиш? Да усещаш живота да ми е донесъл вреда?
Защо ги пиша всичките тия работи? За кураж на останалите. Тия неща са постижими. Обаче трябва и желание. И много, много работа.
Безотговорност? Какви ги говорите? Трудно ще намерите по-отговорен човек от мен. Разликата е, че аз си подбирам отговорностите много внимателно. Не се оставям да бъда затлачен с отговорности, които не са от кой знае каква полза за когото и да било. Ви, беше поела отговорност да модерира клуба. Аз такава отговорност НИКОГА не бих поел. Абсолютна безмислица за който и да е, ценящ времето си. И какво й донесе? Загубено време и кош неблагодарности.
Някакъв урок научен до сега? Нещо приложимо за подобряване на качеството на живот?
Извън темата, в петък вечер гледах Лебедово Езеро в Болшой театър. Никога не съм гледал нещо по-хубаво. На Коледа гледах Лешникотрошачката. Също строхтно представление, но Лебедовото езеро ще остане като еталон в съзнанието ми. Оказа се че и един колега е бил на същото представление със жена си. И той в ложа на първият ред, само че от другата страна на средата. Бях направил снимки. Потърсих го на снимките, където ми обясни че е седял и го открих. Утре ще го израдвам като му я покажа и го накарам да се намери. Снимките съм ги правил с дигитална камера Олимпус С-2000Z. Мисля като се прибера да ги публикувам в албума си в Yahoo. Ще ви пусна адрес, за който иска да ги види. Снимането в театъра е забранено. За това от Лешникотрошачката нямам снимки, но като видях колко хора снимат, при това по време на представлението и то със светкавица, окуражих се. Донесох си апарата, но като отговорен човек, светкавицата я бях изключил. При всяка снимка апарата издава къс звук. За всяка снимка съм изчаквал ръкоплясканията да се развихрят, за да не преча на когото и да било с този лек звук от апарата си. Някой ще рече, да, ама си нарушил закона. Казано е че не трябва да се снима. Имам отговор, който ще споделя в отделна тема по-нататък.
Желая на всички всичко хубаво.