Мразим!

Да се разделям с хората,

че и с представата която имам за тях.

/това последното, обаче трябва да го правя, защото и те се променят, не само аз...


а при вас как е ?

Не много различно, ако и промяната да става първо в главата ми преди да е засегнала хората - човека в частност.

Цитат от читанка : про принцип хората харесват промяната, но не обичат да бъдат променяни

Не винаги мразим е обратно на обичам; последните две са абсолютни категории и - дет писах в стара тема - народеца няма умения да го прави (обичането: мразенето)

To wire machines is a job. To connect people is an art.

дето викаш че губиш ... не ти вярвам

всеки край е ново начало и е 200 пъти по добре

Може би и да е така. Но че е по-добре (при това 200 пъти!!! - ама как ги изчисли, ей това ми е много интересно ), няма гаранция.
Единственото сигурно предимство (дали предимство е точната дума - не съм сигурна) на едно "ново" нещо, е самият факт че е ново.
Обаче, както се казва - Всичко ново е добре забравено старо.
Та, чудя се понякога доколко ново е новото?!


You can run, but you'll just die tired...

щом казваш.

ти знаеш по добре сигурно.

/думата 'губя' не я открих, може би между редовете някъде е била..

Не може да е едно и също обкръжението, нито представите.
....Всичко тече, всичко се променя....
Колкото и да е изтъркана фразата, е вярна. И добре, че е вярна. Иначе ще настане голяма скука.

Тук съм! В шубраците на щураците съм Щурчо

я как го извъртя ...

да, и аз точно това написах

Раздялата винаги е свързана със страдание.
Особено когато раздялата е с една много добре оформена представа ..., която ти харесва...

Късо съединение. Потрес!

Французите казват следното-Всяка раздяла е една малка смърт!

;нека този който не е прегрешавал хвърли камък по мен;