Навици

Мразя го... ненавиждам го... до дъното на остатъците от душата ми. Проклетият навик. Всичко се превръща в навик - от взимането в 11:30 на тъпите хапчета, излизането в 8:30 за лекции до усещанията и чувствата... Защо света се основава на навици. Преди нета ми носеше удоволствие, наслада, мистерия.... сега... някакъв навик... някаква си форма на комуникация. Ако не беше някой, нямаше и да влизам. Навик. А толкова ми харесва когато всичко е различно, когато всеки е различен. Самите хора са навици... изградени от навици... роботи... обичат, защото така трябвало, мразят по същата причина, учат за престиж, женят се защото традицията повелява, живеят чакайки да умрат. Злоба и навик.
Какво се случи с този свят... има толкова много хора в това градче, а толкова малко души... ходя по улиците... най-често дори не си правя труда да гледам хората... няма какво да видя... празнота, бездушие... гледат ме гневно, уплашено, стрестнато... аз им се усмихвам... влагам цялата си омраза в една усмивка. Оцелявам в кашата, защото не се примирявам, че вече ги няма... малко са тези които мислят като мен, но докато ги има ще ходя по улиците и ще търся точно тях в очите на хората... тези които не поставят любовта при навика и идилията... все още чувстващите... неразложените...
Борбата си е борба... направо битка с вятърни мелници... но в крайна сметка по-добре мелници отколкото човешки отломки... не, благодаря. Искаше ми се това да е друг свят... иска ми се да изкупя цялата омраза и да я сменя с чистота... Иска ми се да имам силата да унищожа навика и идилията.
Преди време щях да се откажа... изгубих се в мрака, но ме намериха. Мина време носещо навик и омраза. Пътят стана рехав и започнах пак да затъвам... тогава аз си намерих някого... той си знае кой... Светът ми оживя след това... навика изчезна...
Аз няма да спра нито да пиша... заради някой... нито да си говоря глупостите, защото лудите ще ме разберат... ще ми се те да станат повече, за да може и нормалните да живеят по-нормално...
Ще продължавам да си упорствам и да се инатя срещу навика, който ми сервират на златен поднос... ще продължавам да вървя докато имам сили... може един ден и аз да падна в тълпата... може да загина... но ще загина свободен...
Ще казвам това което мисля, независимо дали съм прав или не според вас.... може всичко да загубя, но мислите ми ще си останат с мен... ще си се усмихвам дори да ме гледате с омраза, което пък ми доставя неописуемо удоволствие.....

Пък... огледайте се... може би някой в този момент наоколо ви се усмихва....

Darkness All Around Us We Don’t Close Our Eyes
No One’s Gonna Ground Us We Were Born To Fly...

НАВИЦИ.......дали пък всичко с течение на времето не се превръща просто в един НАВИК?!
НАВИК да се срещаш с хора,НАВИКда общуваш с тях,НАВИК да се сумихваш на врага си,НАВИК да обичаш някого,НАВИК да живееш заради нещо,НАВИК да си поставяш цели в живота си,НАВИК всеки ден да умира по-нещо в теб....всичко става просто един НАВИК но само когато го позволим ,затова нека не позволяваме на нещата които наистина харесваме и си заслужават някаква саможертва да стават НАВИК в иначе сивото ни ежедневие което е пълно с НАВИЦИ.Или може би целия ни живот е просто един НАВИК?!
Мразя я тази дума ,както и много други които обаче са неизбежна част от краткия ни живот.И въпросът е как да се преборим с всички тези лоши качества които притежаваме като човешки същества?Отговори няма ,няма и да има защото така сме устроени и никога няма да променим нещата колкото и да ни се иска понякога....иначе останалото е просто едно еднообразие.
Понякога се питам :-Въобще за какво живеем?Има ли смисъл?Какво променяме?Какво оставяме след себе си?
Живеем за да обичаме ,да сме обичани,да сме щастливи,да създадем нещо което да ни радва,да си изживеем живота и да умрем.И след това какво?
Някак си всичко ми се струва странно в този свят.И целия този живот е съпроводен от НАВИЦИ,и всякакви други неща които ни побъркват до пределна степен......
Пък за лудите да ....аз ги харесвам и на самата мен ми харесва да съм луда.
Замислих се....има ли смисъл да се опитваме да си го обясним....когато всичко е толкова необяснимо?!