deja vu

И пак за изневярата, но в друг аспект.
Чета дали им е по- лесно на мъжете или на жените да преживеят изневяра от партньора си и т.н.....
Но какво всъщност е изневярата? Физическа ... психическа ... и двете или въпрос на дефиниция? И при започването на една връзка дали не е разумно да се изясни това на пратньора още от началото, дали е въпрос на договаряне?

:) от мен

carpe diem... noctumque

Да ти кажа аз какво съм казал и какво бих направил при такава ситуация.

Казал съм:

Не искам да разбирам! Не искам да зная!

Защо ще попиташ?

Ами много просто. Когато обичаш един човек и живееш с него, когато имаш деца, нещата не са просто романтика. Любовта с времето снишава пламъка си, но увеличава температурата. Та не искам да знам, защото вече съм простил. Ако половинката ми иска да живее с мен още тогава какво има да се ровя в пепелта на нещо отшумяло. А ако не иска то нещата си имат съдебно решение и тогава вече изневярата минава на заден план. Остава страданието на невръстните след нас.

Arte et Marte

Дано да не узнаеш и да няма какво да узнаваш.

:) от мен

carpe diem... noctumque

Понякога ми се струва, че няма изневяра, а просто промяна в насоката на желанията и чувствата. И че това не би трябвало да се осъжда.

Понякога и аз така мисля.

:) от мен

carpe diem... noctumque

изневярата е възползване от вярата (доверието) на другия. Зад гърба му, ако може - дано не разбере. И тъй като е свързана с лъжа, логично е да се лъже за други неща. И накрая е логично да се фанат (като в шопския виц). И се губи взаимното доверие, при това с обратно действие (доверието и в историята на връзката). И - кой откъде е. По-добре е, ако не са били в брак.

Впрочем мисля, че изневярата донякъде е резултат на недостатъчен брой партньори, количество секс преди 30-те (нали то не се брои де ). Или на твърде ранен брак. Но основно - липса на интелигентност във връзката. Поне единият мисли само с оная си работа.

От изневярата изключвам внезапна голяма любов, човещинка си е и е въпрос на коректна промяна на половинката и спестяване на униженията й. Изключвам я, защото е извън волята и разума. Също така изключвам фантазирането на предполагаеми ситуации (щото залъгваш само себе си без никакви последствия за никого) от типа "ех, да ми падне тая..."

За изневяра говорим предимно в сексуален контекст, макар че бих допълнил и други "видове". Не бих я делил на физическа-психическа, сексът е психика (що ли не постнах нещо в темата за виртуалния секс ), всичко (е, почти де) е в мозъка. Колкото и да се мъчим да отделим едното от другото (физическото от психическото), по-надолу съм сигурен, че ще успеем да се объркаме.

мисля, следователно не знам

Izneviarata e orujieto na slabite hora v edna problemati4na vruzka.

По лесно е на жените и по-трудно пак на жените! Ако се замислиш ще видиш колко съм прав нищо, че е малко тъпо!!!

Обясни моля, не разбирам.

:) от мен

carpe diem... noctumque

определено двамата трябва да се разберат сами по въпроса какво е изневяра.
всеки си има право на виждане...

лично според мен, изневяра има само когато има сериозни чувства към друг.
физическото няма никакво значение...

iasno e : silnite hora ne izneveriavat - te ili otrabotvat problemite vuv vruzkata ili se ottegliat kum sledvashtata. Da budesh na 4isto sus sebe si i okolnite e vissh prioritet.

Neznam kakvo vsu6tnost e,no znam,4e ot neia boli.Bez zna4enie fizi4eska ili psihi4eska e.Zatova sum "za" iziasniavaneto na otno6eniata s partniora.

When Hell is full,the dead will walk the earth...

Absolutno pravilno!Poddurjam mnenieto ti.

When Hell is full,the dead will walk the earth...

За какво договаряне говориш пък ти ?? И то - още в началото на връзката !!

Абе Любовта да не ти е битака

А как така още в началото на връзката ще се дискутира въпроса с изневярата??Много фалшива ми изглежда връзка започваща по такъв начин.Прекалено много логически разсъждения означават прекалено малко чувства...

След това твое изказване , не мога нищо да кажа.

PS Къде се загуби???

Много по-лесно е да спечелиш победа над врага, отколкото да победиш себе си

Аз не можах да разбера следното: дали в началото на съвсем нова връзка да се изясним какво мислим за изневярата или ако вече имаме партньор да се опитаме да му сервираме веднага че сме срещнали някой нов??
Защото ако е второто, мен не ме бройте:)
Нищо не признавам!!

Вярвай ми. Когато разсъждаваш хипотитично на тема как бих реагирал, ако той/тя се влюби/спи/ мисли за друг ... едно е така общото допускане, друго е лайната в лицето. И съвсем не изключвай емоцията в такива ситуации. Не случайно доста народ се е избил покрай изневери и любовни афери. То любов, бе, кви договори??!!

бре, каква категоричност!!:)
тук става дума за това всеки да си каже от самото начало
"за мен това и това е изневяра, а онова не е". така че всеки да си знае с какво и кого се захваща.

а на по-дълбоко ниво, договарянето може да включва дали преди (като позволение нали) или след като си спал с някои да съобщаваш новината - ако случаино някои от двамата м,исли че спортното спане с други не е изневяра еднствено и само ако се знае..

нека ти кажа, че с изневерите е като с рака. едни искат да знаят дали го имат, други не искат, трети са тези, които уж искат да знаят, но не могат да го понесат като го чуят. никой, никой не се радва да знае, че са му изневерили. недей си пълни главата с хипотетични глупости. дали е за спорт, от скука, щото му е паднало или от любов... винаги наранява. ако имаш капка акъл и малко опит, за извевяра не са съобщава. умната, ей!

и аз мисля че е по-добре да не се съобщава освен ако категорично не решиш да се разделяш с досегашния си партньор и да тичаш при новия.