Сонет

На Нея
Понякога си с цвят на стара мед,
понякога излъчваш топлина...
Във своята любов ти се кълна
и искам да ти посветя сонет.
Желание в душата ми пониква.
Изпълва всичко твоят аромат -
без теб изпитвам самота и глад,
о, моя сладка и гореща тиква.

Във края на октомври твоят ден
настъпва, ти сияеш сякаш в мрака -
от миг отминал спомен в мен извикваш.
И аз оставам неизменно в плен
и през октомври вечно тебе чакам,
о, моя светла и красива тиква.


(моа несериозно настроена днес)

~*acu/\A*~

Харесвам всяка кръшна тиква
и нежните й дръжки
аз галя със ръцете мъжки
и сея нова да поникне.
Тиквите ги ям без захар
защото сладкото е в тях
прибавям им кокос на прах
и даже семките не махам.

Животът дава плодове
които ние да ядем
дори и да са забранени
и всеки вкусен залък е
част от земния Едем
и част от дните отредени.

Пожелавам ти много тикви , впрочем само те ли те карат да се чувстваш по-добър ?

На Нея
----------
Понякога си с цвят на стара плесен, с песен...
понякога излъчваш топлина...на октарин
Във своята любов ти се кълна от топлина и от дъното на черната си допка
и искам да ти посветя сонет, преди да мий изсъхнал чепа (минет за да има коплет)
Желание в душата ми пониква наместо дълъг и корав сонет
и с чуство на добре изпълнен дълг коплет също като минет изпипан бахар с мед.
Изпълва всичко твоят аромат - наред в ухание познато, това е бикарбонат... еееееее не това... което каза ти мом4иле... добре не !! няма да ти кажа името ! обещаваме . това е.
без теб изпитвам самота и глад, присъщ на моето щтесалавие
о, моя сладка и гореща тиква, изпълнена с гореща сперма ( е няма рима ама е истина) 4екаме реплъй или схте зат затваряме. аре


Във края на октомври твоят ден
настъпва, ти сияеш сякаш в мрака -
от миг отминал спомен в мен извикваш.
И аз оставам неизменно в плен
и през октомври вечно тебе чакам,
о, моя светла и красива тиква.


(моа несериозно настроена днес)

Жение са от Венера,
Мъжете са СВИНЕ !!!

*смее си се сама* Аз като казвам, че авторовата интенция няма общо с живота на произведението...

Толкова еротика (в) (по повод на) хранителновкусово-сонетните ми упражнения по стил... Нейсе. Забавлявайте се... :) Изначалната идея беше да измъчвам петстъпния ямб...

~*acu/\A*~

Във края на октомври твоят ден изпълнен с нежност и желание
настъпва, ти сияеш сякаш в мрака - небесно синя клонка крехка
от миг отминал спомен в мен извикваш и връщаш щастието в миг
И аз оставам неизменно в плен на твоята "голяма" топла гръд
и през октомври вечно тебе чакам, дори да знам че нивгаш няма да се върнеш
о, моя светла и красива тиква (до следващата есен).



the truth is out there

очаквам трепетно да дойде есента,
за да ме срещне пак със тебе,
ти, който ме желаеш във снега
и питаш пролетта за мене...
лежа примряла под земята
и чакам семената /ти/ да покълнат
да се налея с цвят
/оранжев/
да те погълна
завинаги.... до следващата есен...

леле, тиква-канибал, не-мо-же-та-ка! разбери го това, най-после

за тиквеник си ти родена,
или за сладък тиквен пай
под листите ти да се гонят
игриви охлюви, през май
през лятото пък пеперуди
връз тях да си танцуват, луди
и щом налееш в есента
под твърда, грапава кора
оранжев сок - консерва слънце
готви си кръгличкото дънце
за празника на духовете
и в тебе малка свещ ще свети,
а пък на следващия ден -
в тавата с баница - пред мен!

не искам аз такава участ
от баници ми се повръща,
по Хелуин така ме мъчат
на чучело ме преобръщат,
а аз съм с крехка и оранжева душица,
и криво си разбрала -
канибал не съм!
а само си бленувам за трошица
фатален, еротичен сън....

във който Той,
ще се влюби във мене,
ще загуби и ум и покой
и ще спре на сезоните времето
и ще стане Тиквичко
завинаги мой!

да, добре, недей, не бива
да се плашиш и да плачеш
виж - копривата увива
портите градински в здрача
чуй в тревата вече скърца
някакъв щурец-наглец
май че бал на самодиви
обявява този месец.
ти си спинкай под земята,
малко семенце от тиква
щом луната стане стара
и щурецът щом засвири
ще се спуснат от небето
дъщерите й игриви
щом връз тебе стъпи леко
лунен лъч, или краче
само трябва да речеш:
искам да танцувам с вас,
искам вече да не съм
тиква, па макар - насън!

дори и жаба с червено коремче
/защо червено?/
аз пак ще съм със тиквено сърце,
и пак оранжеви ще са мислите,
и пак слънчево
ще е мойто лице

Леле леле, каква красотия!
бал на бели и изящни самодиви
и там, в най-светлото петно
на поляната горска
една прекрасна тиквичка
танцува като нимфа морска,
и най-блестяща тя е,
най-тиквена,
най-щастлива...
опс, събудих се... ,
а до мене лежи грозна и пияна самодива!

*истината е грозна*

пияна, щот е грозна, или грозна, щото е поркана?

нали ги знаеш самодивите колко са стари.
как няма да са грозни като са на няколкостотин години

the truth is out there

е, не де : )
стари били... стари, стари, ама са антропоморфни персонификации.
те не си загубват външния вид и не го променят, разбра ли сега .
ти представяш ли си, например, баба яга като млада, а?
или смърт, като девойка с лешникови очи и къдрици до кръста, която бере макове. или пък като кавалер, руменобуз, с черни мустачки и зеленоок, яхнал черен жребец, да си купува мляко от дюкянчето на кьошето... (хм, доста приятна представа, всъщност)
или дядо коледа като малчуган, по къси гащи с презрамки и без грам памук на брадата.
нема такова нещо, драги


само че и това не е вярно, понеже... леле! всъщност вярно си е! точно щях да кажа че "понеже има все пак бебета - дракони...", ама изведнъж съобразих, че те не са измислени, а са си истински, кис-кис, колко се радвам : )))))

това за антропоморфните персонификации верно го има.
ама съгласи се друго си е да си представиш баба яга като млада девойка (уау) на която и предстои да бъде омагьосана например и която ти спасяваш за да е твоя во веки
хехехе

the truth is out there

Спомням си веднъж, като ме бе напънал един сонет, така, извътрешно. Ама напиня ви казвам... Па немах хартия да го сложа на нея и се у зор видех кво да праим. Ама нейсе опраих се.
Но не знам как е при вас обаче при менее.. Аз най-добре ги редя сонетите по потник. Щото откак ми се ми се скъса копчето на жилетката и - лоша работа. Като седна да пиша сонети и ми става течение през дупката. Ама му намерих цаката те. Сега само като се разфърлям по камизолка или по потник и като ги подкарам. Като картечница съм.

Охх, чекай, че требе да нараним пилците...
Мааму стара, па ми секнаа ентусиазмо... това де - вдъхновението. Абе кокошки! Кво им разбират кестенките от сонети. Просо им дай. Абе трудно се праи поезея еле па сонетна на село, ама, че се опраим. Останаа още 3 кокошки - че им теглим и на тех ножо па глей кво става.

Айде со здраве, че па ми се наруши обмената на веществата и требе да прескочим до пивницата.
Ама и таа моята значи... Мамата си е онодела. Абе я знам - яд я е и завижда ми на таланто - само това е причината. Сичкото вдъхновение къде си го бех скрил у мазата го прибрала некъде. Са требе па при оня мошеник да одим Ване Ментата. Ама кво са - изкуството иска жертви е казал... Нашио поп го чух оняден да го казва... кога пикаше зад олтаро...

Айде да бегам докато я нема моята...

Въх!
Тъкмо се бях баш зачудила като на кого да си посветя сонета. Ама поредния, щото - разбираш, аз живея в хиперсвръхголемия град и съм ама безкрайно извисена на височина. Не, че съм много над метър и семдесе, ама пък съм на четирнайстия етаж. И изобщо се отказах да отглеждам пилци, щото понеже кат изпърхат извън балкона, разпльокват се долу и съседите от първия си пълнят възглавниците. Пък и в тоя пушек, дето се дига от наоколо, то пипера я оцелее, я не. Туй може да е и от радиацията, де, аз сега чакам да видя кога ще засветя на тъмно, че да спестя от сметките за тока, иначе с тия крушки шейсеватови...

За друго ми беше думата. Исках да кажа, че аз щото тука живея, а и изобщо понеже съм си Такъва Идна, та като си седна тука до нафтовата печка и слушам джас (от оня дрънливия) и пия си значи шампанското (абе искра е, ма не е кат' да не го бива) и се тъпча с хайвер и - а, да! - и тогава ме напада творческата вдъхновеност, понеже ми е много културна културата. И след това вече се въздигам - щото ми се изръбва задника на стола, ама аз и духовно, де - и ги отпочвам сонетите, сонет до сонета, такива оня - Стотарка ли беше? - не ги е и сънувал и насън...

Та седя си, значи, вчера и ги насипвам ямбовете с едно безкрайно елегантно и във изобщо страшно шик движение на лявата ръка - и така внезапно се присещам, чак за малко да си скъсам перлената огърлица - и да ми се разсипе по гънките на копринената рокля.... или по-лошо - можеха да ми изпонападат перли в зелето, дето го бях извадила, че съвсем се вкисна вече в бидона... Та се стреснах в един момент, викам си - ами че то аз нямам на кого да ги посветя тия сонети, трябва ми някои наменеподобен, ама хем да е човек на изкуството, хем да е близо до природата... И се пляскам тогава по палтото от норки - онова, дето си топля краката с него, щото молците му видяха сметката почти, не става за пред хора, то и дзвера му кучешки се научи да спи на него и го наръфа... И си викам, чакай аз на Осарkов, щото той много вдъхновен и ще ме черпи едно вдъхновение като му кажа... Тъй де - щот нали? А?

~*acu/\A*~

Това е най-добрата поезия която съм чел въобще:)))
Вие момичета( и Мом4ил?) сте чудесни! Продължавайте във същият дух.
Аз ставам най-верният ви фен.


It is you who are mistaken.