Самота.

Прости, прости, прости...
животът явно продължава...
нека злобата да не мори,
лошото да мине в забрава,
всеки миг в чакане досадно
превърни в своя добродетел,
всяка дума, казана напразно,
да е на смисъла създател,
от болката в погледа отвърнат,
надеждата да се роди,
студът, от дланите прегърнат,
на яда жаравата да вледени...
От егоизъм ослепели
и глухи от безмерна суета,
човеците са празни, не разбрали,
че страдат от самата самота.

Трудно е да бъдеш бог

Тю, пак поезия. Що се изказвате в тая форма не моа да вдена, честно. Ама поезия начи и навсекъде, куцо и сакато пишат, преписват и много важно. Нали останалите сме умрели, братО... Баси.

Нещо от рода на:

Не мо'а вдена
от толкоз дена
защо пак пишат
и пак въздишат?
Подай, Брато,
едно перо!
И аз ще драскам,
за да ви стряскам!

Точно! Тва все едно аз съм го казала.

МНОГО РАПАДЖИЙСКИ ЗВУЧИ. УЖАС !!!

На те'е к'во? Рапът ли ти пречи?

НЕ МИ ДОПАДА, БЕ МО-О-ОЙ.

Защо бе, моооооооооой?
Ъ? Ъъъъъъъъъ?

така е!

самотни оставаме непишещите

Или сме по-претенциозни.
Друг беше смисълът, но айде.