Самота

Прости, прости, прости...
животът явно продължава...
нека злобата да не мори,
лошото да мине в забрава,
всеки миг в чакане досадно
превърни в своя добродетел,
всяка дума, казана напразно,
да е на смисъла създател,
от болката в погледа отвърнат,
надеждата да се роди,
студът, от дланите прегърнат,
на яда жаравата да вледени...
От егоизъм ослепели
и глухи от безмерна суета,
човеците са празни, не разбрали,
че страдат от самата самота.

Трудно е да бъдеш бог