за Ариелла

Здравей.
Четох много от мненията ти и съм впечатлен.Не знам защо го правиш
но ми е интересно как ще ми отговориш.Напълно спокоен съм,млад,симпатичен
и перспективен.След като ме напусна съпругата ми/преди 10мес./животът
ми просто спря.Не желая да се срещам с никого и нищо не ме вълнува.
Колегите ми не подозират,но много често след като се прибера в къщи слагам до себе си пистолет и седя така с часове.Спира ме само мисълта за хората
които ме обичат,но повече не мога да се преструвам/те не са това което може да ме направи щаслив/Учуден сам от себе си/преди презирах слабите хора/че
разсъждажам така,но си дадох сметка колко арогантен и циничен съм бил,какъв егоист ,да не ти разправям повече.След като не съм щаслив,не правя
никого щаслив какъв е смисъла?Това е вапросът ми.

може би смисъла от твоето съществуване е - да стане някой щастлив, доставяйки ти щастие....нали не се съмняваш, че това е началото..

Никога не е имало смисъл да правиш другите щастливи.

Смисъла винаги е бил да направиш себе си щастлив, защото ти си част от Бог. В теб са заключени всички отговори и всички въпроси.

Благодаря,но това не ми върши работа.

сигурно..защото аз не съм врачка и няма как ра 'позная' какво би ти свършило работа..затова кажи горе долу как влизаш в клуба и дали искаш да отговаряш на някои въпроси (не толкова лаконично, както досега)..и какъв съвет очакваш да получиш..някакъв магически, за който ти досега не си се досещал??,...това не е иронизиране..наистина не знам какво очакваш..
иначе, от моя страна го има доброто желание

Разбирам!
Влизам от нет-клуб,от време на време,случайно попаднах на този клуб
онзи ден,ти ми се стори най-добронамерена/компетентна може би/ затова ти писах.Трудно мога да преценя какво очаквам,предполагам че не ме мислиш за
някой хахо.Съгласен сам да отговоря на въпросите изчерпателно.Искам да те
попитам пак защо помагаш на такива като мен-може би не заслужавам?
До скоро.
п.п.
Сега си проверявам пощата почти всеки ден.

Приятелите ще направят за теб повече от психолозите. Приятели дори само за маса. Психолозите често лекуват като лекарите - последствията. А не причините. Причините се лекуват с приятели. Вземи си коте. Помагай няколко дена на случайни нуждаещи се. Ще усетиш нещо божествено в теб. То дава причина за живот. По-скоро основа за него. И имаш шанс като всеки от нас, да откриеш причина.
Искам друго да ти кажа. Ти си много близо до истината за живота. и все пак я гледаш само откъм страната, до която си се доближил много. Разбираш ли ? Живота е повече от това. И има и други страни. И все пак, ти разбираш колко е безсмислен. С това се налага да живеем. И то ни дава спокойствието да приемем смъртта. Но не ни кара да тичаме към нея. Тя ни е в кърпа вързана. И идва. Но междувременно е време за емоции. Това е живота. И може би има защо да ги изживеем.

*

не мисля, че съм най- добронамерената в този клуб, а със сигурност не съм и най- компетентната..но това, че ми обръщаш специално внимание е.....приятно ми е, няма защо да го крия..
кое защо правя??..защо си говоря с хората ли....защото някой, някога, когато аз съм била в блатото ме е изслушал и ми е дал от силата си..и не се е чудил дали си заслужавам....това не е някакво геройство, наистина, но само човек, който е имал нужда, знае....че понякога една дума е по- ценна от всичко....
а пък и аз не се замислям чак толкова...

казваш, че живота ти е спрял преди няколко месеца, когато те е напуснала жена ти..спирането на живота е сериозна промяна..чудя се, какво още се промени- какво друго изгуби, освен жена си..деца, жилище, приятели, работа, роднини, финанси.....разведени ли сте??

после ми кажи какво остана същото като преди - приятели, роднини, работа...

живота ти е спрял...но това само усещане ли е??с какво свързваш живота...ако е с нещата, които правиш- какво не правиш вече....

живота е спрял, като че ли някой е натиснал стоп кадъра на филмова лента..
нищо не помръдва, само цветовете избледняват...звуците са все по- слаби..
променя се начина, по който си говорят другите хора..вече не ги разбираш...
те продължават да се борят за същите глупости както преди..толкова елементарни.....не разбират кое е важното в този живот...не искат да те слушат, а и ти нямаш желание да говориш повече- защо да им досаждаш с твоите проблеми...не те разбират...

казваш, че ако си 'заминеш', ще липсваш на хората, които те обичат....
родителите ти??
те имат някакви очаквания за теб...от теб...
отговорен си за тях????
кой друг те обича......

.....попаднах случайно на темата ти...
А сега ти попадни нарочно на моята тема "Реализацията" в един от клубовете:
Психология, Религия, Беинса Дуно, Окултизъм, Християнство.....
Тя ще се разгръща с времето....
Можеш да се включиш с мнения...

" Don't be mesmerized by the mistery, but unravel it!......"

Не разбирам

Здравей!
Приятно е да си пиша с теб.
Малко ми е странно,но ще ти отговоря на въпросите.
Не съм изгубил нищо материално,деца нямаме,в работата
дори ме повишиха.Не сме разведени,но точно там е проблема.
Жена ми твърди че не може да говори свободно за брака ни,
защото реаргирам неадекватно.За мен е въпрос на гледна точка.
Тя се държи много дистанцирано с мен.Непрекъснато отлага/вече 4мес/.
Не съм наясно и със себе си,дори нямам сила да се ядосам.
Преди бях много агресивен и невероятно злопаметен,сега
съм като........../не се харесвам/.
Естествено за мен нищо не е като преди.
Питаш какво не правя.Не мога да се зарадвам,не мога да се
успокоя/?/.Имам чуство че непрекъснато съм като замаян.
Не смятам че другите са елементарни/макар че до скоро
имах болезнено самочуствие/но те наистина не могат да ме
разберат.Затова не говоря с тях.Някои се опитват да ми
внушават че трябва да започна наново.Какво да започна
като нямам никакво желание?
Питаш също кой ме обича?
Да,имам майка на която не желая да причинявам мъка.

Ако продължавам да се чуствам така и не намеря желание
за нов живот..................
Много съм объркан.
Чакам писмо от теб

не знам и с другите хора така ли общуваш, или към мен интуитивно си намерил подхода, но това , дето казваш "Приятно ми е да си пиша с теб" и "Чакам писмо..."..е такива нещица могат да ме накарат да извърша чудеса от храброст....макар че напоследък съм станала малко недоверчива..но се опитвам заради недоверието ми към едни - да не страдат и други, които може да нямат нищо общо..

сега, струва ми се, че трябва да уточним дали ще говорим конкретно..или само ще се 'насърчаваме'??аз предпочитам директният подход, но ти решавай..
за мен директен подход в случая е да помислиш и да ми кажеш точно какво искаш:
-развод
-регенериране на брака (нарочно употребявам тази дума)
-да намериш начин да говориш с жена си
-или може би предпочиташ ситуацията да си остане такава, но ти да се 'освободиш' от нея (ситуацията) емоционално

на кое жена ти казва 'неадекватно' твое реагиране??..опиши го..
на кое ти казваш за нея , че се държи 'дистанцирано'- описваш..

желание за НОВ живот , казваш..нека първо да говорим за желание за живот..някакъв..новото ще си дойде с времето..

Здравей!
Не те лаская,наистина ми доставя удоволствие/не ми се беше случвало отдавна/.
Предпочиташ да говорим конкретно.О.К.
Какво искам?
Да предположим че единственото ми желание е да се върне жена ми.
В настоящия момент знам че това няма да стане.Не желая да и се обаждам
повече и да се излагам.Живея в жилище,което е пълно със спомени и съм
много самотен.
Мисля ,че ти споменах че бях много агресивен.Не желая да ти разказвам подробности,но се е случвало да изпадам в бяс,който не мога да контролирам.
От друга страна аз я обичам.Толкова много че не мога да го опиша с думи.
Първия път,когато ми каза,че вече не сме истинско семейство и т.н.
счупих вратата и ръката си,Съжалявам за това/искрено,теб няма за какво да лъжа/
На това тя казва неадекватно.
Като пиша дистанцирано имам предвид никакъв секс/което ми липсва адски много/никакви целувки,никакъв интерес към мен и някакво невероятно недоверие/за всичко което казвам.Иронията в случая че дори не съм й
изневерил/не че не съм имал възможности,само днес имах две/
Харесва ми че някои жени ми отпрвят недвусмислени покани,но
те ме привличат само защото си представям че правя секс с тях.
Точно за това се отвращавам от себе си.Не мога да разбера
как обичам жена си,а искам секс от други жени.Веднъж си взех проститутка
защото вече не издържах и не съжалявам,но няма да повторя.
Моят живот вече не съществува.Изгубих го.
Сега съм друг човек.Определено не се харесвам.
Съжалявам че ти пиша такива неща,но такава ми е мъката.
С нетърпение чакам отговор

Да предположим че единственото ми желание е да се върне жена ми.

нещо не ми харесва в това изречение...ще предполагаме ли (изреждайки всички възможности), или знаеш със сигурност??
помисли добре..сигурен ли си, че искаш да се върне жена ти??
потърси също дали няма някаква такава идея, че ти си длъжен да запазиш брака си, че така е редно, че ти ТРЯБВА да да направиш това, което е редно??
няма срамни неща..
нормално е отвращението, презрението, гнева, омразата...
ти МОЖЕШ да си позволиш да ги изпитваш, също..
не знам случайност ли е..едва ли, но днес хванах малко от едно предаване за невербалното поведение по ТВ..ставаше въпрос за изследвания на брачни двойки, които се карат и се говореше за външни признаци на презрение, гняв, разочарование и как тези чувства убиват взаимоотношенията..
повечето хора се отвращават и презират тези, които подхождат към тях агресивно..освен страха..презрението е един вид следствие на страха, издигане над него..(не мога да го ударя, но мога да го презирам)..
можеш ли да приемеш, че е възможно жена ти да те презира и това да е толкова силно, че тя да не е в състояние да го преодолее, за да те изслуша и види промяната в теб??
но все пак, първо ми отговори на това- можеш ли да си позволиш да навлезеш толкова дълбоко и зад кулисите на твоето отношние към нея, за да потърсиш корените на тази твоя агресия??
аз разсъждавам така (поставяйки се на твое място)..ако някой дълго време ужасно ме дразни..и вече не намирам защо да му прощавам..и неговата ценност за мен отдавна е изчезнала..той е егоист, не ме допуска , отхвърля ме, живее си там, затворен, не мога да му въздействам, той не изпитва нищо към мен вече, прави ми напук, отдалечава се, не мога да го спра, по никакъв начин не мога да контролирам ситуацията, безсилен съм, ядосвам се, откачам, искам да го смачкам, удрям нещо, за да не го нараня, но ударът ми е за него, и той го разбира, виждам страхът в очите му, това още повече ме ядосва, защото преди там имаше обич, отчаян съм, усещам презрението му, не мога да го понеса, играя игрички, всичко отива все по на зле..това са силни чувства, трудно се понасят..затова най- лесно ще е да не ги забелязвам, да се 'стегна', да съм мъж, иначе тя няма да ме уважава..
тя си отиде, не иска да ме види, изслуша..пак контрола е в нея, пак съм безсилен, ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ НЕЩО- ТРЯБВА ДА СИ Я ВЪРНА- ТРЯБВА ДА (и, си)ДОКАЖА КОЙ Е МЪЖЪТ-искам си живота обратно, искам да е както в началото..

сега кажи доколко има нещо общо с теб това..
и забележи как този човек, чиито мисли описах не иска да си върне конкретната жена, а някакво чувство, положение, ситуация..
затова пак те питам- искаш ли да си върнеш точно тази жена и да живееш с нея до края на живота си??

Здравей!
Не съм сбъркал,като ти писах.Не знам как го измисли,но това което си
написала е поразяващо точно.Дали искам да живея с тази жена?
Не мога да отговоря еднозначно.
Сигурно нещо не съм наред/мазохизъм?/,но изпитвам много
странни чувства към нея.Не искам да я виждам нещастна и
се чуствам виновен за тежкия момент който преживява.Снощи се
прибра изненадващо и каза че ще остане няколко дена да си поговорим.
Каза че решила да учи в Пловдив.Редовно.Моето мнение няма значение.
Не мога да си обясня,но се оказа че аз съм този който трябва да и
помогне да започне новия си живот.Разчита на мен!!!!!!!!!
За мен проблема не е в парите,а в това че не мога да разбера
за какво става въпрос?Аз да не съм банка?
Искам да се похваля че през цялото време бях супер спокоен.Тя също.
Един от двамата трябваше да направи нещо за да се спре тази агония.
Е,аз го направих.Бях пил твърде много,знаех че ще съжалявам,но и казах
нещо което знаех че ще я засегне твърде много.Казах че съм и изневерил.
Днес си тръгна.Разделихме се съвсем културно/като много близки/.Мисля,че
това беше края.Чувствам се отвратително.Не мога да разбера защо го
направих,защо говорих така.Толкова ми е мъчно,че не мога да ти
опиша.Интересно,но въпреки мъката не съм напрегнат въобще.
Иска ми се да върна времето назад и да си поправя грешките.
По скоро ми се иска въобще да изчезна.Да не съществувам.
Срам ме е от себе си,от теб също.
Сигурно ти писна от тези простотии които пиша?
Кое е редно не знам,не съм сигурен в нищо, нито в себе си.
Объркан съм/или сбъркан?/
Веднъж застрелях едно куче за да видя как ще се почуствам след
това.Сега се чувствам по същия начин.
Преди се случваше да изпитвам нужда да разруша нещо/или да се сбия/за да се почуствам по добре след това.Сега чувствам същото.
Ще те разбера ако се отвратиш и не ми пишеш.
Въпреки това с нетърпение чакам отговора ти.

за какво да се отвратя от теб??за това, че изпитваш някаква неясна вина и търсиш начини да те 'наказват' за нея??
безпокойство..вина..не знам какво става..напрегнат съм..убивам едно куче..виновен съм за смъртта му..вече знам за какво съм виновен..успокоявам се..за малко..
напрегнат съм..не знам защо..виновен съм за нещо пред нея..изневерявам и..и и казвам, за да ме 'накаже'..успокоявам се..за малко..

понякога това неясно чувство за вина не изхожда от теб, а ти се внедрява/внушава от другият човек чрез поведение, думи, мълчание, лишаване от секс, отхвърляне и всичко, което се сетиш..
когато си неясно защо виновен, ти си лесен за манипулация..виновен- контролируем, в случая- 'банка'..прибягва се до малки, утешителни жестове на внимание, когато има нужда от нещо- помощ, пари, внимание..така ти се показва, че ако си 'добро момче', има надежда да се 'оправят нещата', но по нейният начин..каквото тя каже..явно за нея контрола е всичко..
/това, което описах до тук е възможно най- лошият възможен вариант/

защото казваш, че и преди си изпитвал желание да разрушиш нещо или да се сбиеш, и си се чувствал по- добре след това??кога преди...като дете ли??
защото тази вина може да ти е внушена много отдавна, и просто да си попаднал на жена, която максимално да се е възползвала от нея..
не знам лесен начин за отърваване от тази вина..освен да се опиташ да си спомниш кога и как се зародила..и защо е била нужна някому да ти я внушава- за да те контролира или нещо друго..става много лично обаче..за писане тук..но ако си го обясниш за себе си- можеш да се сетиш как този механизъм се пренася в следващи ситуации..и да следиш за него..като успееш да го различаваш в сегашните ситуации, ще го обезсилиш..

не искам и да ти минава мисълта, че ме отвращаваш или нещо подобно..напротив, радвам ти се колко си искрен..ако нещо някога ме е отвращавало, това са лъжите..

Заинтригува ме!
Не съм мислил,че може да има и такъв аспект.
Трябва ми малко време да помисля за да ти отговоря.
Но не искам да бъда такъв/комплексиран?/
За четири години два пъти си счупих крака.два пъти лявата и един
път дясната ръка по най-различни начини.Вече имам параноя на тая
тема.Ако си гледала "НЕУЯЗВИМИЯ'' имам чуството че съм 'стъкления"/злодея/
Не бих се нарекъл агресивен като цяло.Само на моменти ме обхваща
нещо като бяс,толкова силен че не мога да дишам,да мисля, всичко се
движи с адска скорост,а след това осъзнавам какво съм направил.
Благодаря ти за това писмо.
Аз пък най-много мразя някой да ми се подиграва/не е свързано с теб/
Чао за сега

това чупене на крайници..това, което става с жена ти..ти се самонараняваш по всички възможни начини...
не съм гледала този филм..в него може 'Стъкленият' да е злодеят, но ако ти се оприличаваш с него, може да е, защото си 'крехък'..дори и той да е бил неуязвим, не знам какъв е образът му..
дори и да си мислиш, че си извършил нещо, за което заслужаваш ужасно наказание..дори и наистина да си извършил нещо, има и прошка на този свят...
има изтърпяване на наказанието, плащане за грешките..дори и присъдите не са вечни..не говоря за съдебна присъда, а за това, което ти говори съвестта ти..трябва да помислиш реалистично и да не приемаш по- строга присъда, отколкото заслужаваш..трябва да си простиш първо сам на себе си..

Прочетох пак това, по- горе, което си написал- че толкова силно обичаш жена си, че не може да се опише с думи.....явно че имате силна връзка...помежду си...дори е възможно да не е само зависимост и взаимна полза- ти се наказваш и биваш наказан, тя получава властта..може да има и любов..но ако е така, ще трябва да ме убедиш.......

и какво стана сега с помощта, която тя ти поиска??окончателно ли я 'отряза'??

Здравей,Ариелла/интересно защо си избрала този прякор/!
Помислих доста за това ,което ме запита в предишното писмо.
Нямам ясен спомен,кога съм почнал да се чуствам така/виновен?/
но във тази връзка първата ми асоцияция е за книгата "Апасионата Бетовен"
Четох я във 8 клас и ми направи огромно впечатление.Ако не си я чела и имаш
свободно време ти я препоръчвам.Често се сещам за нея и винаги съм се
питал дали и аз имам такава вътрешна сила да издържа толкова мъка.
Това което написах за филма беше шега.Не се идентифицирам с никой
,но ми направи впечатление идеята/злодея е наказан от съдбата,а дори
не знаеше че е злодей докато не откри своята пълна противоположност/.Моите травми не са умишлени,просто лош късмет.
Не съм решил как ще помогна на жена ми.Към нея изпитвам само най-топли
чуства,жал ми е за това че страда,мъчно ми е че не я виждам да се усмихва,искам да бъде щаслива.Всъщност искам да е така,но егоизма ми
пречи.
Искам да те питам нещо.Има ли смисъл да се опитвам с нова връзка
след като само мисълта за това ме кара да се чуствам отвратително?/нечестен?/?
Направо се учудвам от себе си как ти пиша всичко това.

искаш да си добър и да и желаеш доброто, но не се получава, защото си егоист..
доброто не се вкарва отвън- навътре..и в никакъв случай- насила..
ако ти си бил нараняван и си разгневен, нормално е да не искаш да правиш добро на човека, който ти е причинил страдание..
ако се насилиш- ще е изкуствено и ще стане по- зле и за теб, и за нея..
бъди егоист..изисквай да ти се спазват правата..това е най- здравословно..
така и помагаш и на нея да е във връзка с реалността..
защото какво е загуба на тази връзка??
тя те наранява, ти се насилваш и си 'добричък'..тя си мисли, че е ок да те наранява..с какво и помага това на нея??а на теб??
живот в измислен свят..в името на някакво измислено 'добро'??
не е това Доброто..Доброто е Истина..

не се насилвай да започваш нова връзка, преди да си приключил емоционално и физически със старата..иначе ще пренесеш всичко в новата и няма да можеш да избягаш никога от старата..

Ника ми..преди време чух в един филм за втората световна война и концлагерите , имаше един евреин на име Ариел и каза, че това е името на един от седемте божии духа..много ми хареса..представих си ги тези духове като огромни, красиви ангели с бели криле..и затова избрах този ник..