По Ренар

"Ако биха пострили дом на щастието, то най-голямата стая би трябвало да се определи за чакалня."
А вие колко дълго бихте могли да седите в тази стая?

цял живот?
ама то не е точно чакалня, а нещо като безкраен път, мисля?
хм... друг е въпросът, че разстоянията са толкова големи, колкото ни се струват.
хм
зависи и от ръста, и от... това дали виждаме до края на носа си, или до средата, или гледаме да видим нечий чужд нос (с прилежащите нему пъпки, брадавици, косми, черни точки, комедони и лунички), или гледаме ехехеей... нататък...
или искаме, като онази горда птичка, в незабравимия "кавказка пленница", да стигнем Слънцето...

Po-vazhno e da vyrvish s nadezhda, otkolkoto da pristigash.

аз например бих я махнал тази стая..................
винаги ЧАКАНЕТО е било дискомфорт
когато посрещаш и когато изпращаш
/и не е важно какво или кого/
/добро или лошо/
/раждане или смърт/
ВСЕ ЕДНО..............ОТВРАТИТЕЛНО ГАДНО МРЪСНО И ПОДЛО ..ЧАКАНЕ
все нещо ЧАКАМЕ
ЧАКАМЕ любов, получаваме омраза
изобщо ИНВЕРТИРАН живОт

Изпращаш, но и посрещаш. Мразиш, но и обичаш...
Чакаме, но и нас ни чакат някъде.
С усмивка, а не намръщени

не си спомням кой го е казал -> "Нищо не прави щастието по-недостижимо, колкото опита ни да го открием"
Чакалнята в дома на Щастието наистина трябва да е най-голяма по-размери, но най-празната.
А седенето в тази стая е безмислено, като в онзи виц за пуйката, дето седяла и мислила, мислила и като се огледала ...
Трябва да се живее, да има движение (това дето американците му викат action), но не само физическо движение, а и от онова другото. И както си вървите по житейския път, оглеждате се около себе си веднъж и разбирате, че сте щастлив. Дали вие сте открил щастието или то ви е намерило ...
Един приятел ми каза, че е открил какво е щастието за него - това било знанието, дано е щастлив.

A nqkoi beshe kazal, che kolkoto po-malko znaesh, tolkova po-stastliv si.

Да, наистина,
не е важно кой го е казал. Иначе всеки по свой начин разбира щастието, мисля , че трябва да бъдем Човеци, Хора и по благородни, прощаващи чуждите грешки ( "... простете им те не знаят какво правят..."), и да живеем с днешния ден, радости и неволи... (което ни е писано няма да ни подмине). В живота няма само хубави неща... нали?
Но всеки е отговорен за себе си (а и за другите) от своето действие или бездействие т.е. "кой каквото прави на себеси го прави".
Да сте виждали нещастни Роми (нямам расистки наклонности!!!) ? Аз не , а те са слънчеви хора, открити и бих казал космополити, то натам върви света май.
П.П. Сложна тема, с две думи не се описва, май ме избива на сентенции...
Д.А.

Истината е някъде там!!!

аз съм виждала много нещастни цигани.
защо говориш така?
защото се усмихват по-често ли?

Много често циганската усмивка е като едно написано ":-)" и не се знае какво се крие зад нея всъщност.

Нима усмивката винаги е признак на щастие?
Дали щастието зависи от материалното състояние?
Има много бедстващи цигани (и не само), но погледни лицата им и ги сравни с лицата на българите.......
Те имат дарба да са щастливи , дадена им от Горе.... , живеят за мига.
Докато другите (в това число и аз) все нещо търсим, все нещо ни пречи, все някой друг ни виновен та трябва да дойде да ни отрави нещата , дето ние сами трябва да си ги оправим.
Както казах - сложна тема, философска....
Д.А.

Истината е някъде там!!!

Като бях още теен... Лелееееееее! Звучи ми като "през Първата световна...":))))
Та тогава майка ми даде да прочета една книга на А. Мороа - "Септемврийски рози". Така ме грабна, че си водих бележки. Бележките, естествено, се попиляха някъде (или хартията се разпадна с времето?), но запомних една фраза... "Да откъснеш мига." Не само да му се наслаждаваш, а и да имаш сили и достатъчно смелост да протегнеш ръка и да го грабнеш.
Главният герой си беше едно такова "септемврийско цвете", а не пролетно... Абе като за този клуб. Или дори за следващия

Да стоя и да чакам ли......

Нищо в този живот не се постига с просто чакане а с борба. Никой нищо няма да ти даде даром ей така просто защото достатъчно си чакал....

А това определение "чакалня" ми навява мисълта за една стая със столове и насядали унили хора по тях и чакат... чакат....

... не не, аз не бих влязла въобще в тази стая... ще се изкатеря на покрива и ще вляза през комина с гръм и трясък.....

Къде ще влизаш с гъм и трясък? В чакалнята ли?
И защо трябва нещо да се разрушава?
Само Дядо Коледа има тази превилегия - да влиза през покрива. Но го прави много тихо и безшумно. После сме щастливи, въпреки че не сме го видели. Долавяме диханието му и мирисът на борова смола, който е оставил след себе си...

Верно? Начи при затворена врата влизаш през прозореца? Това е първо репортерско правило... Ох, ама аз пак не вярвам съвсем. И в чакалнята не вярвам много. А в търпението вярваш ли?

Ама не бе! Не в чакалнята.... нея ще я прескоча въобще..... ще вляза в онзи дом където ме чака моето си щастие дето съм си го завоювла сама...

...и няма нищо да руша, просто ще се спусна от там, малко поизмачкана, малко поизцапана, доста поиздраскана но усмихната и радостна, достигнала до онова нещо наречено щастие ! ....

А то какво ще се окаже ще ви кажа като вляза там!!!!

Дано да се окаже удобно място с течаща тола вода и сапун. И с аптечка, заредена с дезинфектиращи средства и превързочни материали.
Лошото е, че май ще се нуждае от малко ремонт това завоювано място
Мдаааааааа.. Дано камината да е запалена, свещите да горят, а до бутилката с вино (ако е шампанско ще е прекалено вече!) да има две пилни чаши и една ръка, която да ти подаде твоята.
Успех!
*Мата с очилцата*

Не, не ... аз не при затворена врата. Просто не ми се чака смирено и избирам бунтарския път, това е причината...

А в търпението вярвам, но някакси от страни - защото съм се убедила, че с търпение и постоянство могат да се постигнат хиляди неща!

Но аз лично съм припряна и забързана и всявам в повечето случай хаос... и един бог знае как съм постигнала това, което съм постигнала....

Какво чудо невиждано!

За такова и в огъня на горящата камина ще скоча, само да има свещи и оная ръка протегната към мен, макар и черна, грозна и наранена...

Тогава ще ти са простени пораженията по покрива
Ами да ходим да търсим подходящи комини тогава. Такива, от които излиза на тънка струйка дим и са топли.