Сенки

Сенки

****

Върхът е горе, знаех го
и винаги съм мислел за това,
как някога ще стигна го,
ще стъпя на скала,
ще се обърна и ще видя себе си
и смисъла от моята следа.

Не знаех нищо за отвъд върха
не исках и да знам.
Бях млад, попивах плът
в коприна и без срам.

Затъвах във блата,
затъвах, но във сладка кал.
тук там - подаваха ръка
а друг път се спасявах сам,
мюнхаузенски - с оскубана коса.

Разменях ценности като монети
със продавачите на истини.
Запазвах някои в класьор
със надпис "спомени, но смислени".

Танцувах в карнавали
в театри на абсурда бях актьор,
натисках грешните педали,
понякога, с окаляни ръце
на собствената си обърната кола
аз сам си бях монтьор.

Но знаех - има много да се учи
поемайки по пътя към върха.
Дотук животът ме обучи
насочи ме, показа ми целта.
Разкъсван от съмнения
във истинност, лъжа,
премазващи решения...
Аз бях готов да се кача.

Катеренето почна, зреех
изкачвах се полека,
ранявах се в любов
понякога бе равно - пеех
и целият бях зов
една надеждица изрекъл,
че след върха - ще бъда нов.

Трънливи истини раздират
до кръв душа и плът
зарастват, но не спират...
не спират да кървят.
И белези като камбани
напомнят ми, че няма рани
зарастнали - пък да болят.

Там горе трябваше да разбера
защо съм лава, втурнала се към море
горещо разтопена
на прах превърнала се за минута-две
защо вълна съм разгневена
която пясъка краде.

Изглежда, бях натиснал копчето
стартирайки игра на флипер
подмятах се наляво и надясно
и чак когато в топчето
видях лицето си -
почувствах се ужасно.

Задъхан - стигнах го ВЪРХА
Небето беше пред очите ми
изправих се , дъха....дъха ми спря
Зашото бях разбрал мечтите си.

Две сенки седнали една до друга
чертаеха във пясъка със пръсти
рисуваха.....Живота ми!
Побутваха се и се караха
когато трябваше да начертаят
дебело или тънко.....Мечтите ми!
Изтриваха, чертаеха, наново почваха
и пак изтриваха и както пожелаеха
така се забавляваха....с Душата ми!
Оживено спореха и ставаха
за да решат дали да трият
известна част от....Свободата ми!


Усетих се
устата ми
как имената им изказа...
Те, двете.....
виждах се
в краката им.....

Познавах ги : Любов! Омраза!


03.02.02 05:01

хареса ми :)

(всяко изкачване е и слизане... парадоксът на безкрайната повърхнина..)

...

Hubavo e chovek da ima cel kum koqto da vurvi, no v kraina smetka nai-vajno si ostava putuvaneto!

Napisala go e Ursula le Guin. Edna ot lubimite mi avtorki.
A stihcheto e mnogo hubavo.
Pozdravi
Stormy

The important thing is never to stop questioning.
Albert Einstein

:)))))) ех, че сенчесто!!!!

evala dali shte prozvuchi dobre v tozi klub ...
njama znachenie. az iskam evala da ti kaza, a pyk kak shte go priemesh si e tvoja rabota
EVALA

Можеш и автобиография да га наречеш. хубаво е.

Благодаря на всички. И автобиографично е и е повлияно малко от Урсула, мерси и за евала-то.