Грешки в учебниците

Учебник по родна реч, 1 клас: търси се антоним на "бавен" - сещам се за "бърз". Проблем: не са учили буквата "з".
Учебник по математика, 2 клас: Петър спи по 10 часа в денонощие, Асен спи по 9 часа в денонощие... и т.н., накрая въпросът е такъв, че отговорът изисква деление - което не са учили.

На кой Господ да се оплачем?

мисля, следователно не знам

А задачите с умрелите канарчета и с отровните гъби, решавали ли сте?
Първокласниците масово плачат при тази неочаквана смърт на двадесетина канарчета...
Тази сутрин в деня за парламентарен контрол депутат Т.Дончева чете бисери от гимназиалните учебници по история. Бяха наистина абсурдни и смешни.
Министърът отговори надуто, обвинявайки нея в непрофесионализъм и фриволно отношение към съдзаване на учебници и педагогика и въобще.

Според учебника по Родинознание (не помня за 1, 2 или 3 клас беше) Христо Ботев бил загинал на връх Вола на 2 юни 1876 година. В едно твърдение - три грешки, две от които непростимо груби!

аз може пък да мога да я реша без деление. Имам си разни бабешки начини:)))

Сериозно, дай задачата.

на написаното за Хр. Ботев?

В къщи е, чак в понеделник ...

мисля, следователно не знам

Грешките в учебниците са доста забавни, но посочвайте точни автор и издателство, за да се посмеем дружно. И правете разлика между учебник и помагало (в първи клас има буквар, читанка и три учебни тетрадки, но не и учебник по родна реч)

По същия начин в общината една любезна дама тръгна да ми обяснява разликата между пряк данък, косвен данък, такса, акциз.... Като че ли не ги преподавам тия неща.

Та, и за първолака едва ли имат значение дефинициите на "учебник" и "помагало". Пък и тук да не пишем научна литература, че да прилагаме библиография. Тя би била толкова дълга, че доста автори и издателства бих споменал. Ама "ste" сигурно е от безгрешно издателство - и на мен щеше да ми е болно, че едва ли не разпростирам грешките на едни върху всички. За което наистина съжалявам, но пък имам само един първолак.

мисля, следователно не знам

Разликата между учебник и помагало е, че учебникът е задължителен, а помагалото се избира от учителя и може дори да не се ползва, затова вредата от зле написан учебник е по-голяма.

"Откритията" на родителите в повечето случай са описани преди 5-6 годии в научните списания, но издателствата продължават да печатат едни и същи бисери. Познавам методисти, които могат с часове да говорят за недомислиците в някои учебници. Един от примерите, които се сещам в момента са образците за изписване на цифрите в учебника по математика първи клас.

Колко ли ще се смеем на 15-те(!?) буквара!

Сборника със задачи по математика на Руси Русев.
Веднъж първокласникът се разплака с глас на една задача, в която се искаше да се намерят броя на апартаментите в блок, който имал два корпуса.
Детето не знаеше какво е "корпус". Там са и задачките с умрелите канарчета и отровните гъби. Последната е горе-долу следната: Мишо набрал пет ядливи и две отровни, Иван седем ядливи и три отровни и пр.Кой е набрал повече ядливи гъби. Вкъщност, както е известно всички би следвало да са отровни след като са били в една кошница.

Р.Р. е класик в жанра на текстовите задачи от този тип. На една олимпиада имаше долу-горе такава задача. Разстоянието от град А до град Б е 100км. Едновременно един срещу друг тръгнали два влака, които са се движили със скорост 60 км/ч. На какво разстояние един от друг са били те след 2 часа?По-възпитаните деца се опитаха да не псуват, защото или се получава отрицателно число, или влаковете са се блъснали и пътниците умряли. Подлата мисъл е че има две железопъни линии.

за Хр. Ботев.

все пак това е обикновена математика, един вид абстрактно мислене е нужно за нея ... това че 2+3=5 се обяснява с хлябове в хлебарницата не трябва да подвежда за реализма на математиката на това ниво ... проблема явно е в децата - не могат да мислят абстрактно, пустите :РРР

<..free/screamBoy™ ..>

Ами първата е, че не е Ботев, а Ботйов - ама нейсе, всички така го пишат, та тази я смятам за простима.
Втората - не е на 2 юни, а на 20 май. Превръщането на датите в "нов стил" според мен е абсолютен идиотизъм, защото когато събитието се е случило, просто е било 20 май и толкова! Но дори и да обърнем датата, това прави 1 юни, а не 2 юни. (Денят на Ботев впрочем също се празнува на грешна дата!)
Третата - не на връх Вола, а в местността Йолковица, която отстои поне на 2 километра от въпросния връх.

Не знам защо го оплювате толкова. Навремето като ученик и кандидат студент и аз съм решавал задачи от сборник на Руси Русев. Спомням си, че като методика не беше образец за подражание, но в него имаше доста задачи, които за да се решат трябва да се мисли. Ако се правят учебници и помагала, които да втълпяват на учениците че математика=сметки, тогава как ще ги научим да мислят.
Браво за тази задача! За да се реши, трябва не просто да можеш да умножаваш и изваждаш, а и да мислиш. Освен това приучва учениците към мисълта, че математическите абстракции са едно, а в живота има някои реалности, които трябва да се имат предвид.
Това с отровните гъби също не го разбирам. Какво от това, че човек може да се отрови като ги изяде. Не трябва да казваме на децата, че има отровни гъби ли?
Разбирам да беше нещо от рода: "Иванчо имал 5 ампули с отрова и дал 3 на Петърчо и 2 на Марийка. Кой от двамата изпил повече?"

"Бить не нужно, а не вникнут -
разъяснять!" В.В.

И аз въобще не ги уважавам тия сборници, именно заради методиката. Тежко им и горко на децата, дето се опитват по този начин да решават задачи. За останалото съм напълно съгласна с тебе

You are caught in a prison
Of your own devise

Не съм съвсем съгласен, когато става дума за 1-2 клас.
Синът ми определено се объркваше от визуализирането на условието, което му пречеше да го разбира - т.е. да го превърне в аритметика. По тази причина се наложи да му обясня, че е все едно дали в условието пише за черешки, щайги, гъби или каквото и да е - от този момент нататък момчето само започна да си измисля условия на задачи. Вторият момент е решаването им, което вече е техника - вече на контролните имаме само 6-тици. Та важното (методически?) е да разбере напр. къде се слагат скобите, плюсовете и минусите, а това зависи от условието - т.е. "цифровизацията на условието" при мен реши проблемите.

Убеден съм, че на тази възраст това е и идеята на курса по математика - от реалностите да се правят математически абстракции, а не обратното!

Бих казал, че kakata говори за объркана по принцип реалност (ядливите гъби, смесени в една кошница с отровни, се превръщат и те в отровни). Аз пък по-горе имах предвид методически грешки в учебниците - за домашно имат задача, която е нерешима за тяхното ниво, просто не са стигнали в часовете в училище до дадена буква по "родна реч" или до действие "делене" по "математика" (и трябва родителят да "реши" домашното).

Т.е. не става дума каква точно реалност (дали са гъби или ампули, впрочем - все тая), а за сбъркана методически реалност, подвеждаща реалност, нереална реалност.

мисля, следователно не знам

Виж сега, в момента живеем в 21 век и сме подвластни на нови правописни правила, така че Ботев си е написано съвсем правилно. Същото важи и за датата - вече използваме само дати в нов стил. А пък дните, ако ги напиша излизат точно толкова: 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 1, 2.
Това за Йолковица: при положение, че Вола е по-известната местност, много ясно че тя ще се използва.

Откакто се помня, така сме учили тези факти - че Ботев е убит на 2.6. на вр. Вола.

има хора (аз съм една от тях), които ако не си представят черешките, нищо не могат да решат. Останалото са просто сухи цифри. Детето как ще разбере каква е практическата полза от математиката? Нали веднага ще си каже: "Каква полза да знам колко е 2+2?"

Същото е и с физиката. Всичките сухотии там могат да се илюстрират с примери и тогава става много интересно и за тези, като нас, които впрочем представляваме много по-голям процент от учещите математика и физика.

Ти сигурно се занимаваш сериозно с математика и затова приемаш онагледяването за безполезно, но въобще не е така.

Всъщност и двете неща изглежда са верни, задачата има повече от едно решение май.

мисля, следователно не знам