Абе, юнаци!

13 отговора 345 прегледа
#1

Абе, юнаци!

<Rant mode on>

Ако хвърляхте толкова време, емоции и ентусиазъм да говорите за успешните сбирки на клуба "Иван Ефремов", колкото отделихте на несъстоялата се такава ... щеше да има много по-голяма полза.

Я по-добре някой да каже каква е следващата тема, която ще се дискутира там, за да можеш ние, виртуалните членове, да започнем да подгряваме публиката.

<rant mode off>

Hellen

Отговор
в отговор на Hellen #2

"Царството на властелините на пръстена"

Вече отворих тема за нея, обаче явно почти никой още не е чел книгата. Аз самият съм на около 180-та страница и няма да успея до довечера.

Най-интересното е, че темата свързва книгата с въпроса "Кои сме ние, българите?", а аз до момента не съм открил такава връзка. Водещ ще е един виден българофил - Николай Светлев, автор на романа "Аз, грешният Иван" (за Иван Рилски), който за да напише тази книга, един месец е живял в Рилския манастир като монах.

The novella "Gilgamesh in the Outback" by Robert Silverberg won Hugo Award for the year of 1987.
Отговор
в отговор на Hellen #3

Re: Абе, юнаци!

Абсолютно си права. Аз съм пускал един куп постинги в които съм призовавал нашите колеги да се стегнат и да престанат да превръщат клуба в пост-И.Ефремовска дъска за съобщения.

Много ми е интересно какво става в И.Ефремов, още повече това е място което посещавах преди години. Но информацията която постъпва е главно за конфликти между личности, групички и движения из клуба.

Смешно и трагично е че феновете от И.Ефремов не могат да осъзнаят колко ценно е подобно място. Дори темата миналата Сряда да е била скучна и да са се появили разни елементи "не от наште".
Радвайте се на това което имате...докато го имате.

I dream of a fortunate rival....
Отговор
в отговор на Kacaд #4

Стига вече де!

Първо, съвсем не е така, както го казваш, второ, няма никакво значение как е. Тук мохабетът си тече и това е!

Ето, темата си е тема и дай да я обсъждаме, ако въобще има какво да се обсъжда

Noone has read this Hugo Winning novella "Gilgamesh in the Outback" by Robert Silverberg...
Отговор
в отговор на Gilgamesh in the OutbAck #5

Re: Стига вече де!

Ей сега отивам в подходящата тема и почвам.....
Не съм чел въпросното произведение но то не пречи нали?

I dream of a fortunate rival....
Отговор
в отговор на Gilgamesh in the OutbAck #6

Re: "Царството на властелините на пръстена"

А сондирахте ли мненията на аудиторията, дали тази тема ще е интересна? Или имаше 2 глаза за, нито един против и 52 въздържали се...

Николай Светлев е не толкова българофил, колкото патриотоман!
Лошо няма, но не очаквайте от него да научите нещо повече за българите като история, бит и психика. От трите му книги, аз поне, научих най вече какво българите НЕ са...

Отговор
в отговор на Poбин oт Лokcли #7

Re: "Царството на властелините на пръстена"

Не, ти си видял там това, което си искал да видиш. А то няма много общо с това, което е трябвало да видиш

Добре де, бъзикам се. Но за мен всъщност е изключително тревожен отчетливият факт, че има болезнено раздвоение у самите българи по отношение на нашата история, бит и психика. Едни се увличат по това колко велики сме били (и се увличат по недоказани събития и явления), а други - точно по обратното - че сме били и сме пълни нищожества (и отричат възможността за съществуване на тези явления). И едните, и другите обикновено не разполагат с необходимите данни, а ако разполагат, са склонни да ги тълкуват както си искат. Истината би трябвало да е по средата, или някъде там, дет се вика. Най-добре биха могли да кажат другите (небългарите) - а аз все повече оставам с впечатлението, че из цяла Азия има такива, в чийто бит и език все още са запазени връзки и думи с корен "болг", "булг" и т.н.

И - да добавя - за мен по-скоро вторите се държат пораженчески, отколкото първите се големеят.

Редактирано от Gilgamesh in the OutbAck на

Отговор
в отговор на Gilgamesh in the OutbAck #8

Re: "Царството на властелините на пръстена"

Е, то се видя какви ги вършат първите (в сръбски вариант) по време на управлението на Милошевич...

Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate.
Отговор
в отговор на Boby_ #9

Re: "Царството на властелините на пръстена"

О, смяташ ли, че това е бил движещият им мотив? Имам предвид, на предводителите?

И не смяташ ли, че второто ни кара да се предаваме, да се самоотричаме, да бягаме, да не вярваме в оправянето си...? Докато не се ориентираме кои сме и за какво ни бива, все ще се лутаме, разкъсвайки се между "източната" си същност и "западните" си щения.

Уф... няма пък да го изтрия това.

Noone has read this Hugo Winning novella "Gilgamesh in the Outback" by Robert Silverberg...
Отговор
в отговор на Gilgamesh in the OutbAck #10

Re: "Царството на властелините на пръстена"

А ти смяташ ли, че нещо по-различно движеше сръбските младежи, които стояха по мостовете над Дунав по време на бомбандировките?
Аз самият съм настроен доста нихилистично по отношение на всичко българско и си имам причини за това. Но това не означава, че се разкъсвам между каквото и да било, а още по-малко че съм се предал или съм избягал. Напротив, дори се върнах, когато имах възможност да остана. Така че представлявам нагледен пример, който оборва тезата ти.
Може би говориш за чувството за идентичност, за принадлежност към дадена група. Но аз си имам семейство, работя в колектив от хора, така че въпросното ми чувство не страда ни най-малко от факта, че не усещам душевно родство с една голяма част от сънародниците си.
Кажи ми, ти идентифицираш ли се с хората, които ходят по фолк-концерти, люпят семки и крещят с пълно гърло по мачове, разбират от политика повече от всеки министър-председател и от футбол повече от всеки национален треньор и с това се изчерпват всичките им интереси? Защото огромната част от населението на България е именно такова.

Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate.
Отговор
в отговор на Boby_ #11

Re: "Царството на властелините на пръстена"

Какво ми пречи да не идентифицирам тях със себе си?
Не, проблемът не е в това. Така, като поставяш въпроса, излиза, че на теб просто не ти е необходимо да чувстваш етническа принадлежност към някой народ. Това е добре - гражданин на света! Но то не прави необходимо отричането на собствения ни произход - все едно да режем клона, на който седим. "Поради что се срамиш..." Явно проблемът не е от днес - може би е от времето на княз Борис. Единствените, които страдат от това, сме самите ние. (Ето, виж темата на Никита в Кино - едно 17-годишно момиче, което още не е наясно със себе си (и никой не му помага да се осъзнае).)

Patron of gluttony and greed, he causes earthquakes...
Отговор
в отговор на beGemOth the Ancient #12

Re: "Царството на властелините на пръстена"

Погрешно си започнал цитата си с главна буква. Това не е началото на изречението. Може би проявяваш излишна тактичност спрямо мен? Но както и да е.
Аз не отричам нито корените си, нито народа си. Просто се опитвам да ги видя такива, каквито са, без излишен романтизъм. И гледката никак не е приятна.

Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate.
Отговор
в отговор на Boby_ #13

Re: "Царството на властелините на пръстена"

Но не е и неприятна, на фона на чуждите истории. Дали знакът на романтизма е плюс или минус е все едно и също. Тоест, пак казвам, истината би трябвало да е по средата.

Patron of gluttony and greed, he causes earthquakes...
Отговор
в отговор на beGemOth the Ancient #14

Re: "Царството на властелините на пръстена"

Това че отричам нещо, не значи непременно че утвърждавам обратното. Правиш същата грешка като с ДЮН. От това , че не виждам нищо повече от добър екшън в книгата (и филма) ме направи първя почитател на американския екшън. Това е много, много... (още еН пъти) тъп подход.
Книгите на Николай Светлев не са единствената алтернатива за посяване на някакъв патриотизъм у нас, съвременните българи. Вземи ако щеш прекрасния филм - Величието на Хана. Гледал съм го сто пъти и пак ще го гледам. Защото е правдив. И истински. И няма глупости, които никога не са били. В рамките на художествената реализация разбила се.
Макар че като се замисля, колко общо имемие ние, с този народ, който Аспарух доведе през Дунава. Май много малко. Не си ли присвояваме чуждо минало, чужда слава и история, на народ потънал безследно през вековете? Говориш за корена ни, за клона на който седим. Да растеш над чужд корен е по лошо отколкото да си без корен. Но това е само едно становище, нека историците кажат, колко от кръвта ни е българска, колко славянска, турска, трако-илирска и всякаква там. За мен е показателен факта, че националното ни знаме днес не е конската опашка, а герба ни не е знака на Дуло, не знам даже какъв, а за цар ни се гласи някаква си австрийска лисица
Това е палажението, тавариш

Отговор