"Градът"

Понеже тук се обсъждат предимно лични дрязги бих искал да обсъдим едно добре познато класическо произведение - "Градът" на Клифърд Саймък.

По мое мнение книгата е най-доброто му произведение.
За любителите на прогнозите и спекулациите авторът се занимава именно със съдбата на човечеството и други неща покрай нея.

Е, какво ви е мнението ?

Ad astra per aspera

Съгласен съм. "Вси4ко живо е трева" също е много свежо, но там цялата книга се върти само около една-единствена идея, докато в "Градът" има и някакъв /успешен или по-малко / опит за развитие, на прогностика / което на мен най-много ми харесва във фантастиката

"I believe in Karma what you give is what you get returned" - Savage Garden

Великолепна книга, единствената на Саймък която не съм препрочитал и надали скоро ще препрочета. Навремето доста ме рацтърси плавното превръщане на Хората вуебстъри...

TANSTAAFL

Монументална книга! Препрочитала съм я десетки пъти. Определено ми е любимото произведение на Саймък.

Любимият ми момент е когато Човекът напада Сянката, която току-що уби едно от кучетата. "Човекът се надвеси над нея - с немощно тяло и жалки юмруци. И смелост. Смелост - да победи и самия Дявол. Смеслост да слезе в Преизподнята, да разбие тресящата се настилка и да изкрещи зла, оскърбителна дума към Пазителя на Прокълнатите." ... Съжалявам, цитирам по памет, така че може и да не съм съвсем точна.

Hellen

По ирония на съдбата скоро започнахме приказка за Саймък във Фентъзи, та там стана дума и за "Градът". Велика книга! Спомням си как я започвах няколко пъти като ученик, стигах до 30-та страница и я оставях. Това за мен е нехарактерно, обаче на - явно си имам кармична връзка с тая книга. Защото веднъж като преодолях първите 30 страници, после така се омаях, че не знаех къде се намирам. Една от много малкото книги, които наистина са ме оставяли изпълнен с благоговение и възторг.

Какво ли нямаше в тая книга! Не знам с кое да почна. Може би най-много ми се иска да кажа за това, което се случи на Юпитер. Помните ли? Изведнъж хората намериха Рая и Земята опустя... И все пак един човек намери сили да се откъсне от Рая и да последва дълга си... А мравките? А кучетата? А...

The novella "Gilgamesh in the Outback" by Robert Silverberg won Hugo Award for the year of 1987.

Какво да му обсъждаме на "Градът"? Това е една от малкото книги, които са променили начина ми на мислене осезаемо за мен самия. Това мога да кажа.

Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate.

тийнейджърската ми душа беше дълбоко разтърсена от идеята, че човечеството може да си избере такава съдба.

Но чувствам как ще отида на СЛавейков да си я купя....

Ad astra per aspera

защото много хора тази книга не са я чели изобщо, а се пишат фенове на фантастиката.

Ad astra per aspera

Мислиш ли, че някой от тези, които не са я чели, ще се трогнат и ще се хвърлят да я четат с ентусиазъм заради хвалбите на "старите кучета"? Казвам стари кучета не заради възрастта, а защото тази част от феновете, които не са чели "Градът", приемат хората, които се ровят в книги от 50-те години на 20 в. за стари без допълнителни уговорки.

Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate.

доста си прав. И двете страни имат вина за тази ситуация. Според мен причината за това е предимно във факта, че те просто са невежи по въпроса.

Ето повод за размисъл - темите в Ефремов трябва да се занимават предимно с популяризиране на класически произведения.

Ad astra per aspera

И какво точно би било определението за "класически" в този случай? Щото и аз не съм много навит някой да ми възхвалява "Франкенщайн" на Мери Шели или пък "20 000 левги под водата" на Верн, наричайки ги класически фантастични произведения. Всичко е въпрос на критерий. Все пак дори в литературата съществува давност.

Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate.

тогава наистина ще останем 5-10 човека и ще се чуваме един друг :)

Че нали това беше една от централните теми на Булгакона - трябва ли да се познава класиката (както във фантастиката, така и въобще), или е достатъчно да се чете само новото? Моето мнение е ясно, обаче мен повече ме интересува на какво почива обратното отношение?

Noone has read this Hugo Winning novella "Gilgamesh in the Outback" by Robert Silverberg...

за 14-15 годишни е доста четимо. С нищо не е по-лошо от някой свят на меч и магия.

Ad astra per aspera

Класиката бива лека и тежка.
Например Саймък е по-скоро лека фантастика - "Градът" "Гробищен свят", "Отново и Отново" се четат лесно и са достатъчно увлекателни, като при това в тях има много идеи.

А в Ефремов твърде много се набляга на по-тежки книги. Аз например и до ден днешен не мога да чета по-късните книги на Стругацки.

Ad astra per aspera

М-да. Аз не мога да чета и по-ранните, камо ли за по-късните. В "Ефремов" твърде много се набляга на руска и българска литература, като останалото (което според мен е далеч по-съществено) се възприема най-малкото като несериозно.

Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate.

Това, дето си го написал тук. Как разбра от 2-3 посещения? Той и Пиво не е идвал достатъчно пъти, за да съди. И аз дори не съм ходил достатъчно пъти, за да си позволя такива обобщения. Проблемът ви е, че като ви е нарушен балансът, всеки опит за балансиране ви се вижда нарушаване на баланса.

Ако става за въпрос, спомням си много повече теми за англоезични автори, отколкото за неанглоезични.

Noone has read this Hugo Winning novella "Gilgamesh in the Outback" by Robert Silverberg...

Нали имам програмата и виждам какви са темите за следващия период? Нали видях предишната програма и знам какви са темите от отминалия период? Как мислиш, два периода от по няколко месеца не са ли достатъчна основа, за да си изгради човек представа за тенденциите?

Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate.

Ами не. Според мен.

Noone has read this Hugo Winning novella "Gilgamesh in the Outback" by Robert Silverberg...

А какъв период от време според теб е необходим, за да се формират или променят насоките? 25 години?

Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate.

10? 5-6?

Noone has read this Hugo Winning novella "Gilgamesh in the Outback" by Robert Silverberg...