Бронята блестяща...

Бронята блестяща
рицарят облича
и тръгва да търси
тази, що обича.

На коня се мята
и напред препуска,
с меч добре наточен
към приключения се впуска.

Пътят е труден,
битките са тежки,
но него не го плашаъ
никакви болежки,

защото ей там някъде,
в голям и бляскав замък,
една принцеса чака го,
заплашена от пламък.

Към нея той е тръгнал,
за нея той мечтае
и нейното спасение
е всички, що желае.

Той търси път към култа,
в която тя го чака,
със злите сили бори се
и продължава в мрака.

Със дракони се бие
и броди по света,
защото там, във замъка,
го чака любовта!

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils.

Розата повяхва,
ръжда разяжда Меча,
принцът в сън потънал,
не се събужда вече.

Спи нейде под скалите,
забравил за света,
магьосница го пази
и бди му над съня.
Магията мощна
съня му не смущава,
а дракон с огнен пламък
пещерата защитава.

Но щом настане нужда
и злото е на крак,
принцът се събужда
и се изправя пак
срещу неправда всяка
със Меча си в ръка,
а Розата в ревера
е негова съдба.

Той злото побеждава
и в сън потъва пак,
а Розата и Мечът
са неговият знак...

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils.

На място забравено,
в стара гора,
дъб многовечен
крие тайна една.
Щом бие дванайсет
при пълна луна
девойка присяда
край него сама.

За свойта любов
безнадеждна и тъжна
тя сълзи да лее
во веки е длъжна.
На туй място лобно
във време далечно
била е проклета
да връща се вечно.
Предала любимият,
казват била
и вечно ще плаче
под дъба сама...

Историята обаче
е дълга и тайна
и пази се цялата
в ракла незнайна
Единствено знам,
че едничка вина
на момичето бедно
била любовта
към човек, който нито
по пари ни по власт
не отговарял на нейната
девическа страст...

Дали битка е имало
под дъба могъща,
за която тя спомня си
когато се връща?
Да или не-
това аз не знам,
ала любимият
погребан е там...
Тя до него лежи
бездиханна и бледа,
а луната самотна
нежно, синьо ги гледа...

Девойката рони
сълза след сълза
и щом залезе луната
изчезва в мъгла...

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils.

Ne che niama i po-golemi nachini za izlagane :)
Za raznoobrazie, probwai i drug ritym, stihowete mogat da sa po dylgi ot 3-4 dumi... ama dali niama da ti e neposilno trudno?
Be... dawai i bez towa sym umrial ot skuka :P

I am a lonesome spitfire, walking on the burning road of ideals...

Ти па как реши, че е мое?

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils.

Mi to si ilchi po stila: prostowatichyk, leko nedodialan...

I am a lonesome spitfire, walking on the burning road of ideals...

напомня ми малко за ТНТМ.

Ако знаеш за какво говоря...

Ad astra per aspera

Сега и комплименти ли?
Прав си, мои са.
Намерих си ги сред ученическите тетрадки и им се зарадвах.
Простоватички са, за да ги схващат дори такива като тебе.

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils.

хайде сега пусни нещо по-така, че ми замириса на конюшня.

Ad astra per aspera

Имахме веднъж нещо, наречено ТНТМ в първи клас. Показаха ми едно шило и ме питаха какво е това, а аз казах: "Отверка!" Така де, баща ми да не е обущар, че да знам какво е шило в първи клас.

Само дето не виждам връзката.

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils.

Нямам какво, съжалявам.

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils.

от сарказма ти забит в сърцето на Амберището помислих че имаш скътани стихове с неизбродими философски дълбини.

Очевидно грешката е в задконзолното устройство.

Ad astra per aspera

По-хубаво, че не знаеш.

Ad astra per aspera

Имам, ама нямат нищо общо с фентазито и не им е тук мястото
Тия ги пуснах, щото, както казах, си ги намерих, израдвах им се страшно и реших, че и някой друг би могъл евентуално да им се израдва. Сладурски са, спомен от един много романтичен период от моя живот, когато чаках някой дракон да ми изкочи из зад ъгъла, оглеждах улиците за амбърити и се разхождах в затънтените части на парковете с надеждата да попадна на някой странстващ рицар

Тогава бях малка и тъпа, но сега се чудя дали като съм "пораснала" и знам, че драконите са измрели, амбъритите едва ли ще си направят труда да дойдат точно при мен и да ми кажат:"Айде на купон в друга Сянка!", а рицарите са спрени от производство поради недостиг на Граалове, ми е по добре....

Всичко си има цена.

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils.

Не си права. Амбъритите са заети в момента да доказват на останалите, че по-велики от тях няма, а рицарите тъжат за времето, когато имаше девойки, които да ги чакат в кулите - защото такива вече няма, всички "пораснаха"... Какъв е този подвиг, който може да впечатли една жена в днешни дни? Ако и да има такъв, той не е свързан със благородство, смелост и вярност. А без тези качества, за какво рицарство говорим?

toi kvo iska???da se bie ili da ... ne6to ne moga da shvana ama mi se struva 4e poboinik si pada

абе май обича лъскави доспехи и да язди насам-натам върху кон.
Чудя се дали не е обратен нещо...

Ad astra per aspera

Ami mozhe da gi wpechatli edin registriran nick, s ostawen obraten adres :)

I am a lonesome spitfire, walking on the burning road of ideals...

моите впечастления са свързани по-скоро с регистрационен номер.

върху правилния автомобил.

Ad astra per aspera

prav/a si donqkyde ama vse ne6to e ostanalo nqkyde tam dylboko pod jenskata logika