* * *

Всяка падаща звезда носи в себе си надежда,
че е моята душа, върнала се от небето.
Често себе си коря, че не спирам да поглеждам
и че бягам от съня, и че бродя по полето.
Виждам често как в нощта звездопадно е и ето -
черноплодната земя заискрява ми в лицето.

Тъжно е, а пък блести - мястото ме притежава
и краката ми гори - всяка стъпка ме смалява,
но без страх заравям аз поглед в звездната жарава
и с молитвения глас заклинание припявам:

"Някой ден сред вас, звезди, моята ще е изгряла
и високо ще седи - там, за да ме наблюдава.
И когато в някой час, тя за мен с любов потръпне,
от небето ще влети и душата ми ще върне.
Недочакала ли този миг, искам друго да направя -
горе да отлитна с вик и сама да я погаля!"

да пишеш - докарала си силаботониката страхотно. Тук малко я докарват.
Умееш с малко думи да предадеш настроението, концентрирано в мотива на минорното чувство, но вълнуващ... Най-много ми хареса ето това:
Тъжно е, а пък блести - мястото ме притежава
и краката ми гори - всяка стъпка ме смалява
Усещам напрегнато желание за метаморфоза, за изтръгване от сетивността към промените - много си добра. Пускала ли си други неща тук?

Semper Fidelis

Tuk vseki pishe kakto umee i kakvoto chuvstva.
Ne si ti onzi, koito shte dava obobshtavashti ocenki na horskoto pisane.
A silabotonikata si ja navri pri ostanalata boza v glavata, ti si znaesh otkyde.

krasiwo e

Красотата е в очите на съзерцаващия...

Mnogo, mnogo mi haresa!
Pozdravi

The important thing is never to stop questioning.
Albert Einstein

Красиво е! Поздравления!



Животът е прекрасен!
(надпис на надгробна плоча)

при мен е твоята душа
като звезда в небето грее
и все ме спира да реша
към мрака сам да се зарея


защото съм си обещал нещо...

Пожелавам ти час по-скоро да влети от небето и да ти върне душата... точно твоята звезда

Хубаво, хубаво, чак прекрасно

Искам пак да съм малка хлапачка
до полата на мама да плачкам...

Не бяха ме нищили така отдавна :)

Благодаря за времето, което си ми отделил, за мнението и.... :) може би за похвалата. Много ми хареса едно определение в постинга ти - това, че "докарвам" нещата и ще ти кажа защо :) Защото никога не ПИША като пиша, а просто пиша - отварям празния прозорец и пиша... и нямам ни един нагризан молив, нито кош, пълен с нервно смачкани листи (дано стана ясно какво точно исках да кажа :))

Питаш ме дали съм поствала тук... Отговарям - да!
За предпоследно - преди повече от година:

И ако името ми е било като река -
пенлива, плашеща и дива
не идвай, спри нозете на брега,
аз сигурно при друг отивам.
Поискаш ли да провериш с ръка
дали цветът е истински не спирай,
ела, отпий от моята снага -
от бистър извор съм се преродила.
И ако не стигне глътката една
пий жадно, още, още, взимай!
Та аз съм - виждаш ли? - река
и винаги ще бъда синя.

И съвсем скоро - като за първи път :)))

Леден филигран по прозореца - сутрин,
ранен сняг по косите - абсурден,
връхлитащ спомен иззад ъгъла - смУтен,
миг отлетял, безвъзвратно изгубен.

Та... това е. Приятно ми е да се запознаем :)
Само се чудя... когато цитирам сама себе си... трябва ли да се слагам в кавички?... шегувам се... може и да не ми отговаряш :)

... уважаема точице, и аз се чудех какво точно значи думата "силаботоника", но се сетих от вторият път :)

... нека да си търсим поводи да се зарадваме, а не да се ядосваме, а? :))

Но съм съгласна с теб :))).... "всеки пише както умее и каквото чувства"... затова нека дадем възможност на всички... нали? :)

мислех, че ти си ме забравил, приятелю :)

Здравей! :))
И дано се наградиш с едно спазено обещание... някога, когато и да е...
Аз, ако се налага, мога и да помогна... но не и докато не ме повикаш :)

Защо не вземеш да ми напишеш нещо, а? Имаш ми мейла :))
Ще се радвам да те прочета... между другото - редовно те чета в клубовете...
Хм... то май стана като писмо, което стои отворено на площада... ама, какво пък :))

Радвам се, че намина да ме видиш.
И пак идвай :)

Благодаря за хубавите думи :)
Мммм... чак се разкиснах от толкова похвали... Ще рече някой, че захаросани орехи съм подредила тук, а не някакви си черни думи :)
Между другото... за орехи - не знам, но захар май доста съм рЪснала...
:)))

Красив и жив ден ви желая! :)

нищене? Три думи съм написал, за да ти кажа, че пишеш добре. И това за докарването - очевидно е, че не си броила сричките като си писала стихотворението - затова ти писах, че си "докарала силаботониката" - не ми дойде друга по-деликатна дума. Исках да кажа, че си го докарала интуитивно това. Но изглежда първата реакция е да бъде изтълкувана негативно. Във всеки случай не е нищене - като студент публикувах литературно-критически статии върху поезията на мои връстници и там наистина имаше нищене. Не виждам нищо необичайно освен хвалбите от типа "страхотно, ах, колко е хубаво" и други такива, да си казваме и по някоя истинска дума за стихотворенията. Иначе клубът заприличва на литературен кръжок за четвъртокласници от някой бивш Пионерски дом. Не очаквай от мен да оспоря правото на някой да пише тук - и то каквото си иска. Но разбирам, че като кажа добри думи за някого, други се усещат засегнати (странни реакции).
Лек ден!

Semper Fidelis

негативно? наистина ли?

Съжалявам, не беше това.
А казваше, че успявам да предам с малко думи чувството...
Явно не успявам.
Или го казвам по начин, който само аз си разбирам, но... ми беше приятно това, че написа "трите думи".
И благодаря.

Лека нощ от мен

Uh vseki put kato vlqza go cheta i vseki put mu se radvam vse poveche!
Tova se kazva hubavo napisano.....ne ti pisva

Poklon poklon pred talanta ti!

The important thing is never to stop questioning.
Albert Einstein

Ih ot hubavo po hubavo!
NNqmam dumi.

The important thing is never to stop questioning.
Albert Einstein