Пак ще плачем май...

Събира се управляващата политическа сила. От месеци цяла България е принудена да слуша как НДСВ ще стане или няма да стане партия. Наема се зала в НДК. Идват делегати от цялата страна. Телевизии и радиа снимат и отразяват събитието.
С 40 минути закъснение в залата идва старецът с боядисаните коси и в празнодумна реч заявява, че това, дето са го говорили досега, още не му е дошло времето.
И вместо смях в залата. ВМЕСТО СМЯХ В ЗАЛАТА!!! В медиите се появяват представители само на въпросната политическа сила и започват да леят хвалебствия - колко било велико това събитие, каква достойна постъпка, най-после нов стил в политиката...
Тези хора побъркват целия народ. Както нацистите и комунистите са успели да зомбират цели народи, така и днес в България се случва жалко и гадно подменяне на елементарни правила и ценности.
Ако Иван Костов или Георги Първанов , да не говорим за някой политик в нормална държава, бяха направили подобно нещо, щяха да станат ца смях и на децата. Но СІІ, дори когато греши е прав.
Накъде си мислим, че отиваме и докъде всъщност ще стигнем?

нали така! :)

И ще стигнат до под кривата круша. А малката част които мислят, мислят да отиват в чужбина. И там ще стигнат.

Mama had a chicken! Mama had a cow! Dad was proud, he didn't care how!

... да плачеш!... И по-кротко.

"М'не, м'не, т'кел упарсин."

ЕДИН НАРОД СРЕЩУ ЕДНА ИМПЕРИЯ