Тарковски

Сталкер :)) поезия на движението и кадъра как мислите ?:)
Андрей Рубльов ....

движението му е майката..

Тарковски е супер !!!
Аз само Соларис съм гледал, друго не можах да намеря никаде:(((

It is you who are mistaken.

mai dokolkoto znam w ruskiq informacionen kulturen centyr na Shipka ima wideoteka s ruski filmi :)))

движението му е майката..

мисля че тарковски е толкова велик че е недопустимо да му се бърка името...

Абсолютно си прав, като го видях си бих главата на ръба на масата ...наистина :))
Искам му прошка

П.С. все пак това ми е първи постинг в Club.dir.bg
и пак прав си, непростима грешка

движението му е майката..

pokaianie
padaneto na vazata
mnogo mi haresa:)))
ima oshte dosta
v po rannite mu filmi
edni kratki poludocumentalni:)))

хммм не знаех, че Покаяние е на Тарковски. Нещо си мисля, че не е негов.:)))

движението му е майката..
движението му е майката..

е на Тенгиз Абуладзе ("За какво ни е тоя път щом не води към храма?")
А Тарковски - още дебютния му филм - "Детство Иваново" е жесток поглед към войната


ето един линк към товрчеството му
[линк]
Една легенда се завръща [линк]

Cool link:))thank

движението му е майката...

Замалко да се повторя и да напиша само "велик". Обаче бих искал да кажа още две думи: що се отнася до Сталкер и Соларис, Тарковски си е имал големи проблеми с авторите, по чиито произведения са правени (Стругацки и Лем съответно). И в двата случая авторите са били недоволни, че творбите им се изопачават от режисьора, т.е. той прави съвсем друго произведение, измества темата, така да се каже. Но в това се крие и част от очарованието на тези филми - особено ако преди това си чел книгите. Оказва се, че наистина гледаш съвсем други неща и неочакваният поглед не само не ме подразни, но ме и накара да осмисля много по-добре всичко. Защото несъмнено не само двете книги са велики, но и двата филма

А последните ми наблюдения върху начина, по който се възприемат Сталкер и Соларис от хора, по-малки от 20 години, ме води до тъжното заключение, че Тарковски и хора като него вече са над възможностите на растящото сега поколение да ги разберат (имам предвид глобално, визирайки умните представители на "вида" ) Или по-точно казано - възможностите на младите вече не стигат, за да издържат на филмите на Тарковски или на Одисея 2001

The novella "Gilgamesh in the Outback" by Robert Silverberg won Hugo Award for the year of 1987.

А последните ми наблюдения върху начина, по който се възприемат Сталкер и Соларис от хора, по-малки от 20 години, ме води до тъжното заключение, че Тарковски и хора като него вече са над възможностите на растящото сега поколение да ги разберат (имам предвид глобално, визирайки умните представители на "вида" ) Или по-точно казано - възможностите на младите вече не стигат, за да издържат на филмите на Тарковски или на Одисея 2001

Това е защото Холивуд направиха много изкуствени неща и ефекти и дигнаха летвата и повишиха динамиката и бързината на действията. Хората вече претръпнаха и сега искат още по бързо и по ефектно ....така мисля аз :)

движението му е майката...

Според мен повишаването на динамиката в киното е следствие от повишаването на динамиката в живота. Наред с по-бързо и по-ефектно обаче върви и по-простичко, че да не мисля много

Та като гледам как се въртят и се мъчат да не заспят на Одисеята или на Сталкер, си мисля, че вътрешният им ритъм е много забързан, затова става така. В такъв смисъл казвам "възможности" - т.е. нещо като проблема да пуснеш стария LodeRunner на нов компютър

The novella "Gilgamesh in the Outback" by Robert Silverberg won Hugo Award for the year of 1987.

Съгласна съм с Гилгамеш с дългото име, че повишаването на динамиката във филмите (и книгите) се дължи на повишаването на динамиката на самия живот.

В този смисъл е интересно да се проследи как се развива литературата през последните ... да речем двеста години. Докато книгите са били основно развлечение за заможни дами, които си седят по цял ден у дома, те са дълги, с пространни, разтеглени върху десетки страници описания на природните красоти, на дантелите по ръба на балната рокля или на шевиците по реверите на униформата. С други думи - търсеното качество е обема.

В момента книгите са колкото може по-малко описателни (гениалният автор се разпознава по това, че щрихира само с една-две думи обстановката или емоцията, така че те да бъдат *почувствани*, не *прочетени* от читателя). Набляга се на действието, интригата, замисъла.

...Същото вероятно важи и за филмите...

Hellen

Не съм сигурен... Мисля, че има особености. Говорил съм с няколко от тези, които предпочитат деветтомните тухлени фентъзита пред единичните романи (въобще и не искам пък да отварям дума за разказите - това за тях е мръсна дума). Точно същите предпочитат здравия екшън, в който няма секунда, посветена на описания и размишления. Т.е. при книгите те търсят обема, а при филмите - действието. Само че... за какъв обем става въпрос? Описанието на дантелите по ръба на балната рокля или на шевиците по реверите на униформата рядко дават нещо полезно на четящия, освен по-добра представа за обстановката; с природните красоти често не е така; но ако си говорим за сериозни неща като развитие на идеи, тогава вече бягат като от пожар. Не знам... имам чувството, че се бяга от сериозните неща, а често във филмите за тях е нужно прекъсване на действието. Разбира се, има немалко изключения - например за мен Терминатор 2 е изключително сериозен филм, което не му пречи да е невероятен екшън.
Що се отнася до замисъла, дали трябва да се поставя редом с действието и интригата? Може да има колкото искаш действие и интриги, а замисълът да е идиотско дебилен, както често се случва

The novella "Gilgamesh in the Outback" by Robert Silverberg won Hugo Award for the year of 1987.

A niakoi gledal li e Moloch ili kakvoto i da e drugo na Sokurov ?

nachi triabva da e jertvoprinoshenie
dosta se burkam
ne znam zashto???

и аз

The novella "Gilgamesh in the Outback" by Robert Silverberg won Hugo Award for the year of 1987.

Taka e, zashtoto se proizvegda mnoooogo v Hollywood, ama mnogo, na sedmica izlizat po 2-3 novi filma i vseki ot tjah se bie za box-office-ite.
Sreshtat se i izkljuchenija, obache, pri tova dosta prijatni. Na posledak mi popadna da gledam "Heavy"- preporachvam go na tezi, koito misljat dokato gledat edin film, a ne samo se zabavljavat.