Да вървиш до Господ
26 отговора
861 прегледа
Да вървиш до Господ
на Е. Н.
Когато ми беше тежко, когато светът ме смазваше, когато болката в душата ми беше прекалено силна, когато животът ми ставаше нетърпим, отивах на пустия плаж и се разхождах по ситния пясък. Слушах напева на вълните, които галеха мълчаливите скали с пяната си. Вглеждах се в безкрайния хоризонт, който ми напомняше, че съм просто малка песъчинка, подритвана от океана на вселената.
Тя беше там всеки път. Момиче с дълги, леко къдрави коси, пъсти очи и красиви ръце. Никога не говореше. Просто вървеше до мен и ме успокояваше с красотата си. Понякога я питах как се казва, но тя ми отвръщаше с тишина. Гледаше ме с усмихнатите си очи и аз знаех, че не съм сам под слънцето. Това ми беше повече от достатъчно. Колкото и вглъбен в себе си да бях, усещах, че тя е с мен.
Един ден се обърнах назад и погледнах стъпките в пясъка. Спомних си за всеки труден миг, който бях изживял. Усмихнах се на всяко разочарование, на всяко предателство, на на всяка болка. Тогава видях, че в най-трудните моменти от живота ми имаше само едни стъпки. Непосилната тежест на страданието ми ги беше отпечатала по-дълбоко в пясъка. Разбрах, че точно когато съм имал най-голяма нужда от нея, тя не е била до мен.
Обърнах се към нея и попитах:
- Защо? Защо ме изостави, когато бях най слаб? Защо те нямаше, когато тежестта на самотата ме смазваше? Защо не виждам стъпките ти там, където трябваше да бъдеш редом до мен?
Тя мълчеше и ме гледаше с тези болезнено красиви очи, усмихваше се, беше толкова неземно хубава, че сърцето ми спря да бие прободено от хиляди остри игли. Обичах я и я мразех толкова силно, че душата ми изгаряше в огъня на страстта.
Тогава я любих на пясъка, целувах я, опивах се от омразата й и любовта й. Исках да я възнаградя и да я накажа, да я съживя и да я убия. Пръстите ми галеха прекрасния й врат, свиваха се и се разпускаха измъчвани от колебание. Ноктите й се впиваха в гърба ми и ме придърпваха по близо до нея, по близо до смъртта, която искаше да й дам. Дланите ми се сключваха около шията й докато тя извиваше крехкото си тяло в екстаз. Мускулите се напрягаха, за да отнемат дъха на тази, която ми беше дала толкова надежда и толкова отчаяние.
Не можех... Ненавиждах я. Но я обожавах. Тя беше моята Дева, моят Бог, на когото се молех, в когото вярвах. Пуснах я и паднах на колене за молитва. Целувах ръцете й. А тя ми каза:
- Там, където не виждаш стъпките ми, не вървях до теб, защото те носех на гърба си. Тогава ти беше прекалено слаб, за да ходиш сам, любими.
Заплаках и от сълзите ми по сухия пясък поникнаха цветя. Тя откъсна едно и ме погали с него по рамото.
Държахме се за ръце и гледахме към хоризонта. А слънцето тъкмо изгряваше...
нападам без предупреждение!
Когато ми беше тежко, когато светът ме смазваше, когато болката в душата ми беше прекалено силна, когато животът ми ставаше нетърпим, отивах на пустия плаж и се разхождах по ситния пясък. Слушах напева на вълните, които галеха мълчаливите скали с пяната си. Вглеждах се в безкрайния хоризонт, който ми напомняше, че съм просто малка песъчинка, подритвана от океана на вселената.
Тя беше там всеки път. Момиче с дълги, леко къдрави коси, пъсти очи и красиви ръце. Никога не говореше. Просто вървеше до мен и ме успокояваше с красотата си. Понякога я питах как се казва, но тя ми отвръщаше с тишина. Гледаше ме с усмихнатите си очи и аз знаех, че не съм сам под слънцето. Това ми беше повече от достатъчно. Колкото и вглъбен в себе си да бях, усещах, че тя е с мен.
Един ден се обърнах назад и погледнах стъпките в пясъка. Спомних си за всеки труден миг, който бях изживял. Усмихнах се на всяко разочарование, на всяко предателство, на на всяка болка. Тогава видях, че в най-трудните моменти от живота ми имаше само едни стъпки. Непосилната тежест на страданието ми ги беше отпечатала по-дълбоко в пясъка. Разбрах, че точно когато съм имал най-голяма нужда от нея, тя не е била до мен.
Обърнах се към нея и попитах:
- Защо? Защо ме изостави, когато бях най слаб? Защо те нямаше, когато тежестта на самотата ме смазваше? Защо не виждам стъпките ти там, където трябваше да бъдеш редом до мен?
Тя мълчеше и ме гледаше с тези болезнено красиви очи, усмихваше се, беше толкова неземно хубава, че сърцето ми спря да бие прободено от хиляди остри игли. Обичах я и я мразех толкова силно, че душата ми изгаряше в огъня на страстта.
Тогава я любих на пясъка, целувах я, опивах се от омразата й и любовта й. Исках да я възнаградя и да я накажа, да я съживя и да я убия. Пръстите ми галеха прекрасния й врат, свиваха се и се разпускаха измъчвани от колебание. Ноктите й се впиваха в гърба ми и ме придърпваха по близо до нея, по близо до смъртта, която искаше да й дам. Дланите ми се сключваха около шията й докато тя извиваше крехкото си тяло в екстаз. Мускулите се напрягаха, за да отнемат дъха на тази, която ми беше дала толкова надежда и толкова отчаяние.
Не можех... Ненавиждах я. Но я обожавах. Тя беше моята Дева, моят Бог, на когото се молех, в когото вярвах. Пуснах я и паднах на колене за молитва. Целувах ръцете й. А тя ми каза:
- Там, където не виждаш стъпките ми, не вървях до теб, защото те носех на гърба си. Тогава ти беше прекалено слаб, за да ходиш сам, любими.
Заплаках и от сълзите ми по сухия пясък поникнаха цветя. Тя откъсна едно и ме погали с него по рамото.
Държахме се за ръце и гледахме към хоризонта. А слънцето тъкмо изгряваше...
нападам без предупреждение!
в отговор на Cивия вълk
#3
Re: Да вървиш до Господ
Хуй, та путка, путка
Хуй, та путка, путка, путка!
Хуй, та путка, хуй та хуй,
хуй, та путка, путка, путка,
хуйка, пуйка, хутка, пуй!
Хуй, та путка, путка, дупе
хуй, та дупе, дупе, хуй,
гъз, та путка, путка, путка
гуй, та дуе дутка, дуй!
Пей! Та хутка гутка дупе!
Дуй! Та хапе дупе пуй!
Хуйка! Дуйка с недодупе,
хуй, та путка, путка, хуй…
Link към авторите: Потърси мее... Нека да болии....
LinkMaker: Мазен Муй.
И не мога да спра да търся добре прикритата сенилна връзка между Господ и поетично-крачещата симбиоза. Сивия Вълк, анархично загърбил определителнияТ Член, търси темната дупка между теологията и обикновеното словестно изпражнение. Ако някой е пропуснал епилогичното ръкоблудство - просто да прочете заключителното изречение: "А слънцето тъкмо изгряваше... " Дано това се изразява в словестната еманация на епизодичният герой, ауреалано търсещ отговор в тривиалния си псевдо-биологически монолог. Сложният словоред и стройната несъразмерност, прекрасно е визуализирана от Headrer-a на тази епопея на страстоубийството.
Екип от сценаристи, предлага да си сложиш пълен член.
Кой? -
СивияТ вълк.
Не е нужно, Не е нужно!
Така е много еротично!
Какво тук значи някаква си граматика?
Баууууууууу!!!!!!
Хуй, та путка, путка, путка!
Хуй, та путка, хуй та хуй,
хуй, та путка, путка, путка,
хуйка, пуйка, хутка, пуй!
Хуй, та путка, путка, дупе
хуй, та дупе, дупе, хуй,
гъз, та путка, путка, путка
гуй, та дуе дутка, дуй!
Пей! Та хутка гутка дупе!
Дуй! Та хапе дупе пуй!
Хуйка! Дуйка с недодупе,
хуй, та путка, путка, хуй…
Link към авторите: Потърси мее... Нека да болии....
LinkMaker: Мазен Муй.
И не мога да спра да търся добре прикритата сенилна връзка между Господ и поетично-крачещата симбиоза. Сивия Вълк, анархично загърбил определителнияТ Член, търси темната дупка между теологията и обикновеното словестно изпражнение. Ако някой е пропуснал епилогичното ръкоблудство - просто да прочете заключителното изречение: "А слънцето тъкмо изгряваше... " Дано това се изразява в словестната еманация на епизодичният герой, ауреалано търсещ отговор в тривиалния си псевдо-биологически монолог. Сложният словоред и стройната несъразмерност, прекрасно е визуализирана от Headrer-a на тази епопея на страстоубийството.
Екип от сценаристи, предлага да си сложиш пълен член.
Кой? -
СивияТ вълк.
Не е нужно, Не е нужно!
Така е много еротично!
Какво тук значи някаква си граматика?
Баууууууууу!!!!!!
в отговор на Cивия вълk
#6
Re: Да вървиш до Господ
aLEXCHE PREKRASNO E:))))))))))))))))))))NEVEROITNO PISHESH.
в отговор на Cивия вълk
#9
a originala? :)
ха! егаати плагиатсвото :)
тва съм го чувал в една постановка. а също съм го виждал на постери и гоблени. да не говорим че чат пат ми го пращат по chain e-mail.
разбира се в оригинала става дума единствено и само за господ и как господ накрая се оказва че носил нашия (няма "тя")
тва съм го чувал в една постановка. а също съм го виждал на постери и гоблени. да не говорим че чат пат ми го пращат по chain e-mail.
разбира се в оригинала става дума единствено и само за господ и как господ накрая се оказва че носил нашия (няма "тя")
в отговор на Cивия вълk
#11
Добре!
В тези вълчи времена да срещнеш Вълк и то сив,с такава нежна душа си е нещо невероятно!
_______________
Не се отчайвай,всичко е загубено...!
_______________
Не се отчайвай,всичко е загубено...!
оригиналът: Footprints in the Sand
One night a man had a dream. He dreamed he was walking along the beach with the Lord. Across the sky flashed scenes from his life. For each scene, he noticed two sets of footprints in the sand; one belonging to him, and the other to the Lord. When the last scene of his life flashed before him, he looked back at the footprints in the sand. He noticed that many times along the path of his life there was only one set of footprints. He also noticed that it happened at the very lowest and saddest times in his life. This really bothered him and he questioned the Lord about it. "Lord, you said that once I decided to follow you, you'd walk with me all the way. But I have noticed that during the most troublesome times in my life there is only one set of footprints. I don't understand why when I needed you most you would leave me." The Lord replied, "My precious, precious child, I love you and I would never leave you. During your times of trial and suffering, when you see only one set of footprints in the sand it was then that I carried you."
за това говориш нали? :-)))
ами не съм го свил естествено. то не че има нещо за крадене - кой ли не си е избивал комплексите върху библията, това не е плагиатство /е това не е библията наистина, но е близък сюжетът на притчата :)/
но тази история се гради точно върху горната притча и никак не го крия. ако си я чел трябва да ти е по-лесно да направиш асоциациите. а асоциациите са хиляди...
Бог вътре в нас - единство на женското и мъжкото начало, вътрешна борба и постигнатото равновесие.
ето го мъжкото и женското начало в хармония:
а в приказката има още:
и Бог в женския си образ /защо пък да е мъж?/
и фактът, че до всеки велик мъж има силна жена, която го е носила, когато е бил слаб.
и това, че дори да има истинска любов, това не означава че няма битка, защото животът е битка и любовта също е битка и всичко е ужасно сложно и не мога да визуализирам мислите си по друг начин освен с тази преработена притча.
но най хубавото е, че накрая, след експлозия на сексуална енергия, мъжкото и женското вътре и вън са постигнали хармония /хармония, която може да бъде постигната само чрез физическо и духовно сливане/ и спокойствие и двете души слети в една изгравят наново
а може да бъде просто нежна приказка...
не знам, поне нещо такова си мислех като го писах.
нападам без предупреждение!
за това говориш нали? :-)))
ами не съм го свил естествено. то не че има нещо за крадене - кой ли не си е избивал комплексите върху библията, това не е плагиатство /е това не е библията наистина, но е близък сюжетът на притчата :)/
но тази история се гради точно върху горната притча и никак не го крия. ако си я чел трябва да ти е по-лесно да направиш асоциациите. а асоциациите са хиляди...
Бог вътре в нас - единство на женското и мъжкото начало, вътрешна борба и постигнатото равновесие.
ето го мъжкото и женското начало в хармония:
а в приказката има още:
и Бог в женския си образ /защо пък да е мъж?/
и фактът, че до всеки велик мъж има силна жена, която го е носила, когато е бил слаб.
и това, че дори да има истинска любов, това не означава че няма битка, защото животът е битка и любовта също е битка и всичко е ужасно сложно и не мога да визуализирам мислите си по друг начин освен с тази преработена притча.
но най хубавото е, че накрая, след експлозия на сексуална енергия, мъжкото и женското вътре и вън са постигнали хармония /хармония, която може да бъде постигната само чрез физическо и духовно сливане/ и спокойствие и двете души слети в една изгравят наново
а може да бъде просто нежна приказка...
не знам, поне нещо такова си мислех като го писах.
нападам без предупреждение!
Редактирано от Cивия вълk на
в отговор на Kleopatra11
#14
Re: е хайде сега :)
рядко ми е такава нежна душата
по-често хапя
нападам без предупреждение!
по-често хапя
нападам без предупреждение!
в отговор на Cивия вълk
#16
Re: Да вървиш до Господ
Както винаги е удоволствие да те чете човек.
Млъквам.
__________________
Останалото е мълчание.
Млъквам.
__________________
Останалото е мълчание.
в отговор на Koпpинa_И_Xлopoфopм
#17
Re: Да вървиш до Господ
Останалото е мълчание.
нападам без предупреждение!
нападам без предупреждение!
в отговор на Cивия вълk
#20
Re: Да вървиш до Господ
...и думите понякога служат... когато стигнат до сърцето... :))))))))))))))))))
мълчанието... винаги е отговор!!!
мълчанието... винаги е отговор!!!