Никога, никъде, никой...

Някой (май беше или Боби или ГОА) ми беше препоръчал някога да прочета 'Никога, никъде, никой' на Нийл Геймън.
Е, прочетох я наскоро.
Черна приказка. Нетрадиционна история.
Мрачен, но много, много добър хумор. На фона на мрачното действие и мрачните декори някак не можеше да предизвика откровена усмивка, но беше много приятен, лек и на място. Напомни ми по нещо на хумора на Удхаус, но в черен вариант.
Имаше на моменти свежи идеи...
Като цяло ми допадна. Макар още да не мога да определя точно защо.
Та, какви са вашите впечатления?

To hear, one must be silent.

Едва ли съм бил аз, защото не съм я чел. Но ме заинтригува и ще взема да прочета тая книжка.

Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate.

Книгата наистина е адски особена и моята асоциация е по-скоро с онази хорър игра по Алиса в страната на чудесата : )... Не съм я играла но скрийншотовете са адски порочно мрачни и въобще... едно подобно напълно нереално чувство има и в книгата... почти като в Алиса - това не е свят е нечий наркомански сън : )... Много добро нещо!

Разправят, на боговете им допадало да имат по някой атеист под ръка. Удобна мишена.

Alisa v stranata na izrodnqta q prevyrtqh i 4estno kazano samo pyrvite dve niva sa mra4ni.Sledva6tite nqkolko sa otkroveno veseli.
Ta taka Foxy

невероятна книга...хванах я на шега, но наистина ме накара да се замисля.
по-точно да се загледам в тъмната страна на улиците....
въздействащо и зашеметяващо, това е което може да се каже за книгата с две думи

---

Tomorrow will take us away...far from home..no one will ever know our names...

Не съм го чел но звучи интригуващо......
Хм.......
Кажи още нещо, моля те ....

- И ти ли се смееш, сянко на сянката?...

Та значи, главния герой си живурка тихо и кротко в красивия и познат на нас Лондон до един ден (май беше вечер), когато намира на улицата ранено момиче, което определено не принадлежи на неговия (нашия) свят.
Той помага на това момиче и на следващия ден сякаш спира да съществува в своя свят – няма работа, няма банкова сметка, няма апартамент... Никой не го забелязва и той е принуден да потърси това място, от което е дошло момичето – Долен Лондон. Едно странно място на мрак и сенки, намиращо се под истинския Лондон. Място извън реалността, където щъкат странни мрачни типове, разни гадини, един ангел и т.н.
И значи нашия човек тръгва с девойчето на едно пътешествие в Долен Лондон, което може да спаси нея от преследващите я убийци, а него може би ще отведе обратно в реалния свят...
Мисля, че в анотацията към книгата тя се определяше като черна версия на Алиса в страната на чудесата. Мммдам, все едно Геймън наистина те спуска в заешката дупка, но в една мноооого мрачна и шантава заешка дупка...

To hear, one must be silent.

не забеляза тая книга. (Черна приказка.)

The novella "Gilgamesh in the Outback" by Robert Silverberg won Hugo Award for the year of 1987.

Къде да го издиря за четене тва?

I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils.

Аи лъв диз бук.
Кефи ме.
Малко мрачно Алисче..... ммммдаааааааа.....
Ще ти го конфискувам, А ако искаш ще ти дам Андре Нортън или Пол Андерсън взямяна... Временно разбира се....
Ако изкаш да затънеш до гуша в мрак - чичо доктор ти препоръчва Кунц и Кинг....мммдаааа - ще ти избие тия идеи от главата..
Имаше една книжка - пак на тазаи тема - "Седем стъпки от сатаната"- Смятам че ще ти хареса - там само хумор нямаше, ама е добра фантастика.....
Адиос

- И ти ли се смееш, сянко на сянката?...

Stahotna e, tova e naj-gotinata kniga, koqto prochetoh tazi godina, vse go povtarqm :)

Malice through the looking glass
Dusk... And Her Embrace

Не ме дразни де....
Това не е честно....
Ще кажа на мама ...... /тука плача /
и повече няма да си играя с тебе.
Както казва Билги : ...Искам,искам,искам ......" тази книга де...

- И ти ли се смееш, сянко на сянката?...

btw, ne beshe GOA, az bqh, deto ti reklamirah knigata.Pone taka si spomnqm, shtoto az vinagi q reklamiram, kogato stane duma za neq, a i bez da stava :)

Malice through the looking glass
Dusk... And Her Embrace

Мдам, верно беше ти.
Е, 10х за препоръката!! Хареса ми.

To hear, one must be silent.

Vqrno, che e malko skypichka, no si struva, do sega ne sym chula na nqkoj da ne mu e haresala.
A az vse se chudq na kogo da q probutam, taka che imam opit:)

Malice through the looking glass
Dusk... And Her Embrace

Това обратна психология ли беше или пак някакъв маитап :)
Толкова нахитряхте всичките че не му виждам края вече.
Аман от тарикати - ти какво искаш да ми я пробуташ, а ми казваш че е скъпа, и се харесвала на всички, но все пак искаш да я пробуташ, и т.н.
Не ви разбирам.
Ама аз понякога и себе си не разбирам така че не ми се връзваи

- И ти ли се смееш, сянко на сянката?...

Много се радвам, че най-накрая виждам някой, който да е чел тази книга!
Фантастиката никога не ми е била слабост, но въпросната книга ме накара да почувствам и да се замисля върху неща, които бях позабравила
Пък и си мисля, че в тази книга далеч не става дума за фантастика, а нещо м/у феноменология и нова философия...
Както и да е...надявам се повече хора, да подемат моя ентусиазъм

А аз не разбрах за какво ми се караш!
Ми хубава е книгата, защо трябва да те боли сърцето и да надаваш вопли?!?!?
Като толкова искаш, купи си я, не разбирам какво ти пречи!!!
А ако не искаш, не си я купувай!
Само не разбрах моята вина в какво се състои?!?!?!?

Malice through the looking glass
Dusk... And Her Embrace

След като прочетох тази дискусия (и чух горещи препоръки в "Ефремов"), се замъкнах на "Славейков" и се снабдих с книгата.
Прочетох я. Възхитен съм. Чакам продължението.
Страхотно четиво.
Идеята за алернативен "ънърграунд" Лондон за пръв път срещнах в "Свят по покривите" на Кристофър Фаулър. В книгата на Нийл Геймън краските са още по-тъмни и е вкаран щур фентъзи свят, напомнящ ми за "Една нощ през самотния октомври" на Роджър Зелазни.
Не знам защо, но Ловеца ми напомня за Табита Джуд от "Всичко отначало" и "Открадни си свят" на Колин Грийнланд. Само че на мен ми се ще да се запозная с Ловеца, не с Тбита.
Страшно ми се ще да за прочета по-раншните изпълнения на тандема г-н Круп/г-н Вандемар. Определено са впечатляващи (май дори и Конан няма 2 убити бога в сметката си).

П.П. Не знам дали Амбърчето е чел тази книга, но имам смътното подозрение, че маркиз дьо Карабас ще попадне за известно време в списъка с любимите му герои.

TANSTAAFL

Ами не пробвай на "Славейков", останах с впечатлението, че вчера забърсах последния наличен екземпляр.

TANSTAAFL