Анти Дюринг?

"the law of definite number: the accumulation of identities of any actual species of independent things is only conceivable as forming a definite number". Not only must the number of celestial bodies existing at any point of time be in itself definite, but so must also the total number of all, even the tiniest independent particles of matter existing in the world.

Всъщност, малко по-различно:

Да си анти-хората, анти-себе си, анти-света, анти-природата. Само защото някой си се е опитал да те нарани, всъщност даже не се е опитал, а ти си решил, че си наранен. Да го уверяваш, че принципите ти са тези, които всъщност са твоето дълбоко и неизменно Анти. Само за да се изравниш с него, другият, който е неуловим за теб. Даже да го надминеш, като се изкараш по-неуловим, по-недосегаем. Да тръгнеш против себе си, просто да си анти-човекът, но пак с твоето име и образ.

Защо ги боли толкова хората по честолюбието? Дори и да разберат, че не си искал да ги нараниш чрез изразяване на мнението си по прост въпрос? Даже самите те са те попитали, и не са искали да чуят точно този отговор.

Когато задавате някому въпрос, готови ли сте да понесете отговора?

Трябва ли да се възстава срещу собствената природа? Може би. Дотолкова, че да се адаптираш.
Къде е границата обаче? Определеността?
Крайността?

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Ум бе, ум.

*

Когато питаш за нещо без да очакваш отговор, не се учудвай, че ще
последва отговор, който не искаш да чуеш

границата си ти - разбирания ти, ценности и т.н. и те определят субективната приемлива граница

за повечето от другите приемливата граница е дотогава докогато не им пречи, дразни или нещо от този род - което е гадно но е друга тема

или дотам и обратно

Предлагам да я откажеш тая бира. Влияе ти много дарк на среднощните припявки

Сега сериозно :
Навътре си със звездния материал и знаеш, че не сме правени на калъп. Ние свършваме там, където започва другия - така мислим в Европа. Познанието за допирните ни точки трупаме в най-фундаменталното измислено преди парите, език за общуване. Освен че познаваме собствените си граници чрез другите, разтягаме опита си за света. Откриваме, че не сме прави линии примерно. Или частици в някаква вълна, чиято маса х скорост ще даде местоположение във време-пространство.

Да живееш като самодоволната свиня на Алеко сигурно е удобство; да ставаш и лягаш без съмнения; да знаеш всички отговори; да поставяш само правилните въпроси...най-много да те доведе до дефиницията на родителите ти за послушното дете. Егати за изхабения материал...



**нещо за недефинираните числа от скул
Използват се, когато искат джобни от ваште

To wire machines is a job. To connect people is an art.

Някои хора са болезнено чувствителни,имам такива познати,и разговора с тях е кошмар.Хващат се за всяка дума,и във всичко търсят някакъв подтекст.
За други,тази болка по честолюбието, може би е някаква форма на инстинкт за самосъхранение,и затова реагират по този начин на твоя отговор.
А дали трябва да се възстава срещу собствената природа......до някъде.Ако започнеш да пренебрегваш винаги собственото си АЗ заради другите,дали след време няма да се обезличиш да се превърнеш във фон на пейзажа?И тогава със сигурност няма да си интересна на никой.Но къде е тази граница.....това никой няма да може да ти каже и ще трябва сама да решиш.....дали искаш да си фона или предния план на картината

тоя дюринг не е ли умрял а?

Umrial e :-))) No filosofskata mu teoria ne e... ;-)

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Naprotiv! Ne birata shte otkaja, a lipsata i
Poniakoga zvezdite ne sa mi dostatychni.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

ВИ, на нас ни трябва некой дето не е умрел. Може и възкръснал. Иначе акъл не щем.

haha!
Mi... samo Hristos e vyzkrysnal zasega, ama ... ne razbiram az ot tia raboti

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Колко дълго помниш...

To wire machines is a job. To connect people is an art.

Когато някой те нарани, въпросът е дали ще съумееш да запазиш достойноството си като проявиш разбиране към човека.

Когато пък някой ти казва, че не иска да те наранява
и с това те е ранил най-силно ... тогава не забравяй
да проявиш разбиране отново...

Живота на всекии е сложна пътека, която понякога е стръмна,
друг път трудна, третиии път изисква много сили и кураж
за да вървиш напред самотен през дебрите на гората...

Дюринг, дали е трябвало да разбере и прозре, че
можеш да бъдеш себе си, проявявайки само едно
човешко разбиране за нещата - такива каквито живота
тии ги поднася и ако вярваш на човека, дали ще бъдеш
наранен ?

Привет на пишещото кралско войнство тук

така си и мислех че е умрял.
ви!
факта че е умрял показва че някъде е грешил този човек.
може би сега ни гледа и злобее
но факта че сме живи и мръдкаме показва недвисмислено че резултата е 1:0 за нас.
както казват - живите са си живи......

Благодаря ти. Много мъдро казано.
Въпросът е доколко трябва човек да се съпротивлява на същността си, за да прощава?
Аз определено не искам да наранявам.
А има ли непростими грешки?

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Писал е за философия на природата.

Мърдам, мърдааааам!
Гледам съвсем да не мръдна...

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Ааа не! Непотребното го забравям тутакси!
За всяко ново научено нещо, човек забравя по 14 стари.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Искам хем да съм аз, хем да не наранявам несъзнателно.
.... Търся начин. Но май е кауза пердута.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Ако се спънеш в камък, това непотребно знание ли е ? И утре - пак да се спънеш ? А защо да не отместиш камъка ? Нали и други вървят по твоя път, те също ще се спънат ? Бла бла ...

*

Пет нови метеоритни къса от Марс попълниха оскъдната колекция от Червената планета, която вече наброява 19 екземпляра. Най-големият от новопостъпилите тежи 17.3 килограма. След направената продължителната и сложна експертиза е се установило, че новите скални късове действително са прелетели до Земята от Марс, обясни сътрудник на Лабораторията за реактивно движение на НАСА.

Всяка година на Земята падат около 20 хиляди "бомби"-метеорити, но единици от тях имат марсиански произход. Интересът на учените към експонатите от Марс се увеличи неимоверно, особено след 1996 година. Тогава НАСА съобщи, че в метеорит Allen hills 84001, който е на възраст 4.5 милиарда години и има размер на средно голям картоф, са открити вкаменени останки от микроорганизми - древни обитатели на Червената планета.

To wire machines is a job. To connect people is an art.

!!!!!!!!!!!!!!

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.