'Сизиф'

Сизиф

Облегнат на камъка, задъхано си почиваше. Най-накрая успя да стигне цепнатината. Единственото място, където можеше макар и за малко, да си почине. Кървава пот се лееше от лицето му. Мазолите по ръцете се пукаха. Едва дишаше.
Малко по малко, се успокои. Замечтано зарея поглед, отвъд хоризонта. Някъде далеч, където скиташе преди...
Чу се пукот. Скалната цепнатина се ронеше. Обърна се и напрегна усилия да го задържи. Камъка се усмихваше.
- Здравей! - каза му.
Премигна. Не можеше да повярва.
- Да, аз говоря. Това учудва ли те?
Разумът отказваше да го приеме. Ожесточено се съпротивляваше. Но той продължи.
- Мисля, че е време да поговорим.
- За... какво? - заекна.
- За всичко - усмихна се отново камъкът.
Огледа се. Някой му играеше лоша шега, сигурен бе.
- Не... престани. Съвсем истинки съм. И други няма.
- Защо... а-а-а...
- Защо какво?
- Защо чак сега проговори?
- Всяко нещо с времето си.
Съвсем се обърка. “Това не може да се случва” - мислено си повтаряше. Но бе истина.
- Добре... нека ти задам един въпрос. Защо не ми вярваш?
- Защото... камъните не говорят.
- Много неща не са така, както би трябвало да бъдат. Но се случват. По единствено възможният начин.
Замисли се. Животът има много измерения.
- Да, и аз сега ти позволих да навлезеш в мойто измерение.
- А какъв е смисълът?
- Можеш да научиш повече за самия себе си.
- От теб?
- Имаш само мен. И склона.
- Наистина... за цяла вечност.
- Смъртта е наш приятел. При това желан. За съжаление, рядко го осъзнаваме.
- Защото нямаме познание. Трудно се избира неизвестността.
Камъкът мълчаливо се съгласи.
- Какво си ти всъщност?
- Аз... съм твоето съзнание.
- Абстракция, която тежи?!
- Нося всички твой мисли и чувства. Никак не са леки, наистина.
- Не, не... не е възможно - завика в истерия - трябва да се освободя... да се махна... ти - посочи го с пръст - ти трябва да изчезнеш!
- Освободи ме... освободи съзнанието си... едва тогава ще изчезна...

Събуди се с вик.
Лежеше до камъка. Първите лъчи на слънцето проблясваха. Идваше новият ден. Стана и докосна камъка. Стоеше си, твърд и неподвижен. Пое дълбоко дъх и го забута. Наистина, тежеше.

Хосе,
през западноевропейска философия или източен мистицизъм да побъбрим ?



**Питане
Понеже не съм сигурна, че в тоз дамсни клуб вдигаме мъжки гард (визирам самопоставената диагноза от Литература) навестяването на тези ширини седмица след Литература с нова цел ли е ?

"Величието на Сизиф не е в безмислието на труда, а в липсата на отчаяние".

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Това е западноевропейско. Но се лекува с даоssssssm

To wire machines is a job. To connect people is an art.

Интересно мото ...

*

Сизиф не спира и Сизиф не иска да се освободи, понеже безсмислието е единствения смисъл на съществуването му.

__________________
Останалото е мълчание.