Сънувам
30 отговора
741 прегледа
Сънувам
Много е грозно да имаш нужда от помош и да няма кой да ти я даде... А главата ти натежава, чувстваш как живецът ти отлита в пространството и нищо не можеш да направиш, дори и да искаш. А ти вече и не искаш, или по-точно нямаш сили да искаш нещо толкова просто като да живееш.
Седя и усещам безсмислието на дишането си. Чувам го забавено и хрипливо, сякаш белият ми дроб сам се замисля и се чуди на усилията си. И сърцето се забавя за малко - сякаш търси причината за цялата тази лудост. Нещо стана, нещо се промени в мен ужасяващо и грозно. Колко жалко, докторе, пациентът почина скоропостижно от мъка. И отчаяние. И излишност. Пациентът ви не бе необходим никому и затова собствената му природа го унищожи както се унищожава всичко излишно и непригодно и неприспособяващо се. Той се опита да помага на хора, които само привидно се нуждаеха от помощ, а в действителност бяха по-силни от помагащия.
Колко удобно! Накарайте го да яде, той отказва да яде, вече дори и не изпитва необходимост да си пълни устата ден след ден, хранене след хранене. Дали е воден от тайната надежда, че ще успее да се умори, че ще изстиска
ненужните си сили, ще изхаби жизнената си енергия до такава степен, че една нощ ще заспи и повече няма да се губи? Защото сега се загубва всеки миг...
Не, той не е силен - от млад се занимава с най-вредната професия - да чувства. Или поне доскоро се опитваше да я упражнява, но сега разбра, колко му вреди и отказа чувствата, както болен от туберкулоза в последен стадий
отказва цигарите. Той е толкова мъртъв, че нищо не може да му помогне. Опита да се раздаде, може и да е помогнал на някоя заблудена душа, но това ще да е станало случайно...
Той умееше само едно: да усеща болката на хората и да я поема, да я поглъща в себе си.
Ще дойде момент, в които няма да издържи и ще се пръсне с влизането на последната, най-мъничка прашинка човешка мъка...
Aledar~
Седя и усещам безсмислието на дишането си. Чувам го забавено и хрипливо, сякаш белият ми дроб сам се замисля и се чуди на усилията си. И сърцето се забавя за малко - сякаш търси причината за цялата тази лудост. Нещо стана, нещо се промени в мен ужасяващо и грозно. Колко жалко, докторе, пациентът почина скоропостижно от мъка. И отчаяние. И излишност. Пациентът ви не бе необходим никому и затова собствената му природа го унищожи както се унищожава всичко излишно и непригодно и неприспособяващо се. Той се опита да помага на хора, които само привидно се нуждаеха от помощ, а в действителност бяха по-силни от помагащия.
Колко удобно! Накарайте го да яде, той отказва да яде, вече дори и не изпитва необходимост да си пълни устата ден след ден, хранене след хранене. Дали е воден от тайната надежда, че ще успее да се умори, че ще изстиска
ненужните си сили, ще изхаби жизнената си енергия до такава степен, че една нощ ще заспи и повече няма да се губи? Защото сега се загубва всеки миг...
Не, той не е силен - от млад се занимава с най-вредната професия - да чувства. Или поне доскоро се опитваше да я упражнява, но сега разбра, колко му вреди и отказа чувствата, както болен от туберкулоза в последен стадий
отказва цигарите. Той е толкова мъртъв, че нищо не може да му помогне. Опита да се раздаде, може и да е помогнал на някоя заблудена душа, но това ще да е станало случайно...
Той умееше само едно: да усеща болката на хората и да я поема, да я поглъща в себе си.
Ще дойде момент, в които няма да издържи и ще се пръсне с влизането на последната, най-мъничка прашинка човешка мъка...
Aledar~
ей, чудовище:)
сякаш живея от година... но тук...
каквото беше в началото... се повтаря и сега...
туберколоза....
хех... имаше една книга на ремарк....
няма значение де:)))
пък и се сетих за една друга книга "като една гореща вода за шоколад"
"Ще дойде момент, в които няма да издържи и ще се пръсне с влизането на последната, най-мъничка прашинка човешка мъка..."
ааааааа.......................барутен погреб....
когато кълцаш лук, слагаш монета на челото.... и....
когато готвиш нещо... в него влагаш емоциите си..
и ако са страстни..... тогава цяла една сватба се превръща в разврат:)
май просто исках да кажа 'радвам се, че си тук....отново":)
каквото беше в началото... се повтаря и сега...
туберколоза....
хех... имаше една книга на ремарк....
няма значение де:)))
пък и се сетих за една друга книга "като една гореща вода за шоколад"
"Ще дойде момент, в които няма да издържи и ще се пръсне с влизането на последната, най-мъничка прашинка човешка мъка..."
ааааааа.......................барутен погреб....
когато кълцаш лук, слагаш монета на челото.... и....
когато готвиш нещо... в него влагаш емоциите си..
и ако са страстни..... тогава цяла една сватба се превръща в разврат:)
май просто исках да кажа 'радвам се, че си тук....отново":)
Re: Сънувам
Вървя си ..... просто си вървя ,
оглеждам се ...... тъмно е,
навел съм носа си който гледа точно във върховете на обувките ми.
поглеждам напред да видя кога ще дойде следващата пряка .... тогава ще си размърдам главата и настарани ... за да се огледам де
Часовника сочи 12 без 15 или след четвърт час щеше да стане полунощ.
обръщам малко повече внимание на обстановката около мен и разбирам че съм на Консантин Величков ... какво значение има ..... ааа да, за дестинацията ми разбира се. Тихо е ... няма хора ... само някое такси от време на време. За нищо на света не бих си съкратил тая разходка като се кача на някое от преминаващите. Чувствах че се успокоявам от напрегнатото ежедневие, че се освобождавам от всичко което е вътре в мен и ме задушава като примка. Чувствах се малко по-свободен. Всяко повдигане на главата ми се превръщаше в глътка чист въздух. Тогава осъзнах колко малко му трябва на човек за да се чувства добре.
Мисля си ..... просто си мисля ,
Ако стане така, какво ще правя ? Ами ако не стане ...... ?
Трябва това да сърша утре за да мога да отида там и да стане така, сега да направя така за да не стане иначе и да загубя ценни секунди, да оптимизирам всичко до най-малката подробност за да съм в най-изгодна позиция след това......... Защо сега да чакам на тоя светофар като може да мина отсреща и така да си спестя чакането и да намаля вероятността да мине накоя кола и да ме изпръска докато чакам. И тогава си зададох въпроса защо да правя всичко това като може още на следващото кръстовище да ме блъсне някой пиян шофьор и линейката да ме изчегъртва от асвалта ? Няма ме ..... само някакъв труп лежи на платното и чака да бъде прибран, аутопсиран, и подготвен за вечният му сън. Аз си отивам ...... няма ме ..... задавам си въпроса колко ли ще бъдат разочарованите, скърбящите и тея за които живота без мен няма да бъде същият.
Вървя си ..... просто си вървя ,
И така както си вървях разбрах всъщност каква прашинка съм в бездната от души и колко нищожен е сам по себе си човека. В единият момент изразяваш чувства - страх те е , смееш се, обичаш, а в другият вече те няма ...... не е ли жалко ???
Мисля си ..... просто си мисля ,
Защо ли сме родени като един ден ще умрем а Али ?
Виж колко е тъпо.
Родени сме защото така е било писано - да извървим своя житейски път и да оставим след себе си следата .... така е ... много низшо звучи, но нямам как ......
Огледай се ...... всички го правят .. дори и не съзнателно.
Какво се опитваш да направиш ? Да тичаш срещу влака ?
Живота те наказва като сгрешиш , като не вървиш по най-добрата траектория. Има и неща които не зависят от нас ..... да .... така е. Какво да се прави ... ех .... съдба.
Ей ..... я се усмихни и се огледай. Наистина ли си мислиш че единствено само ти имаш нужда от себе си ?
Faith no more
оглеждам се ...... тъмно е,
навел съм носа си който гледа точно във върховете на обувките ми.
поглеждам напред да видя кога ще дойде следващата пряка .... тогава ще си размърдам главата и настарани ... за да се огледам де
Часовника сочи 12 без 15 или след четвърт час щеше да стане полунощ.
обръщам малко повече внимание на обстановката около мен и разбирам че съм на Консантин Величков ... какво значение има ..... ааа да, за дестинацията ми разбира се. Тихо е ... няма хора ... само някое такси от време на време. За нищо на света не бих си съкратил тая разходка като се кача на някое от преминаващите. Чувствах че се успокоявам от напрегнатото ежедневие, че се освобождавам от всичко което е вътре в мен и ме задушава като примка. Чувствах се малко по-свободен. Всяко повдигане на главата ми се превръщаше в глътка чист въздух. Тогава осъзнах колко малко му трябва на човек за да се чувства добре.
Мисля си ..... просто си мисля ,
Ако стане така, какво ще правя ? Ами ако не стане ...... ?
Трябва това да сърша утре за да мога да отида там и да стане така, сега да направя така за да не стане иначе и да загубя ценни секунди, да оптимизирам всичко до най-малката подробност за да съм в най-изгодна позиция след това......... Защо сега да чакам на тоя светофар като може да мина отсреща и така да си спестя чакането и да намаля вероятността да мине накоя кола и да ме изпръска докато чакам. И тогава си зададох въпроса защо да правя всичко това като може още на следващото кръстовище да ме блъсне някой пиян шофьор и линейката да ме изчегъртва от асвалта ? Няма ме ..... само някакъв труп лежи на платното и чака да бъде прибран, аутопсиран, и подготвен за вечният му сън. Аз си отивам ...... няма ме ..... задавам си въпроса колко ли ще бъдат разочарованите, скърбящите и тея за които живота без мен няма да бъде същият.
Вървя си ..... просто си вървя ,
И така както си вървях разбрах всъщност каква прашинка съм в бездната от души и колко нищожен е сам по себе си човека. В единият момент изразяваш чувства - страх те е , смееш се, обичаш, а в другият вече те няма ...... не е ли жалко ???
Мисля си ..... просто си мисля ,
Защо ли сме родени като един ден ще умрем а Али ?
Виж колко е тъпо.
Родени сме защото така е било писано - да извървим своя житейски път и да оставим след себе си следата .... така е ... много низшо звучи, но нямам как ......
Огледай се ...... всички го правят .. дори и не съзнателно.
Какво се опитваш да направиш ? Да тичаш срещу влака ?
Живота те наказва като сгрешиш , като не вървиш по най-добрата траектория. Има и неща които не зависят от нас ..... да .... така е. Какво да се прави ... ех .... съдба.
Ей ..... я се усмихни и се огледай. Наистина ли си мислиш че единствено само ти имаш нужда от себе си ?
Faith no more
of Ali
maikata mi eba
chestno
mi... mdam... e nema drugo...
...главата ти натежава, чувстваш как живецът ти отлита в пространството и нищо не можеш да направиш, дори и да искаш. А ти вече и не искаш, или по-точно нямаш сили да искаш нещо толкова просто като да живееш.
...собствената му природа го унищожи както се унищожава всичко излишно и непригодно и неприспособяващо се. Той се опита да помага на хора...
izmuknah gi tia neshta
ne s cel da go osakatia
a s cel da gi podchertaia...
I can c through u. C your true colors Cause inside your ugly Your ugly like me
chestno
mi... mdam... e nema drugo...
...главата ти натежава, чувстваш как живецът ти отлита в пространството и нищо не можеш да направиш, дори и да искаш. А ти вече и не искаш, или по-точно нямаш сили да искаш нещо толкова просто като да живееш.
...собствената му природа го унищожи както се унищожава всичко излишно и непригодно и неприспособяващо се. Той се опита да помага на хора...
izmuknah gi tia neshta
ne s cel da go osakatia
a s cel da gi podchertaia...
I can c through u. C your true colors Cause inside your ugly Your ugly like me
Iskam
I mi omryznaha ligotiite! Mnogo, ama mnogo mi omryznaha.
Iskam...
Iskam da syzdam nov swqt.
Iskam... iskam da syzdam svoi svqt, po svoi obraz i podobie.
Omryznalo mi e zvezdite da sa gvozdei, zabodeni v nebe-kov4eg. Ne 4e v Sofiq ima zvezdi...
Iskam, ponqkoga vqrvam, 4e moga...
No mi se struva, 4e vsi4ko e...
svyrsheno.
Aledar~
Iskam...
Iskam da syzdam nov swqt.
Iskam... iskam da syzdam svoi svqt, po svoi obraz i podobie.
Omryznalo mi e zvezdite da sa gvozdei, zabodeni v nebe-kov4eg. Ne 4e v Sofiq ima zvezdi...
Iskam, ponqkoga vqrvam, 4e moga...
No mi se struva, 4e vsi4ko e...
svyrsheno.
Aledar~