Мера според мера
18 отговора
685 прегледа
Мера според мера
Мера според мера
klikni:
Това е единствената снимка на шефа на ВМРО Ванчо Михайлов между 1942 и 1988 г. До него е съпругата на Милко Бунев - Антония. Снимка личен архив [линк]
klikni:
Милко Бунев = [линк]
Племенникът на Мара Бунева бил приятел на Рейгън
Като че не е имало начин животът на Милко Бунев да не мине под знака на ВМРО. Роднините му отдавна са влезли в учебниците по история, но точно заради тях върху него по комунистическо време пада печатът "неблагонадежден".
А когато успява да се измъкне от България и се преселва в САЩ, продължава да прави това, което и всичките му предшественици - да работи за свободата на българите в Македония.
Три години преди Милко Бунев да дойде на бял свят, България и Македония говорят с благоговение за неговата леля Мара Бунева. Световната преса я нарича българската Шарлота Корде и месеци наред пише за подвига й.
На 13 януари 1928 г. няколко изстрела разкъсват тишината край прочутия каменен мост над Вардара в Скопие. Една млада жена прострелва сръбския тиранин Велимир Прелич а след това насочва пистолета към себе си.
На този ден Мара Бунева влиза завинаги в българската летопис.
В официозната история на окупираната до 1992 г. от сърбите Македония, името й обаче е заличено.
Отношението към нея дори днес е разделителната линия между българи и сърбомани във Вардарско.
За едните тя е национална героиня, а за другите - терорист от бандата на Ванчо Михайлов.
Атентатът край Вардара орисва съдбата на Милко Бунев. Когато той се ражда през 1931 г. в Петрич, районът е държава в държавата. София на практика не контролира областта. В нея важи законът на Ванчо Михайлов. А той има една цел - освобождението на останалата част от Македония.
Един от най-доверените хора на легендарния водач на ВМРО е българският офицер Борис Бунев - братът на Мара Бунева и баща на Милко Бунев.
Не са много хората, имали жребия да живеят с онези, които правят историята. На Милко Бунев обаче се пада късметът още от малък да вижда непрекъснато бъдещите герои от учебниците.
Това си има и лоша страна. По поръка на Ванчо Михайлов през 1934 г. в Марсилия е убит сръбският крал Александър. За да избегне скъсването на отношенията с Белград, Борис III забранява ВМРО. Борис Бунев е изгонен от армията.
След 7 г. обаче нещата се обръщат. През 1941 г. българската армия е посрещната с цветя във Вардарско а Борис Бунев е един от хилядите доброволци в нея.
На мястото, където е прострелян тиранинът Прелич, е издигнат скромен паметник.
На 13 януари следващата година край него се събират хиляди хора. През 1944 г. обаче сърбите отново завземат Македония. Паметникът на Мара Бунева край Вардара е разрушен, както и всичко, което напомня за България.
Миналата неделя паметната плоча бе издигната на същото място отново. Само след два дни обаче бе унищожена. Причината? Мара Бунева е символ на българщината в Македония
Тя е жената, вдигнала глава срещу новия поробител - сърбите, безчинствали във Вардарско от 1912-а та чак до 1992 г.
В името на интернационализма и добрите отношения с Тито българските комунисти забравят за повечето от милион българи, останали отвъд границите на България. ВМРО е разбита. Единственият, който остава да поддържа борбата за Македония, е Ванчо Михайлов.
Говори се, че той е в Рим, откъдето с писма ръководи дейността на македонската емиграция. Само неколцина обаче са го виждали.
През 1974 г. Милко Бунев успява да се измъкне от комунистическа България заедно със семейството си. Съдбата го отвежда в Италия
Дори сега той не казва как точно е открил Ванчо Михайлов. Заради конспиративния живот, който води, лидерът на ВМРО отдавна е параноик и повече от 20 г. не е излизал от дома си. Абсолютно неочаквано Михайлов сам предлага на Бунев да излязат.
Конспирацията обаче е в кръвта му."Когато шофьорът на таксито чу, че говорим непознат език, ни попита какви сме. Михайлов каза, че сме унгарци", спомня си Милко Бунев.
От тази среща за семейство Буневи е останал един безценен спомен - единствената снимка на Ванчо Михайлов за цели 47 г.
От 1942 та чак до 1989 г. страховитият шеф на ВМРО няма друга фотография освен тази със съпругата на Милко Бунев Антония.
С мен обаче не поиска да се снима - реши, че би могло да е опасно, спомня си Милко Бунев.
В семейния албум до фотоса стои надпис - "Рим, 1974 г., с чичо Радко". Всички ние така му казвахме, обяснява Милко Бунев защо е надписал снимката с комитското име на Иван Михайлов.
Бунев говори с подобно уважение само за още един човек - за бившия американски президент Роналд Рейгън. "Първия път, когато го видяхме по телевизията беше съвсем скоро, след като се преселихме в САЩ.
Първите думи, които чухме от него, бяха за България. Още на следващия ден отидох в Републиканската партия и поисках да работя за него", разказва Бунев.
Скоро след това той се запознава с Рейгън и му задава над 20 въпроса - все за България и Македония. "Той отговори правилно на всичките", отсича нашенецът.
Специално благодарствено писмо от президента Буш пък е една от последните реликви, влезли в семейния архив на Буневи. В него американецът благодари за изключителната помощ, която Милко Бунев като един от най-видните членове на републиканската партия му е оказал по време на изборите.
klikni:
Това е единствената снимка на шефа на ВМРО Ванчо Михайлов между 1942 и 1988 г. До него е съпругата на Милко Бунев - Антония. Снимка личен архив [линк]
klikni:
Милко Бунев = [линк]
Племенникът на Мара Бунева бил приятел на Рейгън
Като че не е имало начин животът на Милко Бунев да не мине под знака на ВМРО. Роднините му отдавна са влезли в учебниците по история, но точно заради тях върху него по комунистическо време пада печатът "неблагонадежден".
А когато успява да се измъкне от България и се преселва в САЩ, продължава да прави това, което и всичките му предшественици - да работи за свободата на българите в Македония.
Три години преди Милко Бунев да дойде на бял свят, България и Македония говорят с благоговение за неговата леля Мара Бунева. Световната преса я нарича българската Шарлота Корде и месеци наред пише за подвига й.
На 13 януари 1928 г. няколко изстрела разкъсват тишината край прочутия каменен мост над Вардара в Скопие. Една млада жена прострелва сръбския тиранин Велимир Прелич а след това насочва пистолета към себе си.
На този ден Мара Бунева влиза завинаги в българската летопис.
В официозната история на окупираната до 1992 г. от сърбите Македония, името й обаче е заличено.
Отношението към нея дори днес е разделителната линия между българи и сърбомани във Вардарско.
За едните тя е национална героиня, а за другите - терорист от бандата на Ванчо Михайлов.
Атентатът край Вардара орисва съдбата на Милко Бунев. Когато той се ражда през 1931 г. в Петрич, районът е държава в държавата. София на практика не контролира областта. В нея важи законът на Ванчо Михайлов. А той има една цел - освобождението на останалата част от Македония.
Един от най-доверените хора на легендарния водач на ВМРО е българският офицер Борис Бунев - братът на Мара Бунева и баща на Милко Бунев.
Не са много хората, имали жребия да живеят с онези, които правят историята. На Милко Бунев обаче се пада късметът още от малък да вижда непрекъснато бъдещите герои от учебниците.
Това си има и лоша страна. По поръка на Ванчо Михайлов през 1934 г. в Марсилия е убит сръбският крал Александър. За да избегне скъсването на отношенията с Белград, Борис III забранява ВМРО. Борис Бунев е изгонен от армията.
След 7 г. обаче нещата се обръщат. През 1941 г. българската армия е посрещната с цветя във Вардарско а Борис Бунев е един от хилядите доброволци в нея.
На мястото, където е прострелян тиранинът Прелич, е издигнат скромен паметник.
На 13 януари следващата година край него се събират хиляди хора. През 1944 г. обаче сърбите отново завземат Македония. Паметникът на Мара Бунева край Вардара е разрушен, както и всичко, което напомня за България.
Миналата неделя паметната плоча бе издигната на същото място отново. Само след два дни обаче бе унищожена. Причината? Мара Бунева е символ на българщината в Македония
Тя е жената, вдигнала глава срещу новия поробител - сърбите, безчинствали във Вардарско от 1912-а та чак до 1992 г.
В името на интернационализма и добрите отношения с Тито българските комунисти забравят за повечето от милион българи, останали отвъд границите на България. ВМРО е разбита. Единственият, който остава да поддържа борбата за Македония, е Ванчо Михайлов.
Говори се, че той е в Рим, откъдето с писма ръководи дейността на македонската емиграция. Само неколцина обаче са го виждали.
През 1974 г. Милко Бунев успява да се измъкне от комунистическа България заедно със семейството си. Съдбата го отвежда в Италия
Дори сега той не казва как точно е открил Ванчо Михайлов. Заради конспиративния живот, който води, лидерът на ВМРО отдавна е параноик и повече от 20 г. не е излизал от дома си. Абсолютно неочаквано Михайлов сам предлага на Бунев да излязат.
Конспирацията обаче е в кръвта му."Когато шофьорът на таксито чу, че говорим непознат език, ни попита какви сме. Михайлов каза, че сме унгарци", спомня си Милко Бунев.
От тази среща за семейство Буневи е останал един безценен спомен - единствената снимка на Ванчо Михайлов за цели 47 г.
От 1942 та чак до 1989 г. страховитият шеф на ВМРО няма друга фотография освен тази със съпругата на Милко Бунев Антония.
С мен обаче не поиска да се снима - реши, че би могло да е опасно, спомня си Милко Бунев.
В семейния албум до фотоса стои надпис - "Рим, 1974 г., с чичо Радко". Всички ние така му казвахме, обяснява Милко Бунев защо е надписал снимката с комитското име на Иван Михайлов.
Бунев говори с подобно уважение само за още един човек - за бившия американски президент Роналд Рейгън. "Първия път, когато го видяхме по телевизията беше съвсем скоро, след като се преселихме в САЩ.
Първите думи, които чухме от него, бяха за България. Още на следващия ден отидох в Републиканската партия и поисках да работя за него", разказва Бунев.
Скоро след това той се запознава с Рейгън и му задава над 20 въпроса - все за България и Македония. "Той отговори правилно на всичките", отсича нашенецът.
Специално благодарствено писмо от президента Буш пък е една от последните реликви, влезли в семейния архив на Буневи. В него американецът благодари за изключителната помощ, която Милко Бунев като един от най-видните членове на републиканската партия му е оказал по време на изборите.
в отговор на Bлaдимиp ЙOHЧEB
#2
Re: Мера според мера
G-n Ionchew, towa psewdonim li e ili Vi e istinskoto ime.
Ako e istinskoto Vi ime - obadete mi se na e-mail
IvanTankov@netscape.net
Ako e istinskoto Vi ime - obadete mi se na e-mail
IvanTankov@netscape.net
в отговор на lvanTankov
#3
Re: Мера според мера
ivane, vlado jonchev e zhurnalist ot vestnik 'novinar'. gornata statija e vzeta ot tam.
в отговор на Bлaдимиp ЙOHЧEB
#4
Re: Мера според мера
В името на интернационализма и добрите отношения с Тито българските комунисти забравят за повечето от милион българи, останали отвъд границите на България. ВМРО е разбита.
------------
zarem e mozhno ova Bugarite da im go napravat na svoite brakja? povekje e mozhno deka vistinsko bratstvo i nemalo.
------------
zarem e mozhno ova Bugarite da im go napravat na svoite brakja? povekje e mozhno deka vistinsko bratstvo i nemalo.
Re: Мера според мера
В името на интернационализма и добрите отношения с Тито българските комунисти забравят за повечето от милион българи, останали отвъд границите на България. ВМРО е разбита.
------------
zarem e mozhno ova Bugarite da im go napravat na svoite brakja? povekje e mozhno deka vistinsko bratstvo i nemalo.
• vasiot makedonistki mentalitet e tolku atavisticen sto duri i nesto napisano crno na belo moze da mine nezabelezano.
...българските комунисти забравят за повечето от милион българи
------------
zarem e mozhno ova Bugarite da im go napravat na svoite brakja? povekje e mozhno deka vistinsko bratstvo i nemalo.
• vasiot makedonistki mentalitet e tolku atavisticen sto duri i nesto napisano crno na belo moze da mine nezabelezano.
...българските комунисти забравят за повечето от милион българи
в отговор на bobi sarafov
#6
Re: Мера според мера
pa tie komunisti neli bea Bugari? i kolku takvi imashe? tie koi ne bea komunisti da ne bea sluchanjno poarni?
i ako beshe toa samo nivna greshka togash kade bea ostanatite Bugari da ja ispravat. nema nikakva logika. vie ste vodele i izgubile 4 vojni za Makedonija i ste imale golemi zagubi vo sekoj pogled za da na kraj so nekoj popis se otkazhete od ednistvenoto shto vi ostanalo od tie vojni.
i ako beshe toa samo nivna greshka togash kade bea ostanatite Bugari da ja ispravat. nema nikakva logika. vie ste vodele i izgubile 4 vojni za Makedonija i ste imale golemi zagubi vo sekoj pogled za da na kraj so nekoj popis se otkazhete od ednistvenoto shto vi ostanalo od tie vojni.
Re: Мера според мера
pa tie komunisti neli bea Bugari? i kolku takvi imashe? tie koi ne bea komunisti da ne bea sluchanjno poarni?
i ako beshe toa samo nivna greshka togash kade bea ostanatite Bugari da ja ispravat. nema nikakva logika. vie ste vodele i izgubile 4 vojni za Makedonija i ste imale golemi zagubi vo sekoj pogled za da na kraj so nekoj popis se otkazhete od ednistvenoto shto vi ostanalo od tie vojni.
---------
• po celata taa ujdurma, psihoza i entuziasam oklolu popisot vo pirinsko, lici deka makedoncite, za zal, se zaloznici na sopstvenata glupost. toa e beganje vo sopstvenite fantazii. citaj dobro koi sa bili komunistite vo bugarija i za sto se rabotile. ima mnogu bezplatna informacija na internet za site direktno zasegnati od makedonizmot.
i ako beshe toa samo nivna greshka togash kade bea ostanatite Bugari da ja ispravat. nema nikakva logika. vie ste vodele i izgubile 4 vojni za Makedonija i ste imale golemi zagubi vo sekoj pogled za da na kraj so nekoj popis se otkazhete od ednistvenoto shto vi ostanalo od tie vojni.
---------
• po celata taa ujdurma, psihoza i entuziasam oklolu popisot vo pirinsko, lici deka makedoncite, za zal, se zaloznici na sopstvenata glupost. toa e beganje vo sopstvenite fantazii. citaj dobro koi sa bili komunistite vo bugarija i za sto se rabotile. ima mnogu bezplatna informacija na internet za site direktno zasegnati od makedonizmot.
Re: Мера според мера
Komunistut Laci nyama nacionalnost.Osvezi si studentskite konspekti po nauchen komunizam i si spomni kakvo se kazva "za otmirane na darzavata
i naciite".
Otnosno zagubenite voini na Bulgaria:-Ne sa se vodili s naselenieto na Makedonia, a srestu neinite dushmani.Ako byahme gi vodili samo srestu Srbia,
ili samo srestu Grzia/bez Rumania , napadasta ni v grub i bez vmeshatelstvoto na
na velikite sili/ otdavna styhme da ziveem v edna strana i nyamashe da cheteme
dalbokomislenite ti komentari na tozi forum.
Tova che se e zarodila edna nova meta-nacia v poslednite desetiletia
/blagodarenie na usiliata na nedouchili studenti, srbomani i "kosmopolitni" komunisti, ne bez yavnata i ne savsem pomost na velikite sili/ ne go otricham.
Tova , koeto tvardya i az i drugi tuka e , che istoriata i kulturata na
MAKEDONSKITE BULGARI e chast ot BULGARSKATA ISTORIA.
i nie nyama da se otkazem ot neya.
Vasheto nacionalno velichie izglezda tepurva predstoi.Stom zelaete da se razvivate kato samostoyatelna nacia-smelo napred.
Tezi hora, koito ne iskat da se otkazat ot svoeto obsto kulturno i istorichesko nasledstvo s bulgarskia narod ste nameryat nashata podkrepa.
i naciite".
Otnosno zagubenite voini na Bulgaria:-Ne sa se vodili s naselenieto na Makedonia, a srestu neinite dushmani.Ako byahme gi vodili samo srestu Srbia,
ili samo srestu Grzia/bez Rumania , napadasta ni v grub i bez vmeshatelstvoto na
na velikite sili/ otdavna styhme da ziveem v edna strana i nyamashe da cheteme
dalbokomislenite ti komentari na tozi forum.
Tova che se e zarodila edna nova meta-nacia v poslednite desetiletia
/blagodarenie na usiliata na nedouchili studenti, srbomani i "kosmopolitni" komunisti, ne bez yavnata i ne savsem pomost na velikite sili/ ne go otricham.
Tova , koeto tvardya i az i drugi tuka e , che istoriata i kulturata na
MAKEDONSKITE BULGARI e chast ot BULGARSKATA ISTORIA.
i nie nyama da se otkazem ot neya.
Vasheto nacionalno velichie izglezda tepurva predstoi.Stom zelaete da se razvivate kato samostoyatelna nacia-smelo napred.
Tezi hora, koito ne iskat da se otkazat ot svoeto obsto kulturno i istorichesko nasledstvo s bulgarskia narod ste nameryat nashata podkrepa.
Re: Мера според мера
ne e tochno deka komunistite ne bile nacionalisti. da beshe taka nemashe da ima etnichki kompartii. da ne beshe taka nemashe da se rasturi poslednata Jugoslavija. vo prorodata na site lugje e da se nacionalisti od razlichen stepen i toa nema nikogash da se smeni. ne se sekjavam deka nekoj rekol odumiranje na narodite t.e. etnikumite shto neli ne e isto shto i nacija. bash na protiv. komunistite skoro sekade, teoretski barem, se zalagaa za etnichki prava itn.
za vojnite ne si razbral, ne rekov protiv tuku za Makedonija. meta nacija ne se pravi od vozduh.
za vojnite ne si razbral, ne rekov protiv tuku za Makedonija. meta nacija ne se pravi od vozduh.
в отговор на bobi sarafov
#10
Re: Мера според мера
kakvi fantazii be brat. toa li deka ne sme Bugari e fantazija? pa ni vie neste nekakvi Bugari a kamoli nie.
komunistite znam deka ne bile cvekjinja ama samo tie li bea vo Bugarija pa aj sega samo niv kje gi krivime isto kako i Turcite za turskoto ropstvo.
komunistite znam deka ne bile cvekjinja ama samo tie li bea vo Bugarija pa aj sega samo niv kje gi krivime isto kako i Turcite za turskoto ropstvo.
в отговор на Bлaдимиp ЙOHЧEB
#11
Chicho Vancho v Rim
Tashe Alusheff syshto se e sreshtal s Ivan Mihailov v Rim, kato vodesh mladezhkata sekcija na MPO ot Amerika.
Лаци, адаш, ти от небето ли падаш?
След 1944 година в България, който даже продумаше!!! нещо против комунизма и неговата линия, отиваш едиректно в Белене (вашия Голи Оток и Идризово) без съд, без присъда, като "враг на народа".
Това продължи с десетилетия. Когато бях около пет годишен (помня случая много добре) с баща ми пътувахме с влак. Баща ми посвирваше на китара малко и между другото тайно в къщи и някои от забранените мелодии и ритми. Та аз във влака, невинно дете, си затананаиках някаква мелодийка чута от него. Оказа се забраненият тогава "туист".
И той ми се скара, че това не е хубава музика. Аз учудем му възразих, как да не е хубава, когато то него съм я чул. На първата гара баща ми слезе от влака и се моткахме цял ден из чуждия град докато хванем следващия влак... Толкова е било опасно...
ЗАбранени мелодии бяха "ча–ча", "туист", "боса нова", "рок енд рол", "самба" и изобщо всичко, което идваше от несоцоалистически страни.
До около 1968 – 70 бяха строго забранени "блу джинсите", "мини полите" и дългите коси. Милицията и доброволните отрядници (активисти с червени ленти на ръката) режеха джинси и поли и "подстригваха" направо на улицата, а на жените с къси поли слагаха печат с пернаметно мстило на бедрата за да ги накарат да носят дълги поли.
Това беше за модата, а ти ми говориш за политическо несъгласие и дейности – те бяха равни на самоубийство. Моят род много пострада, та знам за какво говоря...
Бълнуваш ми тука за някаква съпротива. Тогава, или говориш и правиш каквото каже партията или си мълчиш. Годините бяха различни и хората бяха видели достатъчно разплакани майки и сирачета оставени от "изчезнали" татковци, за да имат някакви илюзии за борба.
Вовата
Това продължи с десетилетия. Когато бях около пет годишен (помня случая много добре) с баща ми пътувахме с влак. Баща ми посвирваше на китара малко и между другото тайно в къщи и някои от забранените мелодии и ритми. Та аз във влака, невинно дете, си затананаиках някаква мелодийка чута от него. Оказа се забраненият тогава "туист".
И той ми се скара, че това не е хубава музика. Аз учудем му възразих, как да не е хубава, когато то него съм я чул. На първата гара баща ми слезе от влака и се моткахме цял ден из чуждия град докато хванем следващия влак... Толкова е било опасно...
ЗАбранени мелодии бяха "ча–ча", "туист", "боса нова", "рок енд рол", "самба" и изобщо всичко, което идваше от несоцоалистически страни.
До около 1968 – 70 бяха строго забранени "блу джинсите", "мини полите" и дългите коси. Милицията и доброволните отрядници (активисти с червени ленти на ръката) режеха джинси и поли и "подстригваха" направо на улицата, а на жените с къси поли слагаха печат с пернаметно мстило на бедрата за да ги накарат да носят дълги поли.
Това беше за модата, а ти ми говориш за политическо несъгласие и дейности – те бяха равни на самоубийство. Моят род много пострада, та знам за какво говоря...
Бълнуваш ми тука за някаква съпротива. Тогава, или говориш и правиш каквото каже партията или си мълчиш. Годините бяха различни и хората бяха видели достатъчно разплакани майки и сирачета оставени от "изчезнали" татковци, за да имат някакви илюзии за борба.
Вовата
Marx-Lenin-Stalin-Dimitrov-Kominterna
ne e tochno deka komunistite ne bile nacionalisti. da beshe taka nemashe da ima etnichki kompartii. da ne beshe taka nemashe da se rasturi poslednata Jugoslavija.
------------------------------------------
za revnosten kritichar na bugarija i seto bugarsko, ti ne pravis vpechatok na mnogu obrazovan chovek. komunizmot vo osnovata si (Marx-Lenin-Stalin-Dimitrov-Kominterna) beshe edno svoevidno nad-nacionalno dvizhenie. ne sluchajno imashe komunistichki internacional.
toa shto vo jugoslavia ili nekade si vo crna afrika, naprimer, imalo etnichki kompartii ne dokazhuva nishto. naprotiv -- pokazhuva kakva komedija se e razigravala v nashata juzna sosedka.
a, i ushte neshto...tvojata umilena jugoslavija se razturi od samite dlaboki konflikti koi bea zalozheni vo nea od samiot pochetok. takov e krajot na site veshtachki kreacii. takov kje bide i krajot na makedonija. chao!
------------------------------------------
za revnosten kritichar na bugarija i seto bugarsko, ti ne pravis vpechatok na mnogu obrazovan chovek. komunizmot vo osnovata si (Marx-Lenin-Stalin-Dimitrov-Kominterna) beshe edno svoevidno nad-nacionalno dvizhenie. ne sluchajno imashe komunistichki internacional.
toa shto vo jugoslavia ili nekade si vo crna afrika, naprimer, imalo etnichki kompartii ne dokazhuva nishto. naprotiv -- pokazhuva kakva komedija se e razigravala v nashata juzna sosedka.
a, i ushte neshto...tvojata umilena jugoslavija se razturi od samite dlaboki konflikti koi bea zalozheni vo nea od samiot pochetok. takov e krajot na site veshtachki kreacii. takov kje bide i krajot na makedonija. chao!
в отговор на bobi sarafov
#16
Rim-Berlin-Sofija
jas ne sum obrazuvan po komunizmot kako tebe ama podobro sum go razbral. ne se sekjavam deka sum ja kritikuval nekade Bugarija ili se shto e bugarsko, mozhe kje me potsetish ili i ti si kako i drugite bugarski papagali koi samo zborat na pamet bez da mislat.
jugoslavijaimashe konflikti od sekogash ama vo poslednite 45 godini komunistite bea na vlast i tie ja rasturija so pomosh na drugite bidejki tie bea prvo neshto drugo a potoa komunisti odnosno bea naredeni kako rogovi vo vrekja. ama ti toa ne mozhesh da go razberesh bidejki perspektivata ti e ogranichena. merak ti e i makedonija da se rasturi.
jugoslavijaimashe konflikti od sekogash ama vo poslednite 45 godini komunistite bea na vlast i tie ja rasturija so pomosh na drugite bidejki tie bea prvo neshto drugo a potoa komunisti odnosno bea naredeni kako rogovi vo vrekja. ama ti toa ne mozhesh da go razberesh bidejki perspektivata ti e ogranichena. merak ti e i makedonija da se rasturi.
Силната историческа наука!
Пак впрягаш каруцата пред коня.
Ще се надприказваме ли само или ще говорим рационално и логично?
Голямото болшинство материали, които цитираме тук, са публикувани преди 1944 година и това може да се провери. Комунистите контролираха всичко в публичното пространство, но у дома хората имаха нещо, което се нарича родова памет. Дядовци и баби ни казваха кое как е било. Имаше и книги отпреди комунизма в много домашни библиотеки. Сега дванадесет години след падането на режима имаше време много неща да излязат на бял свят. Историята, която се преподава в училищата беше изчистена от идеологическите догми на комунизма. Какво да ти изреждам повече доводи за неща, които всеки средно интелигентен човек може да върже и сам...
Колко са били комунистите не е важно. Важното е, че имаха ТОТАЛНА ВЛАСТ над всички институции в държавата без изключение. Такава среда изкарва отгоре най–лошото у хората: инстинкта за оцеляване, доносничеството, предателството, двиличието, кариеризма, подмазвачеството, подлизурството, завистта... Точно тези прояви системата окуражаваше, защото отчасти на тях се и крепеше...
С червените ленти бяха достатъчно, за да обикалят от сутрин до вечер из един квартал и да прибират всеки, които не им хареса. А попаднеш ли в КГБ се почваше една... Да не ти разправям, че не искам да си спомням.
Но важното е, че дали от родители, баби и дядовци у дома или от стари книги по тавани и мазета, немалко от хората можеха да отделят сеното от плявата. Трябва да ти кажа, че от около средата на седемдесетте години нямаше нормален човек, който да вярва в тзи идеология или система, но нямаше нито начин нито смисъл да се върви срещу нея, защото тя просто те премахваше...
И все пак, колкото и да пропагандираха комунистите, те имаха само 45 години, а Пайсий написа първата история преди повече от двеста...
Освен това комунистите рядко изменяха фактите от историята, те или мълчаха за някои събития (табу) или просто ги тълкуваха и представяха изкривено през идеологическата си призма...
Доволен ли си от този отговор.
Вовата
Ще се надприказваме ли само или ще говорим рационално и логично?
Голямото болшинство материали, които цитираме тук, са публикувани преди 1944 година и това може да се провери. Комунистите контролираха всичко в публичното пространство, но у дома хората имаха нещо, което се нарича родова памет. Дядовци и баби ни казваха кое как е било. Имаше и книги отпреди комунизма в много домашни библиотеки. Сега дванадесет години след падането на режима имаше време много неща да излязат на бял свят. Историята, която се преподава в училищата беше изчистена от идеологическите догми на комунизма. Какво да ти изреждам повече доводи за неща, които всеки средно интелигентен човек може да върже и сам...
Колко са били комунистите не е важно. Важното е, че имаха ТОТАЛНА ВЛАСТ над всички институции в държавата без изключение. Такава среда изкарва отгоре най–лошото у хората: инстинкта за оцеляване, доносничеството, предателството, двиличието, кариеризма, подмазвачеството, подлизурството, завистта... Точно тези прояви системата окуражаваше, защото отчасти на тях се и крепеше...
С червените ленти бяха достатъчно, за да обикалят от сутрин до вечер из един квартал и да прибират всеки, които не им хареса. А попаднеш ли в КГБ се почваше една... Да не ти разправям, че не искам да си спомням.
Но важното е, че дали от родители, баби и дядовци у дома или от стари книги по тавани и мазета, немалко от хората можеха да отделят сеното от плявата. Трябва да ти кажа, че от около средата на седемдесетте години нямаше нормален човек, който да вярва в тзи идеология или система, но нямаше нито начин нито смисъл да се върви срещу нея, защото тя просто те премахваше...
И все пак, колкото и да пропагандираха комунистите, те имаха само 45 години, а Пайсий написа първата история преди повече от двеста...
Освен това комунистите рядко изменяха фактите от историята, те или мълчаха за някои събития (табу) или просто ги тълкуваха и представяха изкривено през идеологическата си призма...
Доволен ли си от този отговор.
Вовата