Забравените

***

Нима е въглен любовта
в сълзите на живота гаснещ?
Дали е вечност... тя
и можеш ли да я надрастнеш?

Или пък е поредната врата,
затворена със трясък?
Поредни сгърчени крила
забравили за плясък

....

И шепот на забравени емоции
отеква в самота.
Ромон на болка и тъга
се влива в ритъм.
И егото е на върха
в неспираща промоция.

Дочувам ги - заплетени слова,
загубили отдавна блясък.
Те скрити са - стена
разделя ги - от моя крясък.

Стената сива е - и със врата
отгдето вкарах ги - заключих.
Сега те стенат ме - припомнят ми нощта,
когато казах им - приключих.

Затръшвайки вратата, хлад повя
и мимолетна болка ме прегърна.
Глупакът в мене се засмя
и в камък - знам сега,
душата ми превърна.

Отдавна глух съм аз за тях,
а те притихнали са в съзерцание.
Понякога и тайно себе си....
зовях ги в отчаяние.

Обръщах се на другата страна,
когато стонът ставаше на плач.
Обзет от глупавата суета
протягах в тъмното ръка
... и ставах им палач.

А те посърнали, са плачели за мен,
над моята забежка във калта,
те - чувствата ми в плен
на слепотата ми - света,
света са молели - за МЕН!

Треперели са в студ,
запълващ моята душа
и скупчвали са се
на пода груб...,
за да излъчат топлина

И подът - в тази топлина
изглежда беше се пропукал
не знам..., но може би сълза
събуди ме, извади ме
от моя цикъл.

.....

Не въглен, знам, е любовта
в сълзите на живота гаснещ.
Тя огън е и в пламъка му аз -
готов за вечността пораснах.

Врати събарям в страшна ярост,
крила припляскват в мен.
Отпивам глътка младост
За бога! Аз съм надарен!

16.01.2002 17:45

Radwam se za teb!

P.S. I az minah prez towa (moje bi ne sys syshtite dumi, no sys syshtite chuwstwa)

Naistina si nadaren! ako ne za drugo to pone da pishesh hubavo!

Pozdravi
Stormy

The important thing is never to stop questioning.
Albert Einstein

Storm@, другото са вторични полови белези
Благодаря за реплая ти.