12.04.1986

Тъй като смятам, че независимо от това, което става в моя любим завинаги "Берое" в последните години, независимо от цепенията и боричканията на двете "Берое" - на Камилата и на Боян Станков, независимо от опитите на много, не се боя да го кажа, недостойни и неспособни "приватизатори", да сложат ръка на отбора, който принадлежи на хората на Стара Загора и на който аз лично няма да изневеря до края на живота си, ние всички, които мислим еднакво и искаме отново да имаме наш единен местен футболен бог, трябва да се обединим около малкото неща, които са ни останали - СЛАВНОТО МИНАЛО НА БЕРОЕ ! Това е единственият, мисля, начин, да възстановим нашата обща религия и да се обединим, за да сме силни и да можем да имаме думата, когато става дума за бъдещето на нашата обща любов.

В тази връзка предлагам да си припомним всички велики моменти в историята на Берое, които някой от нас е изживял, или е чел или слушал за тях.

Започвам с, безспорно поне за мен, най-великия от тези моменти - спечелването на шампионската титла през хиляда деветстотин осемдесет и шеста година. Датата е дванадесети април - деня, в който победихме с 1:0 "Славия". Още в седмата минута Васко Драголов /вече и национал по това време/ вкарва гола, с който ставаме недостижими от майните. До края на мача никой не си и помисля за това, че може резултатът да се промени. След 60-та минута всички зрители на претъпкания стадион стават и запяват нашите песни - и така тридесет минути без секунда прекъсване. След мача става нещо невероятно - импровизирана манифестация през целия град чак до гарата, където на постамента на стария локомотив един от тарторите на агитката - Петко Тилев, държи реч. Всъщност реч е силна дума, но и няколкото думи са достатъчни за още повече ентусиазъм.

Може горното да е преувеличено през призмата на времето, от романтичната патина върху юношеските ми години, но едва ли това променя безспорния факт - това е един от малкото истински щастливи мигове в моя живот. Затова аз не мога да преглътна това, което сега става с Берое и ще правя, каквото е в силите ми, за да се върнат онези времена. Искам и моето дете да има възможността да изживее такава футболна радост. Няма да му се сърдя, ако е левскар и цесекар или дори канар /сакън !/, но все пак трябва да има възможност да избере и да е бероец, нали ?

не ми е лесно с тая камила

Хвала на фенове като теб!
Както се казва в песничката "Няма мое, няма твое, светът е Берое!"

P.S. Тази камила, с която не ти е лесно, да няма нещо общо с шефчето на беройци? ;))

Copyright © - За Бога, братя, не крадете!

Браво ,добре си го казал.Аз също бях тинейджър тогава ,и също ще го помня завинаги.Малко допълнение,да е по ясно на тези които не са биле там:
На последния мач със Славия ни трябваше една точка за да сме сигурни шампиони.Тогава за 0:0 точки не се даваха.Така че 1:1 също ни устройаше,след като вече бяхме вкарали гол.За това наистина още 20-30 минути преди края цялата публика бяхме сигурни че вече сме шампиони.Беройци така здраво държаха играта под контрол че беше 200% сигурно че Славия не може да вкара два гола.За това и купона започна още по време на мача .Жетоко беше.

Между другото, говореше се, че отчето в една от църквите завършил сутрешната молитва в деня на мача със Славия с думи от сорта "...и моля те, Господи, направи така, че днес Берое да стане шампион!"



А наистина купона след мача беше велик!

The military intelligence-
Two words combined that can't make sense...

i az pomnya toya mach
to byaha olelii,to beshe shum iz grada
golijama pataklama se vdigna
i onaya pesen za Beroe,zapisvana v radio Stara Zagora:))
a togava mina i Haleevata Kometa:))

PUNK'S NOT DREAD!
mail.dir.bg/~lavrentiiberia/CDrporuchky.txt
За да ме чуете :098439532