Desiderata

    Сред глъчката и бързината върви спокоен - помни, какъв е покоят на тишината. Дотолкова, доколкото е възможно, без да се отричаш от себе си, бъди в добри отношения с другите хора. Изричай своята истина спокойно и ясно, слушай също и онова, което казват другите, дори глупците и невежите, те също имат своя разказ. Ако се сравняваш с другите, можеш да се поддадеш на суетата или разочарованието, защото винаги ще има по-добри и по-лоши от теб. Радвай се както на своите постижения, така и на своите планове. Върши от сърце работата си, колкото и скромна да е тя. Тя е непреходна ценност в променливите пътища на съдбата. Бъди предпазлив в своите начинания, защото света е пълен с измама. Но нека това не ти пречи да виждаш истинската добродетел, много хора се стремят към възвишени идеали и навсякъде животът е подвиг. Бъди себе си, а най-вече не се бори с чувствата: не бъди циничен спрямо любовта, защото на фона на цялата студенина и всички разочарования тя е вечна като тревата. Приемай в мир това, което носят годините, като се отказваш без горест от хубостите на младостта. Калявай силата на духа си, за да бъде тя щит при внезапно нещастие. Но не се измъчвай от въображението. Много страхове се раждат от умора и самота. Покрай самодисциплината бъди добър към себе си. Ти си дете на Вселената, не по-малко от звездите и дърветата имаш право да бъдеш тук и дали за теб това е ясно или не, не се съмнявай, че Вселената е такава, каквато трябва да бъде. Така че бъди в мир с Бог, каквото и да мислиш за неговото съществуване, с каквото и да се занимаваш и каквито и да са твоите желания: в уличната глътчка, в суматохата на живота бъди в мир с душата си. С целия си фалш, труд и разпилени мечти все още този свят е прекрасен. Бъди внимателен, старай се да бъдеш щастлив.

Текстът е открит в стара църква в Балтимор, датира от 1692г.

Това са някакви объркани, сантиментални глупости за объркани хора.

" дори глупците и невежите, те също имат своя разказ."

,

"Но не се измъчвай от въображението"!

"старай се да бъдеш щастлив" Хубаво е. Човешко и естествено. Като че не е вярно, че всеки подсъзнателно се стреми към това...

Много е мъдро, много е хубаво...
Нещо обаче ми звучи малко тъжно... Нещо като ... вечност има в написаното. Нещо като обреченост. Като... непостижимост. Като примирение.

Ако ще се примирявам, предпочитам да е несъзнателно. Иначе ме влудява.
Внушава умереност. Мда... толкова е важна тази умереност. Но понякога просто не можем да бъдем умерени. И би било извън природата ни, защото потискането би довело до лудост.

Защо тези апокрифни текстове ни учат на умереност? Защо този така наречен "бог" или който и да е друг, не признае човешката природа? Защо я натиква в целомъдрие? За да го четем и да желаем непостижимото?
И защо, като проповядва умереност ни е създал каквито сме? Че ние сме негодни за нея. Ние не сме безчувствени. Ние сме точно обратното!
Просто човеци.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Krasiwo i mydro, no ne mi se wijda w unison s cyrkownite kanoni:)

Имали са. Сега е друго време.
Ти в час ли си, а?

ами, по скоро, напомняне че живота е прекрасен, въпреки нашето невиждане или впечатление от него... не мисля че се призовава към целомъдрие,
а точно към увереност, към проявяването на любов към всичко...
и намирането и навсякъде,
неспирното и търсене, дажи и след консумиране на разочарованията...

А не е ли точно съвет как да заобикаляме гадостта. Не мисля, че текста проповядва директното наблюдение, защото нищо позитивно не би се получило като ефект, а напротив - определен подход при наблюдението точно с цел долавянето и създаването само на позитивни емоции.
Хубави са само статичните неща в нашия живот(природата например), останалото е гонене на интереси.

Елементарно, драги ми Уотсън!

Между другото, desiderata, може би знаеш, значи "желана". Това ли е цялото заглавие? Защото, ако е, явно текста представлява философски поглед върху нещата и е насочен само към онези, които искат да виждат нещата така, но им е трудно по една или друга причина.
Мисля, че не е само това заглавието.

Елементарно, драги ми Уотсън!

Някои неща са вечни, като например стремежа на човека към любов и щастие.
Това е основното.
Дори познанието остава на заден план.
Защото то също е само средство да се чувстваш добре в тази Вселена.

The way I feel today is all I know for sure...

Имам една голяма молба към теб:махни това човече че ме гледа много злобно и даже вече изпаднах в депресия чевсички ме мразят!

Аз нямам нищо против теб..а само против това лилавеещо сиздание!Мнооого те моля!

Ludostta dostigam

Е много е хубаво. Разбира се, не мога да го напиша, защото не ми пасва възрастовата група. Пък и този бог с неговата смиреност отдавна не е религията ми. По-скоро ме забавлява

Гледах Пурпурни реки и си мислех защо изолираните общности имат такъв потенциал за оцеляване в нещото, което описват с "непреходност" и "ценности" ? Кого са довели до развитие непреходността и издълбаните в камък ценности !

Жалко че у нас вече не се четат, превеждат и продават книги (издателство Абагар, неделното предаване по НТ). Така последното от Крайтън не може да ме подкрепи в носталгията, дето тоз смъртен ми предаде.



*Това от прераждането ти ли е

To wire machines is a job. To connect people is an art.

така се оказА. повече : > тук < /английски/

Не ти ли звучи като рецепта за заобикаляне на истинските неща?

Елементарно, драги ми Уотсън!

истинските неща?

не, вече се изясни, че на всеки му се струва какво ли не по отношение на този текст...

но сега се замислих за друго в твоето изречение! Истинските неща, доколко "Истината" има нещо общо с тях, и това дали са краен брой "нещата" и пътищата по които се стига до тях? /според теб/

Пътищата, по които се стига до нещата са толкова, колкото са пътниците, запътили се към тия неща.

Същото важи и за истините....истината може и да е една, но всеки я интерпретира по свой си начин и си прегръща една своя си истинка, пречупена през неговите си опит, знания, потребности....субективизира я казано на кратко.....

А що се отнася до текста-хареса ми.
Някак си зарежда със спокойствие, оптимизъм.
Излъчва добри вълни......така го чувствам.....

Привет!

ама жалко, че никой не казва имената на "нещата"... а може би, така трябва...

Имената на нещата.....ами те са ясни.....някой от тях ги има дори в текста....вяра, любов, добро.....
Според мен, по-важно е друго, не просто думите, а кой, как ги чувства...
Защото едни и същи думи предизвикват различни чувства у различните хора.
Има текстове, думи,които просто като ги четеш или слушаш ти става по-светло на душата.....но тия неща се чувстват....не просто се четат.
Та, от тук.....важно е кой и как ги чува(чувства) тия думи.

ama razbira se , kak da kaja ne na takawa molba:))) Izwinqwaj che sym te depresiral, na men chowecheto mi izglejdashe simpatichno i hich ne sym podoziral che moje da ima takyw efekt...