Ендър...

Тези дни завърших 'Ксеноцид' и реших да пусна тема за сагата за Ендър (или поне за тази част, която вече е издадена в Б-я). Знам, че едва ли тук е най-подходящото място да коментирам Ендър, но може би просто искам да чуя точно вашето мнение... Ако сметнете, че е неподходящо обаче, ще затворя темата.
Все още не мога да реша за себе си коя от трите книги ми направи най-силно впечатление.
Може би 'Ксеноцид'. Книга за толерантността и търпимостта, за надеждата. Но също и за страха, болката и омразата. Достъпна и същевременно абстрактна. Изключително силни образи. Многопластово действие. Блестяща реторика. Демонстрация на невероятно добър усет за човешката психика...
Или може би 'Говорителя'. От тази книга лъхаше някакво спокойствие (знам, че това е просто субективно усещане) и увереност, че болката ще отмине, че доверието ще бъде възстановено, че проблемите ще бъдат решени и различията ще бъдат преодоляни.
Или 'Играта на Ендър'. Манипулиране, лицемерие... Самота... Упоритост, себеутвърждаване... Сблъсък на ценностни системи.
Изключително пълнокръвни образи. Разбиращият, уверен и хладнокръвен Ендър. Уравновесената и обективна Валънтайн. Арогантният и надменен Питър. Човечността на Джейн. Спокойствието на Миро. Царицата на кошера... И всеки търпи някакво развитие, без да изменя на същността си...
От доста време никоя книга/ поредица не ми беше правила такова впечатление със силните си идеи и образи.
И така. Какви са вашите впечатления?

To hear, one must be silent.

разкажи малко повече за тази поредица, за какво иде реч? Чух някои добри отзиви, но аз лично не съм я чел...

:: No one lives forever ::

Когато си купих "Ксеноцид", прочетох цялата поредица отново. Честно казано, действието между "Говорител..." и "Ксеноцид" преминава доста гладко, като ксеноцида идва като съвсем естествено продължение на говорителя.
И трите книги са много, много добри, нещо, което се среща твърде рядко сред многотомните поредици. Но все пак (поне според мен) "Играта на Ендър" се откроява най-ярко. Не съм имал удоволствието да прочета нещо друго от Кард, но съм сигурен, че нашите издатели няма да оставят нещата дотук.
Това са три брилянтни книги и "Играта на Ендър" влиза в моето лично Top 5.

Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate.

Случайно да знаеш кога ще издават 'Children of the mind' и дали ще издадат и останалите 2?
Би трябвало точно 5-та и 6-та книга (всъщност по-точно 6-та) да запълнят тази дупка във времето, която има между Играта и Говорителя.
Между другото, засега май поредицата за Ендър е първата (или поне не помня друга такава), за която не мога да кажа категорично 'първата беше книга най-добра, а следващите са по-слаби'.

To hear, one must be silent.

Ще опитам, ама след малко, че сега нещо много работа...

To hear, one must be silent.

Нямам представа нито кога ще излизат продълженията на бъгарски, нито кога се развива действието в тях. Ако ми попаднат на английски или руски, няма да им простя, а ако не - ще ги чакам на български.

Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate.

Edna ot naj- dobrite fantastiki koito sam chel. Vsashnost za prav pat popadnah na Endar v spisanie Kosmos, navremeto, kadeto beshe izdaden razkaza Igrata na Endar i samo spomenavaha che ima takava kniga. Moga samo da kaza che uspiah da otkria knigata sled 15 godini i ia vzeh zashtoto zaglavieto mi se beshe zabilo v glavata. Chetoh i vsichkite prodalzenia, no za men Igrata e naj- dobrata.

Pozdravi

Та, значи това е, което аз знам.
Сагата за Ендър съдържа 6 книги:
- Ender's Game
- Speaker for the Dead
- Xenocide
- Children of the Mind
- Ender's Shadow
- Shadow of the Hegemon
Първите 4 мисля, че придават на сагата един относително завършен вид. 5-тата книга ни връща към времето на 'Играта на Ендър', но вече акцента не е върху Ендър, а върху най-способносто момче от неговата армия - Бийн. 6-та книга запълва част от времето между 'Играта' и 'Говорителя', тъй като говори за това, което се случва след войната с бъгерите (лошите в първата книга, нататък вече не се знае дали са толкова лоши) и за издигането на Питър (гадното братче на Ендър) като Хегемон.
За да не говоря само откъслечни неща, виж тук за малко повече подробности.
Мисля, че няма да съжаляваш, ако прочетеш цялата сага за Ендър (за първите 3 мога да дам препоръки, а за останалите - само надежди, че са също толкова добри).

To hear, one must be silent.

Говорителя не е завладяваща фантастика, той е житейска философия. Силата му не е в приключенията ами в пълнокръвните му човешки образи и завладяващия хуманизъм пропил буквално всеки ред. И посланието. Тук именно авторът разкрива цялостно философията си за междувидовото общуване, конфликти и разбирателство.

Когато четеш Говорителя от всеки ред участваш в болката и радостта на всеки от героите. а те са завършени и пълнокръвни, при това цяла плеяда - Пипо, Либо, Олядо, Миро, Ела, Кметицата, Кардинала.

Основна сила на Ксеноцид е, че продължава да работи със същите прекрасно изградени образи вече повече като космическа опера. Посланието е направено в "Говорителя" в Ксеноцид просто се проследява как последователите и приятелите на Ендър му помагат да реализира идеите си за мирно съжителство между видовете.

Според мен Кард е един от ненадминатите строители на образи в съвременната фантастика. Психологията в книгите му е всекидневна - болка, радост, скръб и любов са преплетени в една бляскава, но крехка паяжина която оставя читателя възхитен и обнадежден, изпълнен с вяра в доброто.

Избери отново!

Много добре казано. С повечето съм съгласен, но лично на мен повече ми допадат малко по-студените образи в "Играта на Ендър".

Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate.

амм мерси
от вчера се чудя как да си изкажа мнението за "Говорителя" и все не успявах да го формулирам правилно .... май ще трябва да почна да идвам на сбирките на "Иван Ефремов

Иван Окафезеният

------------------------------------------------
DOOM Will Never Die, Just The Players

не, не, аз питах каква е историята в книгата, за какво става дума, някакво комедийно фентъзи ли е, сериозна научна фантастика и т.н.

:: No one lives forever ::

Сериозна, хуманна научна фантастика.
Категорично не е фентъзи.
Затова ти пратих линк, за да можеш сам да придобиеш някаква представа.
Наистина си заслужава и мисля, че ще ти хареса.

To hear, one must be silent.

ами може да пробвам...

:: No one lives forever ::

може би. Там има хора които отдавна се питат що за птица си...

Крайно време е да излезеш от храсталака и да ни попееш

Избери отново!

Играта ми е ей тонинко под говорителя в личната класация.

дълго време разказа (аба бая дълго за разказ произведение), публикуван в "Космос" ми беше любимо произведение.

Избери отново!

малко, красиво славейче с ... ужасен глас :)
А храсталака е 1 ... програмистка фирма, от която хич не ми се излиза :))

Иван Окафезеният

------------------------------------------------
DOOM Will Never Die, Just The Players

Точно по отношение на хуманността и психологията мисля, че предпочитам Ксеноцид. Може би заради възможността да погледна през погледа на толкова различни хора и видове. И заради майсторството на Кард да предаде еднакво убедително всички гледни точки.
А за 'Играта' Боби май е прав. Има някаква студенина и безпристрастност, която пък също ми допада...

To hear, one must be silent.

Прочетох "Ксеноцид" признавам с мъка. Хареса ми, не мога да отрека, но...
Като за начало да кажа, че "играта..." ми се стори най - добрата от поредицата. Съгласен съм с бобъ_, че студените образи са по на почит в моита класациъ.
Та... в новта книга се излагат нови идеи, има развитие, интриги, пълнокръвие, ала бала... ама много на моменти се увлича. Споко ве човек (О.С.К.) признали сме те за готин, стига ни обиасниъва като на първолаци!
Самоът Ендър. изгубил е от обаънието си нъкак. То върно, че не би могло и да е иначе заради толкова многото персонажи, ама на моменти придобива гротесков вид. Пример: когато Сиванму го видъ. Само дето не го помисли за пълничък селиънин със зачервени бузки и ококорени очички. За чест на автора да се отбележи, че все пак се е "осмелил" да му придаде вътрешно "спокойствие". Ха...
Пак за Ендър. Фокусирам толкова върху него, защото ми е адски лиубим персонаж и ми е мъка. Преди до голqма степен винаги държи нещата в ръцете си, тои е ключовета фигура. Тука всеки го прави на салата. Все нещо се свива, все нещо тих и страдащ. Кошмар за мен като негов почитател.
Мога много да говорq по темата, дори докато четqх книгата си отбелqзвах на ум какво точно да поместq във форума, ама много труд, много нещо, а защо като на никой не му пука?!
Дали да не го изтриq...

I am a lonesome spitfire, walking on the burning road of ideals...

Защо да го триеш??
Давай, любопитно ми е да чуя и останалото.

To hear, one must be silent.