Плах опит....

Отново сам с теб в стаята,
потъва образът ти в тъмнина.
За кой ли път отива си магията,
открила дом в моята душа.

Намирам пътя пак надолу
и слизам дълго под земята.
Реката мудно влачи тяло,
притиска нежно я мъглата.

Над Лета бавно се навеждам,
отпивам, тръпнещ от вълнение.
И мислите си почвам да пререждам -
забравата за мене е спасение...

Трудно е да бъдеш бог

Плах опит,но с изключително въздействие...

Шапка светулки,за да ми бъде весело,когато пиша стихове за надеждата