Плах опит...

Отново сам с теб в стаята,
потъва образът ти в тъмнина.
За кой ли път отива си магията,
открила дом в моята душа.

Намирам пътя пак надолу
и слизам дълго под земята.
Реката мудно влачи тяло,
притиска нежно я мъглата.

Над Лета бавно се навеждам,
отпивам, тръпнещ от вълнение.
И мислите си почвам да пререждам -
забравата за мене е спасение...

Трудно е да бъдеш бог

Лета, забвение - разни тъжни работи, и ги пишат все пращящи от жизненост младежи.
Тези пък, които би трябвало да са по-тъжнички поради напредването на възрастта и струпването на грижи пишат само смешки.
Каква е тая работа?

KAKO ma що ги пишеш едни такива дето ги няма/възрастта/

които си е весел и сам на себе си се смее
Я НЕ СЕ БУДАЛКАЙ С МЛАДИТЕ

Сигурно затова, цял ден щом се погледна в огледалото и избухвам в смях.

Слушай.
Застани пред огледалото. Кажи му "Здрасти, пич!". Усмихни се. Може и насила. Вземи си душ. Облечи някоя нова дрешка. И ела да пием бира. Няма да ти мине, ама поне, докато ми разказваш вицове, ще се разсейваш
М?

Искам пак да съм малка хлапачка
до полата на мама да плачкам...

А може ли и аз да дойда да чуя някой виц, де....

питай разказвача :)

Искам пак да съм малка хлапачка
до полата на мама да плачкам...

плах опит,ама добър.
поне на мен ми хареса.

Ако го познаваш повече му кажи да не пие от Лета ,
ами да пее онази:
"Река Камчия ракия да стане..... а тревата шопска салата"

Като се върнеш, казах ти - аз съм на линия
А Каката и без това отдавна не съм я виждал - ЗАПОВЯДАЙ

Трудно е да бъдеш бог

Душа не може да осиротее,
изпълнена от нежната магия...
Хубавото в тебе ще живее.
Отрова е забравата да пиеш.

...Магията е сила, която идва и си отива...важно е да запазим спомена за това състояние, защото тогава сме били необикновени, магически същества...нищо, че понякога толкова боли...и в болката се крие сила...

я кажи на коя линия точно стоиш...

Искам пак да съм малка хлапачка
до полата на мама да плачкам...