ТЕМА........

Не искам да ви казвам колко дълго си стоя и се чудя каква да бъде темата.......ей - така просто да се разпиша......!?!
Не ми се случва често ......затова и го споделям с вас.......дали не се поуморихме малко от живото общуване покрай празниците.....многото позитивни пожелания.....еуфорията покрай този хубав празник.......хм - Е как сте сега........не се ли чувствате малко неловко........пак сме си тук - и сме си пак същите...........повечето от пожеланията, които отправихме или пък получихме като че ли се разконспирираха още в първите дни на НОВАТА година и по СТАРОМУ - изглеждат утопични......
Не, не искам да ви действам по начина.......по който предполагам , че вече го направих......в никакъв случай.....
В крайна сметка нека приемем НОВАТА година - като едно НОВО раздаване на картите.......НОВ цикъл на живота.......... - още един шанс за нас .....да бъдем такива каквито искаме....но все нещо или някой ни пречи.....Според мен....ДА - това е най-важното......ето я и ТЕМАТА :
"Да бъдем себе си - рецептата на щастието"
.....Колко от вас робуваха на предразсъдъци.....и не посмяха да се покажат на света.......колко от вас - станаха жертва на добрия тон и недовоплството им остана неизказано........колко от вас - си останаха въздържани и се затвориха в капана на чувствата си.....само защото нямаха кураж......колко от вас..........ИСКАТ ДА СЕ ПРОМЕНЯТ.......и да станат по- ОТКРИТИ.......по- СМЕЛИ..........по-...ДИРЕКТНИ.......ПО-СВОБОДНИ........духом и телом......

От друга страна......

от дрга страна........... ма не се дръж така за главата всеки път ми става смешно като те видя...........

Свободни ... смели ... брррррррр. остави всикото друго, ама напоследък
се улавям в някаква свободна шизофренна олигофрения дето яко ме друса
като съм в колата- на целия хал на всичката простотия, на целия му ти там
нов ВЕк, нов цикъл ... и дрън бръм пръм надувам радиото и пея с цяло гърло
в колата и имам чувството , че това е форма да напсувам всичко наоколо... и толкова бръм.. няма да кажа какво. Щото къде ти е свободата без парата ???

Такива окови ни слагат на душите парите, че имам чувството съм се превърнала в крепостен селянин от незнам си кой си век...

И пея колкото ми гърло държи "Я сошла с ума" или там как беше Татул
и нас не хватает и дрррррррррррррррр...

И колкото да ти се иска някакъв нов тон да дадеш
аз казвам марш марш в перьод рабочии народ --
зад граница да видим управниците колко време ще издържат
без електорат - да си се гласуват и отгвадуват сами. Мака му и прасе
как викаше КАКАТА ПО АНГЕЛИТЕ...

Ето бях открита ... смела и директна ... според моите си разбирания.

Привет на пишещото кралско войнство тук

......И за миг не съм си помислил че ти специално имаш нужда от разкрепостяване и директност..........нейсе за смелост да не говорим....имаш си ги (струва ми се ) в излишък........
За престоя ни в тази......страна - по добре да не отваряме дума защото много скоро ще се наложи да "скролваш " текста......
Радвам се да те намеря все така свежа - черт побери......ти у меня самая .....самая...

От друга страна......

пииииииии!
Тъкмо се чудех, по чортовете, де си!
Ах... пак сме тук... ама колко от нас са съвсем същите?
Дано сме по-добри от преди. Дано сме по-здрави и по-щастливи! По-вдъхновени...
Когато ми е весело..., е добре.
Когато ми е тъжно, запретвам ръкави и бъркам дълбоко в душата си, да намеря радост и оптимизъм. Все намирам по нещичко на дъното. Извадя ли го навън, превръща се в дъга.

Вълшебствата, драги ми Опи, са много тайнствено нещо. И най-интересното е, че винаги се случват навреме И най- най- най-невероятното е, че всеки може да ги прави
Дори и само в една ТЕМА........

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

фея на женската душевност...
ти си нашата гордост.

Всичко женско в теб живее...

Аз след работния ден и кратките къси включвания и пасове днес
в края на деня съм себе си .... романтично носталгично настроена,
слушам най-нежната музика тази нощ по "Атлантик" пуснаха ми
кавър версия на най-любимото ми парче от тинейджърските ми години
и се разтопих ....
в разтопяването ми какво ли мислите се случва...

Подслаждам с живоа с някакви сладки тук, сещайки се че Билбо ми обеща
да яде в сладкарница Неделя преди час една сочна пастичка и за мен...
та подслаждам си животеца, когато нещо ми го вгорчи я с пастичка, я
с шоколадче..... пускам си мислите ми да се реят безметежно .......доволна,
синето ми се хилеше щастливо преди
минута, че му давам за пръв път колата да си севтоса новата шофьорска
книжка ... аз пък се подсмихвам доволна, че ще имам нет на разположение
хех...

гледай какво нещо е живота, УЕлски какво беше казал на Калински ?
Това е живоа нали така... и потъвам в пухените облачета на надеждата,
на онази отминалата надежда дето ме пращаше на седмото небе -
спомних си кога я допуснах... ама това е за темата на Калински....
хем се бях зарекла да не я пускам на одъра... ама като видях на Михаил
Белчев стихосбирката и изведнъж ме рязна като светкавица спомена...
как четейки, започнахме да си тананикаме стиховете... после да ги пеем
с цяло гърло, накря мощно и гръмовно си пуснахме веселите гласове...
и пеехме ей тази песничка ...

Заради един живот си струва
да живееш, без да сепреструваш,
че не грешиш, моя любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.....

и тя надеждата, че любовта е възможна ... така ми забърка мозъка,
че още се питам, защо по ангелите тази сълза я скрих... къде у мен
се извъди толкова твърдост и воля по ангелите...?

Както и да е... романтиката и нашите спомени.. обаче ми е хубаво
да ги пускам обратно - толкова е хубаво, колкото сладкиша, който си
ям безметежно и се усмихвам на себе си, защото е имало нещо хубаво
на този свят, което ни е съхранило и вярваме, че пак ще има...

нали така ОПсИ ?
усмихвам ти се - щастливичко, безметежно ... потънала някъде в
романтиката на живота ми

Привет на пишещото кралско войнство тук

Сладкишчето си ти, както казват англичанчетата
О, Моне в женски облик, и душа на поет

Имаш и много практична мисъл ... да не вадя прашасали хороскопи... но щом си се усетила да размениш колата за компа, значи си ОК!

Ти си и една непоправима романтичка :-)
Малко и аз де... защото още си държа коледните лампички включени.
А ако можехме и да помним вечно усещането за безметежно щастие...

Ааааа! Отказвам да се разчувствам сега пък!

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Ми недей сега !

*

И горе главата да се вижда над водата !

*

Привет на пишещото кралско войнство тук

Тя, пък кога, Уелч, мойта глава е била долу ???

Привет на пишещото кралско войнство тук

[image][линк][/image]

Привет на пишещото кралско войнство тук

Видях............така си и мислех...между другото..

От друга страна......

Никога! Хаха!!!!!!

Ей, че майтап, а!

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Бе нещо, гледам, заничаш към дъното, та се притесних ...

*

Анализирам дъното, не го заничам

Привет на пишещото кралско войнство тук

Дъноаналитичка !!!

*

Удрят се бе ... във влака се удрят , затова ... нали знаеш кой е влака ... аз съм му машиниста

*

Здравей...терсене е знам, но пък от друга страна минаваш за 'ексцентрик"........."пернат през устата".....или някакъв друг вид идиот , което пък в тези сбъркани времена си е добра атестация......
Не да си Боже да станем "нормални".......след толкова години упорит труд........нали ?! ........

От друга страна......

значи съм бил прав в края на годината.....
розовите облачета леко ги поиздуха вятърко...
всеки иска да се промени и да стане нов човек особенно през ЧНГ.....
та както беше казъл някой - ние знаем какви сме , но не знаем какви трябва да бъдем!
не звучи лошо......
алюзия някаква..........
колкото до добротата.........
няма да кажа нищо за да не сривам пак пясъчни замъци.
обществото има закони. писани и неписани.
гадно е да си в руслото но......
нещата за които говориш са наистина утопични.
като в града на слънцето са. май така се казваше онази утопична книга.
защо не го разберете че този град го няма. и на мен ми харесва но го няма,няма го.
обществото става все по консуматорско и сиво.
всеки е забързан за достигане на собственото си ниво на некомпетентност....
някакви странни болести се появяват от сорта на депресииии(на второ място след сърдечно съдовите заболявания.....),.........
на фона на тези неща думата щастие изглежда доста странно .
а по свободни .......да не говорим.
никога хората не са били толкова зависими от това което ги обкръжава и информационно и технологично.
не разбирам защо се тръгва от облаците.....
защо?
но всеки има право на избор като онази баба с 10-те яйца в магазина.
поискала да си избере 10 яйца. казали и : ето ти 10 яйца избирай си!
мнимата свобода, илюзиите за право на избор на индивида са пълна измислица.
е все някога тези неща няма да изглеждат толкова абстрактни. все някой ще ги каже. те са казани и на теория и на практика.....
това че вървим към едно общество което е пред нас с окло 30-50 години и не ни харесва още сега е пък върха на глупоста.