сценарий

начало
екранът е тъмен.
светлина. буря, гръмотевици, пелена от дъжд. внезапна и неочаквана бурята почти прониква в киносалона.

черно бяла картина. мръсна, тясна уличка в бедно предградие. торби с боклук са нахвърляни до стените. стичат се вади. в дъното на улицата стоят прегърнати мъж и жена. неподвижни. близък план на локва. капки дъжд барабанят по водата. напрежението расте.

камерата се вдига и започва да се приближава бързо към прегърнатите. скоростта се увеличава. динамиката е подкрепена от засилващи се гръмотевици. все по бързо и по-бързо. камерата се завърта около мъжа и жената, създава излюзия за движение, сякаш танцуват макар и неподвижни.
прави два кръга около тях.

кулминация - внезапно, отсечено доближаване на камерата до окото на жената. стоп кадър (стил матрицата) - 5 секунди. картината плавно става цветна. окото й е сиво-синьо - много красиво, бездънно, размазан грим. без спирала. в ъгълчето има капка. може би е дъжд, може би е сълза.

/включва се музика. руски композитор. съвременна, нежна и страстна. може би нещо от "тату", специално направено за филма./

звукът от бурята затихва. чуват се бягащи стъпки в синхрон с музиката. от жилищен вход излизат мъже с маски. тичат. минават покрай двамата. камерата е неподвижна. внезапно близък план на обувката на последния, който стъпва в локвата и я разплисква. стоп кадър на застиналата във въздуха вода.

следващ кадър - камерата рязко се обръща към мъжа и жената. те се целуват страстно, отчаяно. близък план на устните им впити едни в други - целувка повече от болка отколкото от любов.

силен, неочакван изстрел. музиката спира. устните се откъсват едни от други. близък план на лицето му. бледо е. учестено дишане. камерата се отдалечава малко. жената се е отпуснала в ръцете му. главата й виси назад безжизнено. в едната си длан мъжът стиска пистолет. камерата отново се завърта около тях. той пуска тялото, което се свлича на земята. вдига много бавно пистолета към главата си. камерата кръжи около него все по бързо и по бързо. пистолетът е опрял в челото му. стоп кадър - 5 секунди. тежко, мъчително дишане, което се засилва и накрая неочаквано спира. изстрел и едновременно смяна на картината - локвата в близък план. бавно почервенява. предмет пада в кървавата вода. това е мъртва птица. камерата се вдига.

мръсна, тясна уличка в бедно предградие. торби с боклук са нахвърляни до стените. стичат се вади. в дъното на улицата две тела лежат едно върху друго в неестествени пози. навсякъде валят мъртви птици.
завеса

пазете се, хапя!

Mnogo divno.
Moje li samo muzikata da smenim.
*********

тц, не може.
няма да ти пеят на руски, не се бой :))
само музика е.

пазете се, хапя!

ех, Тарантино:)

хехе, той не е нито първия нито последния, пишещ сценарии в този стил. просто Тарантино е ужасно комерсиален, известен и прочее. на мен лично хич не ми харесва. преекспонирани са му повечето неща. от всичките му филми само "Глутница кучета" ми допада :)

ако гледаш "мистериозният влак" пак ще кажеш "Тарантино", само дето филмът е правен още преди тарантино да започне да пробива в холивуд :))

hоwever...

пазете се, хапя!

Още докато се целуват на улицата с писък на спирачки спира черен "Линкълн Таун Кар" (от тия дето предницата им е на "Хр.Ботев", а задницата-на "Опълченска" като пердашат по "Стамболийски"). Двамата се притискат инстинктивно един към друг, когато фаровете на колата ги осветяват. Жената забива лице в гърдите на мъжът, а той от своя страна вдига ръка пред лицето си, за да запази очите си от светлината. Като силует вратите на колата се отваря и отвътре излизат флегматично 3-4 мъже с дълги шлифери.

Следват няколко картечни реда и двамцата целуват локвата. От колата излиза бавно възрастен, пълен мъж, много sharp dressed. Доближава се до убитите, коленичи на мокрия асфалт и започва да плаче над тях.

-Не трябваше да правиш това, скъпа.-казва той с прегракнал глас.-Не и със синът ми...

не съм гледала мистериозният влак, обаче затова пък предпочитам истински романс
:)

хехехеее
много добре издържано в стил ретро-гангстески трилър

пазете се, хапя!

хммм, този филм предизвиква у мен много противоречиви емоции :)))
от една страна ми харесва, от друга ме дразни до смърт :)

може би защото съм алергичен към мазната физиомутра на Крисчън Слейтър (нали така се казваше главния герой?)

никак го няма Тарантино в романсите май ;-))
с екшъна се справя, ама...

а ти като гледам как си се възхищавала на монолозите на вагината, отиде ли да гледаш "целувай ме"?

пазете се, хапя!

да ми дойде на ум?!

това не беше лошо

пазете се, хапя!

Zasto ni e celia tozi scenarii? Kakvo mojem da nau4im ot nego?Tova ne prili4a na liubovna istoria , a na gaden psiho-triller. Triabva da obi4ame krasivo, nali?

мисля че е красиво.
поне както си го представям аз.
друг въпрос е дали съм успял да те накарам и ти да си го представиш.
и дали ти си искала да го видиш пред очите си или си търсила да научиш нещо :))
може би това е филм, който те учи как да виждаш нещата по различен начин. не знам.

а ти как обичаш красиво? :)

Хмм, а любовта умира ли?

Птиците винаги са ми напомняли Хичкок. В случая са мъртви и кървави....... веднага си спомних за Борис Виан.

Сценарият ти събужда у мене безброй усещания, но защо главното е не за любов, а за студ... усещам мократа улица и миризмата на разхвърляния боклук.
Музиката ще се впише страхотно в цялата сцена... И стоп кадрите са страхотни, макар и предадени само с думите, странно успяваш да събуждаш картина в представите на човек...

На мене ми хареса...

И все пак... това усещане за лепкав студ не ме напуска...
Дали това е идеята ти?

Спокойна нощ!

Далила

ами права си. май няма много любов в този сценарий. всъщност идеята тръгна от филми, романтика и страст, а докъде стигна... сякаш не зависи от мен. просто го видях пред очите си и го описах. ако бях видял да се прегръщат, целуват, да се реят сред звездите, щастливи и близки, щях това да напиша. беше ми интересно какви коментари ще предизвика.

за лепкав студ не съм мислил. всичко трябва да е много бързо, цялото действие се развива за около минута-две и то заради стоп кадрите. но описано така е малко сухо и студено може би.

идеята може би е точно, че целият свят умира, когато любовта ти умре. едно такова обричане до смърт "докато смъртта ни раздели" буквално. мисля че това е красиво. кръв и любов
магическо е.

нищо оригинално не видях тук, но както и да е.
не можах да се светна кви бяха тез пичове с маските, ама ае!
Знаеш ли защо нашето кино никога няма да пробие навън........щото винафи копираме......ти сам си казваш .....стил матрицата
баси копеле....
напиши нещо оригинално.....
това с дъжда , гръмотевици и прочие си е вече доста изтъркано.
Дори и да не си съгласен......не ми пука......
То си е твоя фантазия.
Но мога да ти дам един съвет...е , не точно съвет, ами е една новост , която се забелязва напоследък в холивуд......
а тя е ..преплитане на видове похвати и жанрове.....
ако си забелязал, вече в почти всеки нов филм всяка по hard сцена се прави на светло , като целта е да се покаже колкото се може по-детайлно всичко свързано с настоящата сцена. Все пак ръсят милиони за специални ефекти.
То за гръмотевици през ноща , еми хвани и куция Ганчо от гарата, дет носи багажа за 50 ст. да държи шалтера и да го цъка от време на време докато некой на улицата се мъчи да си запали джугана.
Пфуууууу.......
а бре пошло е .....

Не е лесно да си ИЗРОД!

AUDI

Kato davash jivot, ne smurt. Liubovta e po silna ot smurtta, no ne znaem dali ima jivot sled smurtta...

На любовта и трябва само миг, за да умре или, за да бъде убита..., нещо, като твоите стоп кадри... После умира света сякаш... Може да е само твоя свят, но това е достатъчно за да се почувстваш обвит в лепкавия студ, който лъха след смъртта и.
...
О, я по-ведро!:) Светът е изменчив, а след буря винаги има и слънце, така, че... да приемем смъртта на любовта, която описваш, като..., катооо един стоп кадър, да разчистим кръвта и мъртвите птици, да сметем боклука, да погребем мъртъвците..., да се усмихнем на Слънцето, което зад облака вече наднича... Подходяща музика за случая? Нещо живо и искрящо може би?!:)

Спокойна нощ.

Далила

Безлюбовният оптимизъм май е неуместен. Любовта не умира. А другото живо след насилствено погребана жива любов се чувства доста некомфортно. Колкото и да е първосигнално в лъчите си. Единственият вариант да му създадеш уют е документалният. Не че е решение, но може да го усетиш като спасение. За почувстване няма да има много пространство. Уви.

готвя един друг сценарий, който е по весел, освен това е предназначен специално за клуб любов :)))

все още не съм сигурен дали да го пусна, защото не може да претендира че е сериозен, по скоро нещо, на което да се посмеем.

пазете се, хапя!