Къде е границата?

chuvstvata ne sa TOCHNA NAUKA....i e po lesno kato ne tursim kude e granizata...


Когато някой си отиде от нас - как да разберем, че любовта ни е истинска, а не само далечността и отсъствието, подхранват в нас илюзията за нея?..


nyma nachin da razberem...vseki chovek koito sme haresvali, obichali ...kato si otiva ot zivota ni ....donasya usehstaneto ...che gubim neshto mnogo zenno i edva li she imame shansa za drugo takova.....

razbirame dali e bilo nai golymoto ...chuvstvo...edva sled kato minat nykolko godini...

hubavoto na nykolkoto godini e tova che ni donasya nykakva iznenzda ...hubavo priytelstvo, lubov .....i starata ...za koyto sme sie chudeli dali e golyma...veche moze da se okaze ...prosto hubav spomen...i sivsem da ne e golyma....

puk i da e golyma.....kakvo po hubavo ot tova da si ostane golyma lubov ...v nashite misli....vmesto da ya prevurnem v ezednevie?



usmihni se na razdylata....tya e hubavo prezivyvane ...nisto che ponykoga e boleznena....



i kusmet ...

Az mislja, 4e... kogato reshim, 4e edna ljubov e istinskata, goljamata,
edinstvenata, a tja e bila vsashtnost samo enda malka 4asti4ka ot jivota ni,
edna, kolkoto i jarka zvezda, vse pak zvezda, kojato e reshila, 4e iska da napusne
orbitata si i da iz4ezne ot nasheto prostranstvo, tja VE4E ja njama. Moje da ja pazim v sartzeto si, mojem da si mislim kakvo li ne- i to shte e istina- moje bi...No tova e nasheto podsaznanie, nasheto jelanie da e taka, moje bi...
Edna ljubov, otishla si i ostanala u nas kato spomen, kato trapka, kato ve4nost, takava ljubov e lesno da bade ideal. No tja pak ne e, zashtoto ako tja beshe otishla po-dale4, ako beshe prodaljila, shteshe da bade razli4na, NJAMASHE da ostane idealnata, moje bi jelanata - DA- no ne i idealnata.
Idejata e, 4e ljubovta, osashtestvenata ljubov, preminava prez neprekasnat
period na nau4avane kak da obi4ash drugija, na poglejdaneto mu realisti4no
zaedno s opijanenieto ot 4uvstvata si.
Spomenat za edna krasiva ljubov, kojato e bila v minaloto ni- trjabva da
prisastva v jivota ni SAMO kato priziv za drugi krasivi neshta v nasheto nastrojashte. Ina4e, tja prosto ni tlaska nazad i taka ni kara da
se 4uvstvame neshtastni.
A i 4ovek trjabva da gleda kam tezi, koito sega naistina go obi4at, zashtoto
te pravjat jivota mu dnes, a onova v4era, kolkoto i da e bilo nejno i beztzenno, to e tam, V4ERA. A dnes moje bi njakoi, koito imame, shte osaznaem, 4e e bil dori neshto pove4e ot onazi ljubov, no kakvo shte stane, ako go osaznaem utre, a utre toi ve4e ne e tuk...........

Привет

Любовта е чиста и цяла тогава когато обичания човек е до теб. След раздялата остава само болката не от загубата ами от това че отново трябва да се върнеш към обикновенния живот без онзи живец който е горял в сърцето ти. Ерих Мария Ремарк бе казал в една от свойте книги: "Никой човек не ти става по чужд от този който някога си обичал." Ако трябва да съм откровен ще призная че за мен това изречение е вярно. А ми ти замисляла ли си се?

i zashto da nyma znachenie?


rebekka

I vse pak az ostavjam nadejdata da se pojavi
njakade, njakoga pred nas druga zvezda,
kojato da sveti tolkova silno, plenitelno i estestveno
za nas, 4e da uspee da razkasa jelanata do momenta
samota.

А може би няма нужда от борба?
Може би просто понякога сами си създаваме призраците и, ако трябва да се борим с нещо то е със самите нас, с нашето недоверие.
Знаеш ли - в сърцето си може да пазиш място за много хора и по много различен начин.
Не знам колко и какво си преживяла, но има нещо, което аз винаги съм ценяла и нещо, което доста често се случва - отминала голяма любов се превръща в едно много чисто, истинско и искрено приятелство.
И ако твоят "призрак" е в сърцето на човека, когото обичаш като един много близък приятел в какво се превръща борбата тогава, кому е нужна?
Призракът...призракът е човек, който е в миналото, а онзи , за когото ти говоря е приятел в настоящето - той не е в миналото, в миналото е любовта.
Борба със спомени?
Борба с приятелското чувство на човека, когото обичаш?
Борба с какво?
А да наречеш призрак приятеля на човека, когото обичаш? Той пък дали няма да се обиди?
Виждаш ли - подсказвам ти една съвсем реална ситуация - понякога призраците са само в нашето съзнание и създаването им пречи на теб, пречи на човека, когото обичаш, пречи и на "призрака".

Представяш ли си и, ако твоята ситуация е точно такава?
Не си създавай сама призраци. Просто вярвай повече.
Доверието е онова крехко нещо,без което повярвай ми не можем да бъдем щастливи!