...кажете ми...

...каква може да бъде причината,много хора,да ми внушават "че това,което виждам не е вярно",че е плод на въображението ми,че нещо не съм разбрала,или криво съм го разбрала...и то само от желание(или защото мислят така)да са винаги прави, и за съжаление поводите не са сериозни...например да спасяват кожата или достойнството си...,а ей така за спорт,за самочувствие,за да са ВИНАГИ прави в собствените си очи, ..и естествено,аз за да има мир.., и понеже не обичам дълго време да ме правят на глупак се"предавам", признавам се за неправа(ама не мисля така) и трупам ли трупам "минуси"в себе си,които естествено избиват най-неочаквано и то навътре,наистина започвам да се мисля за адски тъпа,ама не защото наистина си мисля,че съм такава,а заради това,че съм склонна винаги да отстъпвам,когато нещо ми се вижда не толкова важно..,а в крайна сметка то се оказва от особена важност за самочувствието ми,за самоуважението ми...изобщо за вярата ми в хората и в самата себе си ......абе това е нещо като девиза на nbb(извинявай,че без разрешение цитирам..."вярно е това ,в което вярваш")...ами и аз вярвам в това,което вярвам,защо тогава,винаги аз съм сбъркалата...?!...и неправата..?!
...и сега почти чувам вече отговорите ви,...ама ще изчакам и да ги видя,защото пък,може пак да не съм права...и да вземете да ми кажете нещо,което не знам...,аз и така ще ви отговарям....със"знам"...и с"това е ново за мен"
...и не ме съветвайте да мисля положително,защото аз мисля така ,и съм добронамерена и съм готова да обичам всички,но ми умръзна положителномислещи да ме "сриват" с усмивка....

[линк]

...смея се...,следващия ми отговор е това го "знам"...и тъй като в "Манифест"-а си си употребил 3 пъти думата семпли с малки букви и 2 пъти с главни...можеш да прибавиш още едно"СЕМПЛИ"...ей така за симетрия...и за това,че си побягнал негонен...къде непознато другарче разбра ,че става дума за един човек , и че той е мъж(ако мъжа може да бъде причислен към човеците,след твоите многобройни семплости)
...не мога да си изкривя душата,че съм срещала и по сложни мъже...,за който горното не се отнася,...и които отвреме,навреме нарушават по някоя от точките в твоя манифест, и си правят труда да разберат жените...,ама това май е само докато ги спечелят...,така че май пак(за кой ли път съм се заблудила)
...така...не приемам отговора ти...,не е по темата...опитай пак...

кога ще повярваш в интуицията си..кога ще започнеш да и се доверяваш??
като ти се струва за нещо, че си права- бори се да го докажеш..
като виждаш, че имаш срещу себе си човек, който не приема само от инат- кажи му- това е, което мисля, не е нужно да го приемаш, но и не се опитвай да ми промениш мисленето..
това е начина да се докажеш..да изградиш собственото си достойнство..така постепенно ще започнат и да те уважават и да зачитат мнението ти..защото всеки уважава тези, които знаят кои са и какво искат..
за повече борбеност апелирам!!!

кажете ми каква може да бъде причината,много хора,да ми внушават "че това,което виждам не е вярно"?

това въпросче си харесах...

тоя хора, явно знаят точно какво виждаш!!! и са сигурни в това, че точно това виждаш, и че точно така го виждаш, и че точно по-определен начин го разбираш, и че нещо точно определено ще следва от това за теб и тях, и отношенията пом/у ви, и т.н...

няма(т) спирачки! обясни ('им') как се слагат вериги в това зимно време, за да не стават катастрофи и задръствания, от криворазбрано 'лесно разбиране' на хората което винаги се изненадва от безшумното натрупване на проблеми, после се плъзва по тях, докато не се стигне до немислени последствия...

не мисли вместо друг, и отхвърляй /без да се дразниш прекалено/ всеки един опит на някого да мисли вместо теб...
няма лесен път, "да се научат " един път завинаги, и да не трябва да се защитаваш всеки път...
всеки път трябва! за да не забравяш и да не забравяш да чувстваш какво значи да живееш...

_____________________________
Мисли глобално, действай локално

...ама аз знам коя съм(мисля ,че знам)и какво искам...,обаче какво да направя като адски мразя да споря(особено за глупости) и достойнство си имам(пак мисля)...и именно заради него не ми се спори...и мразя да ме лъжат на дребно ,ей така,само за да не кажат едно извинявай......баси...толкова ли е трудно...,аз мога да се извиня и за несъществуваща моя вина и от това достойнството ми не страда...ама никак...
...аз и да постигам победи в спора с такъв човек смяташ ли ,че ще започне да ме уважава...,забрави...

ами..явно че има все пак някакво разминаване, нали??след като нещата не са така, както трябва да бъдат??
има разминаване в образа, който ти имаш за себе си и образа, който изграждаш в другите..
ти се примиряваш, съобразяваш, извиняваш (без да си виновна) и за теб това е израз на твоята сила, а за другите ти просто нямаш достойнство, щом се оставяш да те манипулират!!
чаткаш ли??
да си искаш (изискваш) нещата, които заслужаваш не е егоизъм..или ако е егоизъм, то той е един изключително здравословен..така че, действай, а не се оправдавай с благородството си..то е прекрасно, но е за други случаи..

..леле ,ти ме разби...ама ти знаеш ли как ми се кълнат(когато стане дума де)колко ме уважават...,че на такива хора им е много удобно с мен...расте им самочувствието,радват се на малките си победи(и аз се радвам,ама не винаги)...на мен въпроса ми е как те да разберат,че не е толкова страшно и болезнено,понякога да не си прав..,даже и не изисквам извинения...,а да бъдат честни пред себе си...,не пред мен...даже съм съгласна да не ми дават обяснения...аз никога не ги изисквам ...именно поради това да не се налага да ме заблуждават...ама какво да ти разправям...сигурно и в мен е проблема...
...а и защо аз да се променям...толкова ли съм кофти с този си характер...

...приятелю,Кръг...много образно се изразяваш......ама много ми е уморително,да доказвам всеки път правотата си за да чувствам,че живея...,аз и без това чувствам,че живея...,с толкова други проблеми се боря(както всички нас),че ми се вижда излишен хабеж на енергия...

просто приеми, че всеки обича да е прав..и мрази да му казват, че не е прав..и не очаквай , като кажеш на някой - "не си прав" и той веднага да се усмихне , да вдигне ръце и да каже- "права си"..човек не твърди току така нещо..почти винаги де..а е убеден..и ще се бори да докаже, че е прав..а ти какво правиш??отказваш се от битката още преди да е започнала..
след като самата ти не считаш, че убежденията ти си заслужават да се бориш за тях, защо другите да ги взимат на сериозно??
или те е страх от битките??мразиш агресията..??

а теб самата дразнят ли те комформните хора (които със всичко се съгласяват), едни такива милички, кротки, душици, божи кравички златни..не ти ли идва понякога такъв човек да го ритнеш отзад?? ;-)
да не би да живнат малко..

...този път си права,но само по принцип,нали казах вече ,че става дума за дребни лъжи,които от далеч лъщят,като счупено огледалце...,и заради,които не си заслужава да се трупат още лъжи и огорчения...и аз за това не искам обяснение...,за да не получа повече лъжи,и да не гледам как "агонизира" насреща ми някой в желанието си да се изкара прав...ами направо се скапвам...срам ме е заради него
...не мога да кажа,че ме е страх от битки...,но винаги целта трябва да е ясна,за маловажни(в моята скала на ценностите)неща ...битки не водя...
...а агресията наистина не харесвам...,това е може би и една от причините да не искам да водя спорове,защото сред българите може би ,тя се явява един от силните аргументи в спора...,колкото повече викаш,репчиш се,не даваш на другия да каже дума...и изобщо не го слушаш,толкова повече можеш да разчиташ на успех ...
...да дразнят ме конформните хора,но без да ми идва да ритна такъв човек отзад,но те са друга бира...,те преследват високи цели...,те трябва да се нагодят към условия,за които нямат качества и всъщност,чрез конформизма си се приспособяват и интегрират в област,която не е за тях,но много ги привлича,...за тях по скоро ми е жал....
...но проблема тук мисля,че няма много общо с конформизма...,ако мислиш,че не е така,кажи ми,но си мисля,че се измества смисъла на ситуацията....

Здравей приятелко Публика!

проблемите, си ги поставят хората сами пред себе си, и в такова изражение и размер, колкото е голям тяхния страх!
Те стават и твои проблеми, когато този агресивен човек навлезе в твоето пространство, и се опита да ти даде толкова страх, колкото успее, и доколкото може да ти връчи без да му го върнеш, което не значи да му "отвърнеш на удара с удар" , а да не вземеш подадения страх, да го оставиш да падне без никой да го хване, да не се загрижиш за преминаването на проблема от него към теб... проблема или ще падне помежду ви и ще ви раздели така че да не може вече да се видите от него, или той ще си го прибере обратно в задния си джоб, ще го скрие, за да няма пречки между вас...

може и образно да е... а може и безобразно, зависи колко и какво ще вложиш от себе си, дали ще имаш желание да го прочетеш... не е задължително, идеята си прелита наоколо, и доколкото има криле... ако те са въображаеми, цопва без да бъде видяна в блатото...

_____________________________
Мисли глобално, действай локално

ето..виж сама колко бързо стигна до репликата "този път си права"..
ТИ си права..аз за себе си, ти за тебе си..
комформните хора дразнят, защото тяхната агресия е подтисната и видоизменена..но се усеща..едма мазна вътрешна, зле прикрита агресийка..която ти се предава на теб- ти да я изразиш..защото той не може да си позволи да я изрази, защото го е страх, че ще изгуби нещо..
не знам дали изместваме въпроса, или го наместваме..
нали си чувала, че прекален светец и богу не е драг??
прекален добряк не е драг на никого..защото се изкарва толкова идеален..какво общо има той с теб??ако ти си винаги перфектна, също дразни..така е!!!ти може да приемаш, да се съгласяваш..и пак да дразниш някого..не се чуди- това е закономерно..
помисли и ми кажи- имало ли е случай, когато си си наложила волята за нещо??тропнала си с юмрук по масата и си казала- ТАКА ще бъде!!! и как се чувстваше после??виновна...а когато на теб ти тропнат по масата- как се чувстваш??...огорчена..добре, ти ще кажеш, че ще е добре, ако въобще се избягва тропането по масите..но това не е възможно, нали??може ли да се направи нещо, че да не си винаги в позицията на този, който е принуден да се примирява и е огорчен...когато ти се налагаш, чувстваш вина, защото разбираш колко е огорчен другият..разбираш, защото си го изпитала...трябва да му дадеш възможност и той да изпита огорчение, за да разбере какво ти причинява..така има шанс да се замисли другият път преди да удари по масата..това имах предвид с това да се бориш..приеми го за нещо като обучение..ти обучаваш другите на неналагане с методи, които те ще разберат..това е за взаимно добро и полза..взаимна изгода..
както виждаш, говоря за едно и също, но ти го представям по различен начин..затова ти казах да се доверяваш на интуицията си и когато нещо ти се струва правилно, да използваш думите като инструменти, докато го докажеш, узакониш..приведеш във вид, в който ще бъде прието..
анадъм??...

...е сега вече ме ядоса...ами аз съм казала ,че си права само за това,че "всеки обича да е прав",и след това всичко останало съм го оспорила...и понеже не съм го направила агресивно...ми се чини,че си останала с впечатление,че се съгласявам с теб...
...сега за да не изпадам в мнотелност...да си попитам...ти в разсъжденията си мен ли визираш...или само така теоритизираш...
...там където ми задаваш директни въпроси ще ти отговарям директно
...първо не съм прекален добряк,много хора с които контактувам директно ще ти кажат,че съм избухлива,че дори и да не съм сигурна,че съм права ,държа да направя това,което смятам за правилно...,че мразя да ме ограничават хора и обстоятелства...и тогава наистина ставам агресивна(когато се посяга на свободата ми)...мога и още да редя,но това мисля стига,за да не ме мислиш вече за перфектна
...много са случаите в ,които налагам волята си...,но за съжаление понякога отпора,който получавам не е най-коректния и приемливия...и ми се налага и да отстъпвам,но какво общо има това с темата...,нали ти казах,че тук става дума за дреболия,но която ме дразни...може би това ми е най-главния недостатък...премълчавам...и в някой момент,като не мога да издиржа или си казвам всичко кротко(в добрия случай)..,или избухвам(в лошия),но в случая въпроса ми е защо другите не се стараят да избягват поне дребните.недоразумения,обвивайки ги в пашкули от измислени доводи...,вместо като големи хора да си кажем две приказки.,да се разберем...и да си оставим силите(за спорове)...,за по-сериозните неща...това е...
...ама аз много добре разбирам какво ми казваш..,но просто говорим за различни неща...,колкото до вината...,е да признавам си ,чувствам я...,и как да не я чувства,като първо ми е дълбоко внушена от родители...,второ не се чувствам перфектна(не се и старая да бъда такава,защото знам ,че не мога)...и трто не винаги успявам в спонтанността си да бъда обективна...,а след това,като си направя бърз анализ,виждам,че не съм била права...и остава място само за извинение,а това поне го мога...
...а що се отнася до интуицията...ами аз главно на нея разчитам в живота си...,нямам бърза и логическа мисъл,липсва ми наблюдателност...или по -точно притежавам наблюдателност,но не за фактите...и др. такива....така че тя ми е главното средство за ориентация...и не ме лъже често

а така де!!това е друга приказка..виж каква си бойна!!
/въпреки че пускаш една 'полудяваща' картинка , заедно с една 'смееща се' на репликата-'сега вече ме ядоса'..но все пак е напредък!!/..
не навсякъде визирах теб..на места описах някои особено гадни образи, за да те предивикам..и успях май...но ти не се сърди..аз не те разигравам..просто..така..
а и днес много ти се събра с това психоастро..така че..тайм аут , а??

...добрутро,...ей...,ама аз не се почуствах разигравана...,ти"разиграваше" ли ме?.....а!...ама ако имаш пред вид,че си играем...тогава-да...приемам,харесва ми играта,обичам много да играя...,на всякакви игри...и каква ти сръдня...,за мен удоволствието от играта се състои в самата игра...,а не в това дали побеждавам......не разбирам хората,които играят "на живот и смърт"...,къде тогава остава удоволствието от играта......ами така де..."щом живота играй..,и аз ще игаааая,който люби,той ще спечееели"...
...сега ще се стегна и ще стана малко по-сериозна...,не те съветвам(а и съм сигурна,че няма да го направиш),да ми правиш психологически портрет само по мненията и темите,които съм пускала тук,няма да е сериозно...и истинско...,ще е само мааааалка част от истината....даже гледам,че Ланси...вече се е подвел,е не за всичко де...има и верни неща...,за това го питах...това звездите ли го "твърдят"...щото ако е така,...може и да съм такава...,ама не съм го знаела.....,колко ли още незнайни неща ще науча за себе си...,...леле...,да не вземете,след "дисекцията",да спрете да говорите с мен...,ами аз наистина искам да ме харесват(че той кой ли пък не иска)...ама не всички,и не на всяка цена...и то при едно условие...,да ме харесват такава ,каквато съм,а не да ме възпитават, преработват,моделират,префасонират...и т.н....,а аз ако забележа,че някой мой недостатък пречи на контакта..,и ако преценя,че си заслужава...,ще се взема в ръце...и поне ще се постарая да го отстраня...

...хайде ,чао....,до довечера...,че ще ме набият вече в къщи...телефона е денонощно зает...

на тях звездите им "говорят"..а аз няма как да разбера нещо за теб, ако не те попитам..но се чудя как може да стане това и дали въобще да се захващаме..
какво ще кажеш??

......ами избирай...,тук мисля,че ще е неудобно,...ще нарушаваме темите...,може с бележки...,а може и в Кю-то..,ако имаш такова...аз имам...пиша малко бавно,но все пак ще ти отговоря на всички въпроси.....избирай ти...

Цитат-въпрос:
...каква може да бъде причината,много хора,да ми внушават "че това,което виждам не е вярно",че е плод на въображението ми,че нещо не съм разбрала,или криво съм го разбрала

Цитат-отговор:
.и то само от желание(или защото мислят така)да са винаги прави, и за съжаление поводите не са сериозни...

После малко самоописания

Цитат-въпрос:
..ами и аз вярвам в това,което вярвам,защо тогава,винаги аз съм сбъркалата...?!...и неправата..?!

цитат-отговор(хронологично е преди въпроса):
....абе това е нещо като девиза на nbb(извинявай,че без разрешение цитирам..."вярно е това ,в което вярваш").

после малко очаквания

цитат-загадка:
...и не ме съветвайте да мисля положително,защото аз мисля така ,и съм добронамерена и съм готова да обичам всички,но ми умръзна положителномислещи да ме "сриват" с усмивка....

Хмдам.
Както се сещам, сама си отговаряш на собствените си въпроси. Типично за публиката (хехехе).

На това последното му махаме етикета 'загадка', то е просто 'не искам да приличам на чичкото дето дойде и прегази Пуфи (кучето)'.

Обнадеждение: не си споменала нито веднъж всички. Само много. Ей, жена с мозък ве майна ;)

И си добронамерена, и си готова за любов. Къде и кога.
Девиза на протестантите (е, верую, ама и за девиз става):
Кой ако не аз, кога ако не сега.

Та така. Много ми бе приятно да прочета твоя вик към Вселената :
Не е честно.
В смисъл приятно ми е разни хора да викат на разни места, това си е тренировка за пеене, а :)))

Айде и да се наспинкаш ~~~

<..free/screamBoy™ ..>

... Aх, мила... не разбирам кой ти внушава, че никога не си разбрала, че вечно си внушаваш, или дори разбирайки нещо, в предтавите ти то е такова, каквото не е в действителност. Не искаш съвети наподобяващи "Мисли положително!", а аз не бих ги дала, защото в случай като този би било излишно и не съществува пряка необходимост за разрешаване на проблема ти. Аз... съвети, честно да ти кажа не обичам да получавам, съответно избягвам да давам, но... но... Но имам мнение по въпроса, затова: Не зная какво точно ти казват, по какви поводи го правят и т.н., но... обикновено в такива случаи "многото хора", които го казват са взаимно свързани(една компания, една среда-приятели, познати, колеги, които се познават, които определено общуват едни с други). Склонна съм да вярвам, че хората са като овцете(извинете ме)-когато първия по пътечката тръгне, обикновено всички ЗАД него тръгват СЛЕД него. Така, че за мен съществува огромна вероятност един от тях да го е казал, та всички да са го потрърдили, та след това са си и повярвали... Мое лично и субективно мнение е, че ти, мила госпожице, нито си внушаваш, нито нещата, в които вярваш са плод на тоето въображение-наистина го мисля!:)))Та... лошото в цялата тая работа е, че някой гради и се радва на своето придобито самочувствие за сметка на твоето. Искам да те попитам... трудно ли би било за теб просто да отречеш тъй евтините им забележки, обвинения и прочее? Ха... не позволявай на някой да облагодетелства, каквото и да било от себе си за твоя сметка... начииии... ако го позволиш-грях ти на душата, честно!