На север

Отново сме поели път на север
студът прониква в кухото на костите
кръвта замръзва и горчат въпросите
за смисъла на нашто пътешествие.

Предадоха се двама и останаха
да спят сред бялата,враждебна пустош
Така решиха.Ние продължаваме
и вярата е нашия съюзник.

Дори и кучетата разболяват се
в очите им,измъчени и жълти
лежат предчувствия за много мъртви.
Оставяме ги.Ние продължаваме.

В главите ни обърква се пространството
и северът е равнозначен с юга
Къде вървим?Дали посока друга
не ни отвежда някъде в забравата?

Разпъваме палатките.Почиваме
сухарите пробождат сухо гърлото
обсъждаме идеи и отхвърляме
а вън вали и скоро сме затрупани.

Привършва въздуха.Свещта догаря
единствено остава да се молим
Снегът е спрял,небето се отваря
и слънцето разрошва с пръсти полюса.

ahav , много ме кефи това , което пишеш .

Mersi!