Разговор

Разговор

Втренчено съзерцаваше бездната пред себе си. Свали слушалките от ушите си и нави жицата около уокмена. Тишина го блъсна отвсякъде. Стоеше на ръба, без да помръдва. И изведнъж, с отмерено движение, запрати уокмена надолу. Разпиля се още във въздуха. След това изчезна.
- Тц, тц, тц... неблагодарник! - проехтя наоколо.
Огледа се стреснато. Никой не виждаше.
- Погледни нагоре! - отново проехтя.
Над него имаше само небе. Синьо, с пухкави облачета. Докато още се оглеждаше, въздухът сякаш го всмука. Озова се в странно място. Стресна го гласът в гърба му.
- Е... най-сетне се срещаме.
Малко, енергично човече, се смееше насреща му.
- И преди да си почнал с тъпи въпроси... аз съм Бог.
Напълно онемя.
- Не оправдах ли очакванията? Да... какво ли не си мислят хората. Особено напоследък. Бог бил любов... Бог бил ди-джей... да, сигурно съм и техно маниак!
- Ами...
- Изглеждам както си искам! Аз Бог ли съм или... а ти си неблагодарник!
- Но... защо?!
- Чакай... млъкни.
Напрегнато се вторачи в малко прозорче. Проследи погледа му. Там се движеше черна кола.
- Виждаш ли? - каза Бог през рамо - наблюдавай какво ще стане!
Колата вървеше равномерно, а вътре огромен мъжага, енергично жестикулираше. Жената до него седеше стиснала устни. Очевидно се караха. Извъднъж колата рязко спря и изви. На сантиметри от нея стоеше вцепенена старица. Мъжът изскочи отвътре и закрещя:
- Колко пъти ще ми минаваш оттука ма...
Замахна и я удари. Старата жена се сви.
- Недейте, моля ви...
Тръсна се обратно и със свирене на гуми потегли. Старицата, все още разтреперана, се огледа наоколо.
- Защо не го спряхте?!
Въпросът увисна в пространството. Хората зрители продължиха по пътя си.
- Видя ли? - доволно потърка ръце Бог - Никой не се намеси. Знаех си!
- Защо?
- Цяла вечер само това ли ще повтаряш? Защо, защо, защо... мислиш, че тя е невинна, нали?
- А каква е вината й?
- Огромна! За разлика от тебе, аз познавам миналото й. Ако знаеш само как се отнасяше с мъжа си...
- И това е наказанието й?
- Тихо! Виж...
Отново се вторачиха в прозорчето. Млад мъж се готвеше да скочи. Намираше се в стая-декор, на снимачна площадка. Снимаха екшън филм. Чуваше се гласа на режисьора:
- Пусни втора камера...
- Наблюдавай каскадьора! - намеси се Бог - Мисли си, че ще мине през стъклата.
- Ще му попречиш ли?
Нямаше време за отговор. Режисьора изкрещя “Начало!”, и младият мъж се засили. Отскочи от трамплин и се блъсна с гръб в стъклата на прозореца. Но те се огънаха и го върнаха обратно. В същия момент огромен пламък го обгърна. Невероятен синхрон, на спецефекти. Замаян и залитайки, каскадьора излезе навън. Всички стояха втрещени. После се завтекоха като един. И закрещяха:
- Добре ли си? Чуваш ли ме?...
- Да... да... добре съм... - едва отговаряше. Още не можеше да се ориентира.
- М-м-да... - усмихна се Бог.
- Добре, защо?
- Пак това “Защо”! Няма невинни, не разбираш ли?!
Погледна го странно, невярващо.
- Но го остави жив. Можеше да го убиеш.
- Не. Не го заслужава. Не още. Пратих един от ангелите ми, да го запази. Иначе щеше да е зле обгорял.
Мълчание.
- А... любимците ми отново са се събрали да пият.
На прозорчето се виждаше дървена маса, в изпаднала кръчма. Четирима седяха и вдигаха наздравици.
- Винаги разправят вицове за мен. Така си обогатявам репертоара.
В това време, един от тях се развика и накара останалите да млъкнат. И започна:
- Един ден, Господ гледа един негър, ама от най-черните.., почудил се малко и казал: “И тоя май съм го препекъл...”
Бурен смях и наздравици посрещнаха изказването. Бог смръщи вежди.
- Някой от ангелите ме е издал... трябва да проверя.
Извади дебела и стара книга с надпис “Минали деяния на моите ангели”, и запрелиства.
- М-м-да... той е, знаех си. Пак тоя Сатана. Не му стига, че го изгоних...
Нервно остави книгата на мястото й. Затвори прозорчето.
- А ти... искаше истинска любов. Дадох ти я.
- Но... тя си отиде.
Бог не го чу. Беше му обърнал гръб и вършеше по-важна работа. Едва сега успя да се огледа. Навсякъде цареше абсолютен хаос.
- Питай ме нещо - промърмори Бог, без да се обръща - каквото винаги си искал да знаеш.
Не отвърна. Не знаеше какво да попита. Бог се обърна, погледна го и се усмихна.
- Не знаеш, нали? - засмя се - както винаги... Ще ти кажа обаче, какво мен ме измъчва напоследък... последните няколко стотин години.
Направи кратка пауза. И продължи:
- Какъв е смисълът?!
Преди да се опомни, отново стоеше на ръба на бездната. Отстъпи малко назад, погледна нагоре и замислено закрачи към къщи.

Въпроса за Смисъла го задава всеки, наистина, но и в устата на Бог да го сложиш... Не съм съгласен, и то не от християнска гледна точка.

зависи!!!
преди време четох следната мисъл:
"Боговете и демоните са прекалено заети за да мислят за нас!
Те имат своя собствена съдба. Всичко е изградено на принципа
причина-следствие. Каквото постигнете - това ще е!"

такива ми ти работи...

Откъде е това, което цитираш? Освен това не виждам никаква драма в това да навреш в устата на Бог каквото ти хрумне. Така или иначе Той няма да те опровергае... Сега или утре...

"Бог създаде човека по свой образ и подобие, а той му отвърна със същото"

hose, Бог заслужава да Го предизвикваме, защото и Той ни предизвиква...
*отново поздравления!*
и хич да не ти пука!

.....

... е прочел и една десета от изписаното по негов адрес, досега да се е гръмнал.
И как те предизвиква Бог теб?

днес ми е отвратителен ден!
но като ви прочетох нещата ми стана адски готино!
то всъщност провокацията е към нас самите!
иначе това го прочетох в една дебела книга, която като цяло не е нещо особено, но има една страхотна глава - Нощни уроци.
Книгата се казва Хрониките на Дао.
И там в тази глава, Учителят обяснява някой интересни неща.

Ако поуката от цитата ти е "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ", съм съгласен, безспорно. А дали всичко е на принципа причина-следствие, не знам. Далеч сме все още от познание, което да обхваща всички причини за всички следствия

А колкото до въпроса за смисъла - според мен Бог като символ представя абсолютното познание, или просветлението. Затова ми се вижда страшничко, ако и той се чуди "Защо?"

ами май е крайно време да излезеш от представите които си си изградил!
това не е това което е!
светът не е!

Бог много добре е запознат с нещата, писани, казвани, помисляни и дори непомисляни още, по Негов адрес... - та нали Той е в дъното на нещата!
Предизвиква ме в добрия смисъл на думата - ние с Него сме приятели - в отношенията ни има от всичко - ту се обичаме, ту се караме, ту си правим мръсни номерца, ту се спасяваме един друг.... такива ми ти работи

.....

Хрумна ми една история... Така... Автор е архимандрит Серафим. И той разказва следното.
Имало едно време един монах. Смирен, верен на Бога и прочие, и прочие. И една нощ му се явили ангели. Казали му на този монах да се събуди и да ги погледне. Със затворени очи монахът се обърнал към тях и казал:
- Кой съм аз, че да ми се явявате? Проверете дали не грешите.
И в този момент ангелите изчезнали.
И още една история. Друг човек се молел непрестанно Бог да му прати видения. И един ден чул зад иконите глас. "Ако искаш видения, казал му гласът, тогава извади си едното око". Човекът веднага го направил. И отново се обърнал към Бога с молба да му прати видения. Обадил се отново гласът. "Ако искаш видения, извади си и другото око". Човекът изпълнил и втората заръка. След това зад иконите чул надменен кикот.
Та, демоните също могат да се явяват като ангели и да ти шептят... И никога не знаеш това Бог ли е или дявол...
Кажи...

че на мен нито ми шептят, нито ми се явяват - и слава Богу, иначе ще реша, че съвсем съм превъртяла
А Той е приятел и с демоните...., че то кой ли не е приятел с демоните!

.....

Za da te uvajava Gospod,triabva da se bori6 s nego.I s ostanalite,i sus sebe si,kogato se nalaga.Ako prosto viarva6 na vsi4ko i se ostavia6 na te4enieto,ne si ni6to pove4e ot edna runtava i dobrodetelna ovca.zZa6toto sumnenieto rajda istinata.Pone za mene.
A ina4e da te obi4a Gospod ne e leka sudba.Ako vuob6te te obi4a.I ako vuob6te su6testvuva.
Vsu6tnost zemyata ne li ploska?

Напоследък ми се струва, че всеки демон или ангел има специфичен глас, който може да бъде разпознат било по тембър, по начин на изразяване, или по акцент.
Разбира се, отнема време човек да се научи да ги разпознава, но си струва усилието, особено ако има късмета междувременно да не си е извадил очите.

Май говоря по-сериозно, от колкото звуча

Аз пък не ги разпознавам... Разговорът взе да става идиотски...
Кажи ми как ги различаваш? Питам сериозно.

Естествено, под "демон" и "ангел" разбирам вътрешни, повече или по-малко несъзнавани сили, а не някакви същества, които се появяват в полунощ или при изгрев слънце. Надявам се, това прави разговора по-малко идиотски.
С увеличаване степента на осъзнатост на тези сили/демони и ангели/, човек разбира при какви ситуации и в каква посока действат обикновено, и им е значително по-малко подвластен.

Ако някой например се влюбва вечно в грешните хора, и отново и отново прави едни и същи грешки, въпреки че след всеки провал си обещава, че няма да има следващ път, това се дължи именно на такива неосъзнати сили, или комплекси, или демони ако искаш. И докато си мисли, че съдбата му/и играе лоши номера, че светът е несправедлив към него/нея, че никой не го/я разбира - ще повтаря грешките... защото причината е вътре, а не вън.