А вие....?
19 отговора
556 прегледа
А вие....?
какво бихте направили при следната ситуация......
Почти всяка сутрин отивайки на работа срещате едно прекрасно същество, което ви причинява особено приятен душевен смут и ви прави деня хубав, но дега възниква дилемата, дали да се опитате да осъществите някакъв по-близък контакт, като има един `worst case` при който трябва или да гледате в обратна посока или да смените маршрута (не съм песимист просто и това е вариант
), или ще оставите нещата да си продължават така - само с хвърляне на погледи....???
WHAT TIME IS LOVE...?
Почти всяка сутрин отивайки на работа срещате едно прекрасно същество, което ви причинява особено приятен душевен смут и ви прави деня хубав, но дега възниква дилемата, дали да се опитате да осъществите някакъв по-близък контакт, като има един `worst case` при който трябва или да гледате в обратна посока или да смените маршрута (не съм песимист просто и това е вариант
), или ще оставите нещата да си продължават така - само с хвърляне на погледи....???WHAT TIME IS LOVE...?
Re: А вие....?
какво ли......от това може да излезе нещо голямо......като при мен например.Ден след ден сме се срещали,след това сме се забелязали,след това сме се запитали какви ли сме и когато той ме спря и попита искам ли да се срещаме,аз бях абсолютно готова и казах "да".......ЗА МНОГО ГОДИНИ НАПРЕД.
Опитай,нищо не губиш.
Опитай,нищо не губиш.
Re: А вие....?
kato jena ne mi se e sluchvalo AZ da zapochna purva razgovor sus simpatichen nepoznat. No kato jena mi se e sluchvalo da me zagovoriat po tozi nachin i, shto tia ti otvrushta na pogledite, bih kazala che niama ot kakvo da se strahuvash. Ne i predlagash brak.... :-) pone ne zasega... Zaprikazvai ia
Re: А вие....?
Аз ли..., да правил съм го, не веднъж, дори и да съм напълно убеден, че жените никога незнаят какво точно искат/но май не си го признават/, в повечето случай съм срещал погледи от сорта на объркване, учудване от създалото се положение/т.е. нещо като внезапно падане от Марс/, но мисля, много рядко или за съжаление май почти никога ясен, обоснован отговор "не" и защо, т.е. въпросът винаги се размива от настъпилото така "ИЗВЕДНЪЖ" "ОБЪРКВАНЕ".
Да приемем това за нормално, но не ми се струва нормално да не покажеш на човек какво мислиш за него и да чакаш НЕЩО да се случи, или някй друг да ни уреди нещата, сякаш сме толкова уплашени от живота и се страхуваме от всеки и от всичко, ...
Опитвай, не спирай да опитваш, знае ли човек, може пък да се променят нещата, ...колкото и да не ми се вярва си оставам оптимист, изпълнявай си душевните желания, бъди свободен пред себе си, а другите....ако си им харесват клетките...
Неди.
Нека просто да се уважаваме
Да приемем това за нормално, но не ми се струва нормално да не покажеш на човек какво мислиш за него и да чакаш НЕЩО да се случи, или някй друг да ни уреди нещата, сякаш сме толкова уплашени от живота и се страхуваме от всеки и от всичко, ...
Опитвай, не спирай да опитваш, знае ли човек, може пък да се променят нещата, ...колкото и да не ми се вярва си оставам оптимист, изпълнявай си душевните желания, бъди свободен пред себе си, а другите....ако си им харесват клетките...
Неди.
Нека просто да се уважаваме
Редактирано от Nedi на
Re: А вие....?
Много приятно развълнуващи и разсънващи си ги представям тия срещи...Моята позиция е да направиш нещо - каквото ти хрумне за запознанство и скъсяване на дистанцията - било то поздрав, опит за запознанство или...както ти дойде!Важно е да не изтървеш и да улучиш момента.Ако оставиш нещата така те ще посивеят в ежедневие и ще ти е по-трудно дори да смениш маршрута...Хайде направи нещо и после ми разкажи как си се почувствал, какво се е случило?-ако решиш и ако искаш разбира се.
Иначе фантазията и неудовлетворението от пасивността ще те поизмъчат повече докато се разредят.
Признавам си /тайно и мислено/, че ти говоря така защото бях в подобна ситуация и заложих на пасивността като на достойнство, а беше глупаво и още ми е трудно да се събера, когато при всяка среща всичко ми се преобръща, а за другия вече е ежедневие...
Животът е прекрасен, когато не е ужасен!
Иначе фантазията и неудовлетворението от пасивността ще те поизмъчат повече докато се разредят.
Признавам си /тайно и мислено/, че ти говоря така защото бях в подобна ситуация и заложих на пасивността като на достойнство, а беше глупаво и още ми е трудно да се събера, когато при всяка среща всичко ми се преобръща, а за другия вече е ежедневие...
Животът е прекрасен, когато не е ужасен!Re: А вие....?
Ami to pogledite zavisi kakvi sa, zastoto ako beshe siguren 4e vuprosnata osoba shte ti otvurne sus sustoto ti sigurno ve4e shteshe da si skusil distanciata v svoia marshrut. Kakvo ti pre4i nisto ne gubish DEISTVAY! A kogato haresvash niakoi to si li4i, zatova ti triabva ve4e da si razbral tia dali te haresva, tezi neshta se 4uvstvat nali. Samo pogledi li si razmeniate, niama li usmivki?
Re: А вие....?
Sastoto mi se sluchi predi godini. Vseki den, otivam na spirkata da rechem v 8.30, reisa idva v 8:35 (well, naistina idva i shofiora e edin i sast vsiaka sutrin). I po edno vreme, zabeliazvam che vsiaka sutrin dokato chakam edin mag izliza ot edna vrata s prazna chasha za kafe i vliza v sasednata, niakakva zakusvalnia i izliza s palna chasha. Vinagi v ramkite na tezi 5 minuti....I taka...okolo mesez, dokato pochnem da si kimame.Posle, da si kazvame dobro utro, da si razmenim niakolko prikazki, dokato nai-nakraia sabra sili da me pokani na vecheria. Usestate kolko romantichno zvuchi vsichko tova, estestveno prieh. V urechenata vecher me chakashe pred bloka, mnogo mil, super liubezen...Dokato stignem do deserta, mi stana skuchen, moge bi prekaleno mnogo se straeshe da me vpechatli...nikoi neznae. Obadi se edin-dva pati sled tova, men me niamashe i taka ne mu varnah obagdaniata i...end of story. Iavno posle si smeni coffee break-a i poveche ne go vidiah. No pone opitah! Ot tova ne boli!