случвало ли ви се е

да ви затрупат с толкова силна любов, че да се окажете неспособни да я приемете. т.е. - да почувствате, че нямате сила да потънете в нея, да й се оставите. да съзнавате, че това е нещо велико, толкова разтърсващо, че да искате да го усетите, да се влеете в него. а в същото време да бягате, да бягате...
да бъдете привлечен неистово от човека, който ви я дава, а да изчаквате нещо? и какво изчаквате тогава? и защо?

...не ми се е случвало,но ако ми се случе не само,че няма да бягам,ами ше хукна срещу него...на колко хора може да се случи това,а и колко пъти в живота,че пък и да бягам.......никога!

пак твоя приятел ли е? ако наистина е пак той и ти задаваш обърнат въпроса, за да си обясниш защо той се държи така с теб и твоята всепоглъщаща любов, ще ти кажа нещо, което ми каза един объркан приятел: "ако е така, както твърдиш - той е все едно ти като мъж и ти си все едно той като жена, значи отговорите на въпросите ти по отношение на него са в теб".

***

Tц

мисля, че му трябва време. но не съм сигурна изобщо. в смисъл - защо хората бягат от човека, в когото започват да се влюбват. и с всеки изминал ден осъзнават силата на чувството, искат да го изживеят, а в същото време...

на това му казвам удължаване на агонията
няма лошо, напротив


щото после като му дойде времето...приливът е много
по-пълноводен;-)

~всичко се повтаря и всичко е неповторимо~

мога да повторя само това, което ми е казвал мъжът, когото аз познавам и ти бях писала още преди време, че прилича на твоя приятел. той има разбирането, че ако се отдаде на чувството, ще се заличи като личност, от което пък жената с него неминуемо, рано или късно, ще се разочарова. за да дава любов, той първо трябва да обича себе си, да се вглежда в себе си, да направи нещо, в смисъл - да изгради нещо, да сътвори нещо, професионално развитие или нещо подобно. жената пък тогава се обижда от липсата на внимание. затова, сигурно нещо средно в тия поведения, ще е търсената хармония. от друга страна, той ми е казвал още, че първо не търси връзка, в смисъл на раздаване на чувства, после, че ако това между нас е била връзката на живота му, едва ли щеше да може да избяга от нея, т.е. би трябвало да не го интересува и да й се поддаде през глава, и да е щастлив от горе на това, въпреки че се изпада в противоречие с цялата му философия.
друго... аз мисля, че той не е наясно със себе си, със своите желания по отношение на жените и особено по отношение на мен, питала съм го по всякакви начини, не е успявал да вземе решение и ясно отношение за връзката между нас, избира висенето във въздуха, неясното положение и дистанцията и противоречивото поведение, не мога да разбера защо, освен тестване и страх. нали ти казах, опитай се да си представиш себе си на негово място и се запитай кога би правила това, което прави той и това е отговорът, преди го казах, отговорите на въпросите за него можеш да ги намериш в себе си, ако сте толкова еднакви.
единственото успокоително нещо, което мога да ти кажа е, че нещата не могат да бъдат все такива, константни и приеми това като надежда, че тежкото положение, в което си, ще се промени, но не форсирай и бъди повече приятел, отколкото ти се иска.

***

Sluchva mi se da biagam, da, ama samo za opredeleno vreme :-) Zashtoto nakraia se poddavam s udovolstvie, v kraia na kraishtata. Ne bih mogla da biagam vechno ot niakoi, koito vsyshtnost mnogo me privlicha.
Kogato biagam, biagam ot izvestnostta. Tochno udyljavane na agoniata, kakto niakoi kazva po-gore. Ne mi e interesno da se otdavam skoro fizicheski, nito da se "predavam" psihicheski. A i obicham da se gubia v dogadki, predpolojenia i ... ochakvane
Izchakvam da nastypi momentyt, v koito biagstvoto stava nevyzmojno.
Zashtoto taka mi e nai-sladko

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

не искам да ти развалям илюзиите..............