Нещо интересно...

Ровейки се из разни глупости вкъщи попаднах на нещо което може би ще ви заинтересува, ако не заспите докато го изчетете... :Р Ето го и него:Тема по психология, заглавие семейството.
Как мислите, кога и кой е направил следното изказване?:
“най-лошото качество на днешните младежи е тяхното лекомислие, а това поставя началото на всички останали пороци, които са им присъщи...”
Знаете ли че то е направено от древногръцкия философ Демокрит и то около 400г. пр.н.е... Не ви ли се струва че тези думи сякаш сте ги чули от баща си или сте станали свидетел на възмутен гражданин в автобуса? И колко познато звучи всичко това, защото сблъсъкът между поколенията сякаш е вечен (е , поне в рамките на нашата цивилизация).
В какво се състои този конфликт и къде са неговите причини:
1. Нарушена комуникация. – основният ефект от преориентирането на общуването в юношеска възраст от семейството към връстниците е неразбирането. Все повече време се прекарва с приятелите ,събират се , закъсняват.... Родителите започват да се притесняват и дори направо да се плашат. Искат да знаят всичко а когато разберат истината се плашат още повече и следват забрани и ограничения. Тогава как да им се каже всичко??? Започва се с недомлъвки и се стига до откровени лъжи. Така вместо разбирателство започва едно надлъгване.
Какво да се прави?: Най добре е родителите да се запознаят с приятелите на детето – ако намерят общ език с тях ще разберат че не са толкова “Страшни”.
2. Проблемът с властта: Родителите са свикнали да опекунстват. Това е наложително в детството, но след порастването на детето продължават да го правят “по инерция” и понякога вместо да обясняват предпочитат да се налагат. Но властта може да бъде не само принуждаваща но и информационна ( ако направиш това ще кажа на .... едикакво си) и дори поощрителна –( ако изкараш шестица ще ти купя.........
По принцип този проблем се решава като се договорят ясни граници между 2-те страни в бъдещите им взаимоотношения. Както какво е длъжен да спазва всеки така и какви права има.
3. Реакцията на еманципацията ( желанието а постъпиш по своему. Зависимостта от родителите в детството постепенно се превръща в тежест Засилва се стремежа да на детето да се освободи от контрола и покровителството. Това е естествена реакция на борбата за самоутвърждаване и самостоятелност, но тя понякога може да излезе извън контрол. Така понякога детето продължава да прави напук просто по навик и после съжалява за поведението си.
Най доброто решение е в това да се разговаря изключително спокойно и дружелюбно като се обсъжда проблемът ( но обсъждане а не родителски монолог)
4. Стилът на общуване в семейството – във всяко семейство се създава определен климат на взаимоотношение, както между родителите, така и между тях и децата. Той може да бъде:
- Авторитарен – безцеремонно агресивно и студено отношение, водещо до отчуждаване, усещане за незначителност и формиращо се чувство за малоценност.
- Либерален – всетърпимост и неангажираност с другите; всеки се интересува само от себе си, липсва подкрепа и разбиране.
- Демократичен – предполага сътрудничество, взаимопомощ, самостоятелност и взаимно зачитане
За съжаление първият от тези методи продължава да преобладава. Близо 60% от родителите у нас си признават че използват физически наказания.
5. криза на авторитетите. За да разбереш кой си ТИ трябва да се сравниш с някого. Преди години , когато хората не са имали толкова източници на информация, техните авторитети са били в близкото им обкръжение – родителите, учител, известен съгражданин. Сега обаче родителите отдавна са развенчани. В сложните взаимоотношения на съвременния свят те съвсем не са идеални( послъгват , прикриват се, правят неща които са забранени на децата). Затова за идеали се използват съвсем други хора – актьори, спортисти, музиканти, модели и пр. За съжаление тези идоли са по скоро илюзорни, а разочарованието от тях понякога е драматично.
АЗ КАТО РОДИТЕЛ – стилове на неправилно възпитание
1. Емоционално отхвърляне. Възпитание при което детето е поставено в условия на липса на доброж4елателно отношение и емоционална подкрепа. Такова дете болезнено чувства липсата на топлина и обич, бързо разбира че е в тежест за родителите си, че без него те биха живели по свободно и това го право ненужно и отхвърлено. Ситуацията се усложнява още повече, когато някой друг – брат или сестра са значително по-ценени и обичани .
Емоционалното отхвърляне може д бъде и скрито. Такива са случаите когато родителите оправдавайки се с прекомерна заетост и ангажираност, прехвърлят грижите за детето върху други хора. Изпитвайки известни угризения те понякога го затрупват с демонстративно внимание и грижи – скъпи играчки, пищни празници. Но и тогава детето чувства добре изкуствеността на подобни ситуации, а това го прави още по ненужно и озлобено. Този модел на възпитание засилва тревожността и чувството за непълноценност у децата, а понякога ги прави необосновано агресивни и жестоки.
2. Покровителствена свръхопека. В този случай акцентът не е толкова върху постоянния контрол, колкото до прекаленото опекунство. Не малко родители са убедени, че тяхното дете е най-умното, най-доброто, най-хубавото. Поставят го под постоянно покровителство, предпазват любимото чедо от най-малките трудности и задължения. Възхищават се от всичките му явни и не толкова явни способности. Още от най-ранно детство то расте в обстановка на възторзи, похвали на безгранично обожание.Така постепенно детето се превръща в отчаян егоцентрик, стремящ се винаги да е център на внимание, да бъде забелязан, да постига всичко с минимум усилия. И в същото време му се отнема възможността да се учи от собствения си опит, да придобива самостоятелност и отговорност.
Понякога този модел на възпитание се съчетава и с повишени морални изисквания към детето. То чувства че родителите му се надяват да осъществи на всяка цена техните високи амбиции и несбъднати мечти. Създава се истинска кризисна ситуация 0 от една страна желанието да не разочароваш родителите си и от друга липсата на възможности и умения да го постигнеш.
3. Доминираща свръхопека Това е модел, при който родителите за да запазят децата си от “лоши” влияния прибягват до помощта на цяла система от постоянни забрани и ограничения. Налага се контрол на всяка крачка, постоянно наблюдение и дори унизително следене. Постоянни забрани, невъзможността да взема собствени решения обърква детето, създават у него впечатление че на другите всичко е разрешено, докато на него забранено.Отнема му се възможността да се учи от собствения си опит, разумно да се ползва от свободата си, да се научи на самостоятелност. Като логично следствие от всичко това е “бунтът на юношеството”, когато в стремежа си към свобода, децата разкъсват всички родителски забрани и е насочват натам където всичко е разрешено – уличната компания. Друг вариант на този “възпитателен” модел е създаването на пречупен, безинициативен и несамостоятелен човек, залепен “ за полата на майка си” и обречен на самота.
4. Формалният контрол. Метод на възпитание, при който не става дума за пълно отхвърляне на детето от страна на родителите – ненахранено, необлечено, живеещо при тежки битови условия ( макар че и това се случва) , а по скоро за липсата на внимание, грижа и подкрепа; когато родителите се отнасят крайно формално към задълженията си. Детето чувства , че е в тежест и възрастните биха се радвали да се отърват от него. Бързо се научава да заобикаля формалния контрол и заживява свой собствен живот, за съжаление най често свързан с асоциална компания, безделието и скитничеството
5. . Жестокото отношение Този тип възпитание днес по-рядко се проявява открито под формата на постоянни побои, унизителни наказания или прогонване от дома. Често жестокото отношение не се забелязва отстрани, защото е изразява в пълно духовно безразличие, към детето и другите членове на семейството. Създава се обстановка където напълно липсва взаимна подкрепа и топлина и всеки сам се грижи за себе си. Това може да става и без скандали и побои, но нанася не по-малка рана в душата на детето. Такъв начин на възпитание засилва детската агресивност, желанието за отмъщение и способства развитието на психични отклонения.
Със сигурност никой от вас не иска да бъде такъв родител затова ето и няколко правила които ще са ви от полза:
1 – Доброжелателност – нека се интересуваме повече от това, което изпитва нашето дете когато се радва или тъжи, когато успява или не, нека проявяваме повече топлота, загриженост и подкрепа
2 – Общуване – нека се научим да изслушваме детето си и да се научим да го разбираме по-добре. Тогава ще знаем какво и как да му кажем за да ни послуша
3 – Разумен контрол – да влияем и да контролираме детето си съгласно тези норми и правила които сами спазваме. Ако искаме от детето си повече нека сами се научим на това.
4 – Възрастност – да е съобразяваме с възрастта на детето, с нивото на неговите умения, опит и интелектуални възможности. Нека съобразяваме подходите и изискванията си с това.

Е.... толкова от мен – надявам се че помогнах и не съм ви отегчила и ако все пак сте се заинтересували мога да намеря и още материали в областта..

Hell is my home!

че това може да е писано и през миналия век, а се оказа, че писанието е далече по-старо.

Това е една много универсална характеристика на младежта. Според мен автор на такова изказване може да бъде човек, изцяло откъснал се от младежите. Остарял, та дори и да е на 25.

Според мен не е чак толкова трудно да се говори с младежи, стига да има човек желание. Но това си важи за всяко нещо, което човек започва да прави.

***

Казват, че по-голямата част от проблемите с родителите идват от тяхната невъзможност да се отделят от детето си. Посочват, че това става на 3 етапа - първия е раждането, втория касае периода 6-7 когато детето започва да става по-самостоятелно и да поема свои задължения, а третия е периода на пубертета, когато се оказва, че за да го задържиш (в най-добрия смисъл на тази дума), да го запазиш като свой приятел, трябва да го пуснеш и да можеш да го оставиш да се почувства независимо същество.
В общи линии е това, но като имам малко повече време ще се опитам да додам подробности и коментар. А до тогава - мислите ли, че в това има истина?
Поздрави

Грозно е, но го правят госпожо! Лапичките им се плъзгат по леда, а те пак и пак...

е това с отделянето. Дори тръгването на училище е един вид откъсване.

Но какъв е изходът? Да се търят позитивите от това.

Ето, например храненето на бебето и изпишкването му. Когато детето се научи да се храни и изпишква самостоятелно, за родителя това е облекчение.
Ами по същия начин ще се опитам да търся нещо хубаво в това, че дъщеря ми ще има повече самостоятелност, ще се движи в друга среда. Нали това съм искала да я науча.

***

Ще бъде много хубаво ако повече хора се опитват да се вглеждат в чувствата си и по този начин да разбират причината за своето и на детето си поведение. Аз лично съм израснала в среда на любов и разбирателство, която се надявам да предам и на моите деца, но на думи всичко е много лесно. Съвсем скоро ще рзбера какво е извън сферата на съветите:)
А относно отделянето и Sting имаше една такава If you love somebody set them free. Не е като да няма истина в туй твърдение

Грозно е, но го правят госпожо! Лапичките им се плъзгат по леда, а те пак и пак...

Всъщност това беше тема по психология в учебник за 9-ти клас - но все пак - начина по който е написано всичко дцели да въздейства както на деца - така и на възрастни. Кара децата да мислят като възрастни и обратното - възрастните да се поставят на мястото на децата...... Мисля че повече литература и дискусии от този род трябва да помагат на всички да бъдат по-добри деца, родители.....

Hell is my home!

В този ред на мисли си спомням за една много хубава и полезна книга, която се казваше "Децата и ние". Вътре на обикновен език и с множество примери се описваха възможни конфликтни ситуации, изходите от тях и се обръщаше внимание както причините за поведението на детето, така и тези на родителя. Мен ми беше много полезна при отглеждането на брат ми и сега смятам пак да си я набавя. Ако някой се сеща за подобна книга, нека сподели:) Снахата на царя беше написала нещо за възпитанието, но не съм я купувала.

Грозно е, но го правят госпожо! Лапичките им се плъзгат по леда, а те пак и пак...

Преди много години зададоха въпрос свързан с този цитат в "Что? Где? Когда?". Естествено не можаха да му отговорят Винаги съм го преразказвал, когато е ставало дума за отношенията между поколенията, но за съжаление никога не съм могъл да го цитирам точно. Спомням си, че имаше по-нататък нещо за разюзданата младеж дето правила какво ли не по улиците и естесвения завършек "накъде отива света".
Въобще - нищо ново на тоя свят, въпреки мнението на мъдреците, че всичко тече.

По-добре преял, отколкото недоспал!