Нормално ли е....
16 отговора
1547 прегледа
ami taka e HOSE................
...za da ebesh kachestvo po barove i diskoteki tria da odish......a ne stihove iz klybovete da pishesh....
Ne se obijdai ama ima i takava pogovorka...."Kakvoto poseesh-takova sha pojunesh".........Ti iskash niakoia goliama romantichka da namerish...deto da se vliubi v stihovete ti....ama ednovremenno s tova i da e barovka..........................
tova neshto e pochti nevuzmojnooooooooooooooooooooooooooooooo
party Up 2002™
Ne se obijdai ama ima i takava pogovorka...."Kakvoto poseesh-takova sha pojunesh".........Ti iskash niakoia goliama romantichka da namerish...deto da se vliubi v stihovete ti....ama ednovremenno s tova i da e barovka..........................
tova neshto e pochti nevuzmojnooooooooooooooooooooooooooooooo
party Up 2002™
Re: Нормално ли е....
май не е много нормално-
добра реклама е на марката на която и аз съм фен- но...
мен веднъж в Русия преди години една позната ме попита- ама ти и майка ти различни ли бикини носите- в смисъл дали не си ги носим заедно..... направо се втрещих- и чак тогава се замислих- абе това липсата на стоки по пазарите от първа необходимост е кофти работа...:)
КУКУРЯК
Зеленият цвят успокоява още по-зелените ми очи:))
добра реклама е на марката на която и аз съм фен- но...
мен веднъж в Русия преди години една позната ме попита- ама ти и майка ти различни ли бикини носите- в смисъл дали не си ги носим заедно..... направо се втрещих- и чак тогава се замислих- абе това липсата на стоки по пазарите от първа необходимост е кофти работа...:)
КУКУРЯК
Зеленият цвят успокоява още по-зелените ми очи:))
в отговор на Evil Brother
#10
Re: ami taka e HOSE................
възможно е!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
но вече изчезна.....................
но вече изчезна.....................
чета си тук и се сещам за нещо :)
... което е откъс от "Паметта на тялото" - Литературен проект за изложба "Паметта на тялото. Долното бельо на съветската епоха" на Екатерина Дегот
***
Първият ми сериозен роман беше, когато бях на 18. Той беше художник и живееше надалеч, в Самолетното градче. Ходех при него тайно от родителите си, в хрушчовската му гарсониера на петия етаж без асансьор. И направо там, на етажната площадка, преди да натисна звънеца, се преобличах: свалях топлите плетени гащи и направо през зимните ботуши си обувах красиви (както ми се струваше тогава) полски пликчета. Бяха дантелени, чисто найлонови, струваха пет рубли и си ги бях купила със стипендията. Тогава бяха сини, но това не продължи дълго, както и самият роман. След много години, когато отдавна бях омъжена за съвсем друг човек, изведнъж ми теква, че нося същите тези пликчета, макар че отдавна са станали сиви и са кърпени безброй пъти. Защо не съм ги изхвърлила? Не зная. Тогава не изхвърляхме нищо.
:)))
и още едно откъсче, което много обичам :)
***
Имах един приятел, грузинец. Хвана си любовница. А е вече на 59, немлад вече. Отива при нея и започва да се съблича. Сваля ризата, после фланелката. А тя му вика: Кой носи вече тия фланелки? Това не е сексапилно. Тук да не се явяваш като съветската власт? И той я захвърлил в ъгъла. А после забравил. Прибира се вкъщи, започва да се съблича, а жена му го пита: а къде ти е фланелката? А той ядосано й вика - аз да не съм съветската власт, че да нося фланелки? Такъв един, немлад, дребен евреин. Грузинец ли казах? Не, имах предвид евреин. Е, с жена си как да е се разбрал, но получил възпаление на белите дробове. Все пак зима било.
***
Първият ми сериозен роман беше, когато бях на 18. Той беше художник и живееше надалеч, в Самолетното градче. Ходех при него тайно от родителите си, в хрушчовската му гарсониера на петия етаж без асансьор. И направо там, на етажната площадка, преди да натисна звънеца, се преобличах: свалях топлите плетени гащи и направо през зимните ботуши си обувах красиви (както ми се струваше тогава) полски пликчета. Бяха дантелени, чисто найлонови, струваха пет рубли и си ги бях купила със стипендията. Тогава бяха сини, но това не продължи дълго, както и самият роман. След много години, когато отдавна бях омъжена за съвсем друг човек, изведнъж ми теква, че нося същите тези пликчета, макар че отдавна са станали сиви и са кърпени безброй пъти. Защо не съм ги изхвърлила? Не зная. Тогава не изхвърляхме нищо.
:)))
и още едно откъсче, което много обичам :)
***
Имах един приятел, грузинец. Хвана си любовница. А е вече на 59, немлад вече. Отива при нея и започва да се съблича. Сваля ризата, после фланелката. А тя му вика: Кой носи вече тия фланелки? Това не е сексапилно. Тук да не се явяваш като съветската власт? И той я захвърлил в ъгъла. А после забравил. Прибира се вкъщи, започва да се съблича, а жена му го пита: а къде ти е фланелката? А той ядосано й вика - аз да не съм съветската власт, че да нося фланелки? Такъв един, немлад, дребен евреин. Грузинец ли казах? Не, имах предвид евреин. Е, с жена си как да е се разбрал, но получил възпаление на белите дробове. Все пак зима било.