За пьрви пьт ми е.....................

Моля, кажете ми как е пьрвия пьт.Всички ме оспокояват , но мен ме е страх да не ме боли много и дали ще издьржа.Как и кога да рзбера точния момент на раждането- да отида в родилното?
Благодаря

Амиии...сигурна съм , че при всеки изживяването е различно - иначе процедурата си горе-долу еднаква!:о)
Дали боли? - да - боли!Но това наистина не бива да те притеснява. Знам че е лесно да се каже и много трудно за изпълняване...Ще издържиш, ще се учудиш от себе си на какво си способна и като гушнеш резултата разбереш че цената/болката и страховете/ не е била никак висока!
И няма начин да не разбереш кога настъпва момента . Има доста литература по този въпрос, прегледай я за обща култура. Жените са раждали здрави и хубави бебета и преди съществуването на курсове:-)))
За моя първи път не искам да ти разказвам защото беше ...гадост.Условията имам предвид. За сметка на това - втория път това лято беше песен!
Успех и кураж!

Не се притеснявай всичко ще бъде наред- няма как да го изпуснеш раждането.
Най-често първо получаваш контракции - боли достатъчно (поне за повечето жени е така) и ще разбереш че са контракции, когато усетиш, че са на често. Обикновено за първескини смятат, че в болницата се отива, когатоконтракциите са през 5-7 минути.
Не по-малко възможно е първо да ти изтекат околоплодните води - и това няма как да го пропуснеш. Тогава съвета е да идеш веднага в болницата, макар че няма да е фатално, ако го направиш и след 2 часа (това ако нямаш някаква патология в брменността).
Ако ще раждаш със секцио или пък ще те индуцират ще бъдеш предварително в болница (защото тези неща се планират). Макар че може да бъдат използвани и като продължение за новмално започнало раждане.
С това далеч не се изчерпват всички варианти, но това може да се каже, че е е сценария в 80% от случаите.
Трябва да си спокойна и да си повтаряш, че всичко ще мине наред и няма страшно.
Успех

Hate cannot drive out hate, only love can do that

Попитай лекарят си дали в болницата в която ще раждаш се практикува поставянето на упойка. Поне ще си по-спокойна като знаеш, че ако поискаш ще ти я поставят.
Колкото до страховете от раждането всяка бъдеща майка ги е изпитвала -Не знам дали е за добро или лошо да се слушат историите на раждалите жени в които обикновенно разказват как часове са се мъчили и какви болки са изпитали.
При мен първият път беше за добро - така ме бяха наплашили подобни разкази, че очаквах раждането едва ли не като среща със смъртта. От очакване на "страшните" болки така и не разбрах кога започна да ме боли и кога родих (надявам се и сегашното ми раждане да е като първото).
Колкото до признаците по които ще познаеш, че настъпва момента те са строго индивидуални - като погледнах са ти ги споменали в предните постинги. При мен лично започна с изтичането на околоплодните води и до самато раждане продължи малко повече от час.
На моя позната с изпадане на "слузестата запушалка" - бебето се роди 2 дни след това. На трета контракции от сутринта около 10, родила около 7 същата вечер.
Ето ти три случая които са коренно различни един от друг.
Едно е сигурно - както и да започне при теб ще разбереш и няма да изпуснеш момента.
Приготви си нужните неща за болницата в една чанта, която да ти е на удобно място, както и резервен вариант за отиването ти в болницата ( може да стане така, че съпругът ти да не може да те закара).
Ами аз друго не се сещам.
Пожелавам ти леко раждане и здраво и красиво бебе.

Не се страхувай:)
Някъде към 6-7ия месец ме беше обхванала една паника относно раждането и изслушах разказите на всички раждали жени наоколо. От което, разбира се, се паникьосах още повече ,защото не знам дали си забелчзала,но колкото по-тежко и с усложнения е минало едно раждането, толкова с по-голямо вдъхновение и подробности го разказва съответната жена.
Много ми помогна да се успокоя една тема тук относно епидуралната анестезия. Разрови се и я прочети. След многото написано и консултацията с моя лекар аз от твърд противник се превърнах в твърд защитник и радетел на този вид обезболяване и смятам да раждам така. Това поне е сигурна гаранция, че няма да боли:)
И още нещо - твоя постинг ми дава идеята да си направим нещо като "план-график" Знам че на Debora термина е скоро, а моя е в началото на февруари. Та има ли и други, които вече са в 9ия месец и чакат нетърпеливо събитието?

Грозно е, но го правят госпожо! Лапичките им се плъзгат по леда, а те пак и пак...

Би ли дала малко повечко информация за нея и прилага ли се тя в България ?
При мен първото раждане мина страшно болезнено и бих искала второто да бъде секцио, за да избегна болките и мъките.
Знам, че не при всички жени е така, зависи от стегнатостта на мускулатурата на матката.
Успех на всички !

За епидуралната анестезия има статии във всички списания в България, а със сигурност и навън. Можеш и в Интернет да намериш много информация. Иначе на късо казано - вкарват медикаменти с дълга игла между 3 и 4 прешлен на гръбначният стълб, там вече няма гръбначен мозък, така че това да не те плаши. Това обезчувствя долната половина от тялото ти и усещаш напъните, но не и болка. Аз явно също съм със стегната мускулатура, а и на бебчето ми пъпната му връв беше омотана 3 пъти, така че с голям зор, медикаменти и т.н. стигнах до 8 цм за 24 часа. Така че накрая ми направиха секцио със спинална упойка, което е почти същото като епидуралната. Успех и дано е безболезнено раждането за всички ви!

ами доста неприятничко е, но както и другите казват резултата си заслужава.
едва ли сте изпуснеш момента, за такав случай не съм чувала досега.
пожелавам ти леко раждане и здраво бебе.

Когато на мен ми изпадна слузестата запушалка, лекарят в приемната ме посъветва да разкажа на всичките си приятелки, че това не е сигнал за приемане в родилното.
Родих 5 дни след това.
Изтекоха ми водите, но нямах контракции, което значи, че не болеше изобщо... На 6 час след изтичане на водите ми сложиха система и започнаха контракции. Болката е подобна на тази при неразположение, но по-силна. Сложиха ми и някакво обезболяващо в системата, от което ме унасяше и ми се губят няколко часа... имам мътни спомени, че се старая да дишам дълбоко, а една акушерка ми вика - не ръмжи! :-)
След като отмина действието на обезболяващото, ми просветна пред очите. Лекарката каза, че имам достаъчно разкритие и мога да се напъвам. Каза, че ще ми е най-лесно седнала или клекнала, откачи буркана на системата и ми го връчи да се разхождам. Сега не болеше толкова, беше ми по-лесно да се напъвам клекнала, и след половин час ме сложиха на стола.
Напъните са като при ходене по голяма нужда, имаш същото усещане и това да не те притеснява! Някои жени се тревожат да не се изходят и се стягат, а то усещането е от бебето, просто има натиск по същите нерви и околни тъкани. А за няма произшествия, предварително се прави клизма. Така че не бой се за подобни явления, а спокойно се напъвай.
Аз бях чела разни вносни книжки и там имаше снимка, на която родилката гледа в огледало как бебето се подава. Като ми казаха, че главата се вижда, и аз поисках огледало и ги скандализирах... Не можело, ами ако нещо ми станело, я как хубаво съм се напъвала... защо ми било да гледам.
Понякога можеш да пропуснеш контракция и да не се напъваш, но тогава се усеща болка. Докато се напъвах активно, болеше слабо. Между контракциите си почиваш. Добре е, ако ти масажират перинеума (преградата между ануса и влагалището)- леко го разтягат.
Когато забележат, че бебето е съвсем готово да излезе, акушерката може да ти запуши носа, или да те накара да викаш.
Това се прави, за да не се напънеш прекалено силно, и да получиш разкъсване. Иначе те приплъзват перинеума по главата на бебето и после го измъкват - и готово! То е мораво на цвят, защото още не си е поело дъх, нормално е. Не помня моята щерка да е изплакала, ама дишаше ... Много малка ми се видя (2.900), дадоха ми я да я гушна, а аз бях още със системата, та ми беше неудобно да я държа...
Раждах в Медицинска Академия.
Бебетата после бяха в съседния бокс и креватчето е на колелца, можеш да си го дръпнеш, или да си гледаш бебето през стъклото. На мен ми хареса това, че си виждам бебето.
Не ревеше. Ако промрънка нещо, го гушках и се успокояваше.
За кърмата - идва на 2-3 ден след раждането, но е добре и преди това да даваш на бебето да бозае. За да не ти разрани зърната, трябва добре да обхваща с уста цялото кафяво кръгче (ареола).
Най-важното е да не се паникъосваш, акушерката ще те съветва какво да правиш.
Прочети разни книжки, но у нас издават преводни - английски, френски, американски - там си имат други подходи - като този с огледалото - дето тук ги изненада.
Моя приятелка роди в САЩ и там таткото присъствал, някои правели снимки или снимали с видео.
Леко раждане!

нека и аз да кажа сега... при мен най-страшното беше неизвестността... ако се справиш с това вси4ко ще е 6 :-))
аз родих за 1:30 от влизането в болницата... супер лесно.... рев(не от болка)+радост като родиш...
от мен - нищо, ама нищо страшно няма.
и не слушай тези които са раждали трудно :-)) много е важно!

Moiat e kraiat na fevruari.
Tozi put mi e vtoro rajdane i chestno kazano zasega ne me e strah.Edistvenoto mi pritesnenie e che moje da se poluchat nikakvi uslojnenia po vreme na rajdaneto.

Za purvoto si rajdane si spomniam che se pritesniavah mnogo poveche, ama sega e razlichno.Tova e edno mnogo goliamo prejiviavane koeto ne triabva da se svurzva samo s bolkata.

Kusmet na vsichki rajdachti.

Things that we own end up owning us.

Niama strashno , minava i tova i se zabravia. Pri mene purvia put beshe nai-boleznen, no pri mene uspokoitelnata misul, koiato si povtariah prez cialoto vreme beshe che polovinata chovechestvo e minavalo i minava prez tezi muki , sega minavam i az. T.e uspokoiavashe me misulta ,che taia bolka ne ia izpitvam samo az. . A bolkata si e bolka niama kakvo da govorime , samo che tazi e nai sladkata bolka ot vsichki drugi. Uspokoi se , gledai da si v samoobladanie, da ne kreshtish, zashtoto energiata vmesto za kreshtene naistina shte ti triabva za napunite. Slushai i pravi kakvoto ti kazvat i ne davai mnogo da ti natiskat koremcheto otgore.
Vsichko na drugia den veche pochva da se zabravia. I turpeneto si struva naistina

Mislia epidoralnata e dosta dobro reshenie. Kato che triabva da se plati dopalnitelno, no pone mojesh da se radvash na parvite migove jivot na bebcho. A sled 5-6 chasa izlizash ot neia, t.e. zapochvash da si chuvstvash tialoto.

Зависи за какво я слагат - ако е за нормално вагинално раждане -не си парализиран от кръста надолу. Само при секциото със спинална упойка е така и отпуска обикновено по-рано от 5-6 часа

Hate cannot drive out hate, only love can do that

Коя е по-добра?

ами аз мисля че това е едно и също- защото епидуралната се поставя на същото място, където поставят и упойката за секцио. Считай че вторият път така ме болеше, че анестизиологът като тръгна да ми обеснява за рисковете, само измучах - знам ги и давай, той се смя после и каза, че обикновено имал нужда повече да убеждава. Но аз вече знаех какво е, защото първият път ми слагаха упойката точно по същия начин

Hate cannot drive out hate, only love can do that

spinalnata se pravi samo pri cezarovo sechenie tia e po nagore po i e po silna. inache mogat da napraviat epiduralna daje bez katetur, samo injenkcia s lidocain za dva chasa si e super nishto ne se useshta

oh nikak ne e priatna no taka biah pritrupnala ,che i riskovete daje ne iskah da mislia

на мен ми ги сложиха на едно и също място и двете - поне така си спомням като ми броеше прешлените и се интересуваха и двамата анестезиолози колко съм висока.
Мен ме индуцираха вторият път и затова много ме болеше - мислех да издържа без упойка, но губех съзнание при контракциите и си поисках анестизиолог -после направо се родих

Hate cannot drive out hate, only love can do that

Ne e li opasno mnogo