Да помислим заедно
35 отговора
872 прегледа
Да помислим заедно
Май само в приказките, в сапунките и в съзливите романи доброто побеждава злото. В истинския живот доброто умира младо. В истинския живот на честните и неподкупните им хвърлят киселина в лицето. На справедливите им пращат мутри по домовете. Куражлиите ги заплашват със семейството им... И обратното - мазниците, корумпираните, лакеите, гъзоблизците си живеят живота. Е, как тогава да обясниш, че чистата съвест (макар и с обезобразено лице) си струва. Че дебелия порфейл, готиния джип и всички екстри не могат да заменят спокойния сън.
Как се възпитава този кураж? Справедливостта? Как? Как обяснявате на децата си тези неща ВЪПРЕКИ примерите от живота?
Искате ли да си поговорим за това?
__________
Животът сам по себе си е неква анонимност...
Как се възпитава този кураж? Справедливостта? Как? Как обяснявате на децата си тези неща ВЪПРЕКИ примерите от живота?
Искате ли да си поговорим за това?
__________
Животът сам по себе си е неква анонимност...
Редактирано от Hekф на
Re: Да помислим заедно
има доста малко неща в живота на човека, за които той може да даде еднозначен отговор, такъв - да, или не.
при различни обстоятелсва различните неща, или прояви, носят различен смисъл - май в тия 3 реда казвам все неща, които са известни от... трети клас.
не знам точна рецепта как се възпитава кураж у някого.
не знам и точно защо деца, които растат при видимо еднакви условия, впоследствие е възможно да станат коренно различни хора.
за развитието на човешката личност влияят и генетичните дадености, и социалната среда с нейните примери, и семейството с неговите примери... и още какво ли не.
вероятно всеки от нас е някаква амалгама от въздействията на всичките тези фактори. даже и не амалгама, която все пак си е физическа смес, ами... всеки от нас е различно, уникално, химическо съединение.
ти казваш - на честните им хвърлят киселина в лицето.
да, хвърлят им. но не на всички от тях, пък и на доста нечестни също им хвърчат главите... по някакъв начин.
онези пък, мазниците и гъзоблизците, си живеели живота... че това живот ли е?
аз лично не бих могла и един ден да живея, ако ще трябва да се мазня, или да ближа задници... тфу...
не знам как става това, да бъдеш такъв, или инакъв.
май че е много важно... ама то има ужасно много много важни неща... но все пак - май че е много важно какво си видял от родителите си.
например, в детската градинагошо бие пеша, пък после идва и те набива и тебе. ти отиваш дома разреван и разказваш на баща си, а той отсъжда - пешо е бунак, щом се оставя гошо да го бие. дотук ти си разбрал, че пешо е лош, щото е слаб, а гошо е добър, щото е силен. по-нататък баща ти ти обяснява, че гошшо е идиот, щото те е набил и тебе. ето, ценностната ти система е абсолютно ошашкана. излиза, че всички около тебе по някакъв начин са лоши. ти много-много не питаш за себе си, но тайно започваш да подозираш (тайно и от себе си даже) че и ти си лош, щом си такъв. все едно какъв е това "такъв". дотук, обаче, ти поне вярваш на баща си.
на другия ден в детската градина те е болял коремът, или пък си видял муха в супата, или пък същия оня гошо, от когото вече страшно те е шубе, ти се е изсекнал в супата, разбъркал го е и те е заплашил да не казваш. идва лелята, ядосва ти се, щото е плюскала мазно и й се е качило кръвното, обърсва ти един зад врата, сипва второто в супата и те кара да ядеш тая смес. ти не щеш. тя пак идва, лисва и компота вътре, разбърква, хваща те за врата и почва да те тъпче. ти повръщаш, уплашен си много и понеже те е страх я ритваш по подагрестия крак и избягваш.
в този момент баща ти идва пак да те прибере и лелята му разказва, че си един изрод.
той, уморен от работа и прецакан от шефката нещо, те спипва, завлича те вкъщи и те премила от бой.
така ти вече не му вярваш и на него.
по-нататък... всички са лоши, мислят ти зло и... ти се справяш както можеш.
как?
ами не знам... как...
ти да знаеш случайно?
при различни обстоятелсва различните неща, или прояви, носят различен смисъл - май в тия 3 реда казвам все неща, които са известни от... трети клас.
не знам точна рецепта как се възпитава кураж у някого.
не знам и точно защо деца, които растат при видимо еднакви условия, впоследствие е възможно да станат коренно различни хора.
за развитието на човешката личност влияят и генетичните дадености, и социалната среда с нейните примери, и семейството с неговите примери... и още какво ли не.
вероятно всеки от нас е някаква амалгама от въздействията на всичките тези фактори. даже и не амалгама, която все пак си е физическа смес, ами... всеки от нас е различно, уникално, химическо съединение.
ти казваш - на честните им хвърлят киселина в лицето.
да, хвърлят им. но не на всички от тях, пък и на доста нечестни също им хвърчат главите... по някакъв начин.
онези пък, мазниците и гъзоблизците, си живеели живота... че това живот ли е?
аз лично не бих могла и един ден да живея, ако ще трябва да се мазня, или да ближа задници... тфу...
не знам как става това, да бъдеш такъв, или инакъв.
май че е много важно... ама то има ужасно много много важни неща... но все пак - май че е много важно какво си видял от родителите си.
например, в детската градинагошо бие пеша, пък после идва и те набива и тебе. ти отиваш дома разреван и разказваш на баща си, а той отсъжда - пешо е бунак, щом се оставя гошо да го бие. дотук ти си разбрал, че пешо е лош, щото е слаб, а гошо е добър, щото е силен. по-нататък баща ти ти обяснява, че гошшо е идиот, щото те е набил и тебе. ето, ценностната ти система е абсолютно ошашкана. излиза, че всички около тебе по някакъв начин са лоши. ти много-много не питаш за себе си, но тайно започваш да подозираш (тайно и от себе си даже) че и ти си лош, щом си такъв. все едно какъв е това "такъв". дотук, обаче, ти поне вярваш на баща си.
на другия ден в детската градина те е болял коремът, или пък си видял муха в супата, или пък същия оня гошо, от когото вече страшно те е шубе, ти се е изсекнал в супата, разбъркал го е и те е заплашил да не казваш. идва лелята, ядосва ти се, щото е плюскала мазно и й се е качило кръвното, обърсва ти един зад врата, сипва второто в супата и те кара да ядеш тая смес. ти не щеш. тя пак идва, лисва и компота вътре, разбърква, хваща те за врата и почва да те тъпче. ти повръщаш, уплашен си много и понеже те е страх я ритваш по подагрестия крак и избягваш.
в този момент баща ти идва пак да те прибере и лелята му разказва, че си един изрод.
той, уморен от работа и прецакан от шефката нещо, те спипва, завлича те вкъщи и те премила от бой.
така ти вече не му вярваш и на него.
по-нататък... всички са лоши, мислят ти зло и... ти се справяш както можеш.
как?
ами не знам... как...
ти да знаеш случайно?
Re: Да помислим заедно
Vuprosa spored men zavisi i ot suznanieto.
Ako se smiata, tche edin put se jivee, mi to...
ama ne,
ima opiti sus regresivna hipnoza, v koito pod hipnoza se razkazva za minali jivoti, govor na neutchen ezik i dr.
Vsitchko se piche.
".... ima, oturvane nema"
Ako se smiata, tche edin put se jivee, mi to...
ama ne,
ima opiti sus regresivna hipnoza, v koito pod hipnoza se razkazva za minali jivoti, govor na neutchen ezik i dr.
Vsitchko se piche.
".... ima, oturvane nema"
Re: Да помислим заедно
v drugi strani ima dejnost i usilia po prednatalno vuzpitanie, deteto moje da se vuzpitava predi rajdane. Sachto vuprosa e kak se vizpitava. Tchovek moje da dade samo tova koeto ima. Zatova predi rajdane - podgotovka. vuobchte e za preporutchvane brak sled 28 g. suchto detza ot podgotveni roditeli. (niakoi ne sa imali tazi vuzmojnost, no moje da se misli)
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
Re: Да помислим заедно
Пишеш:
"Задаваш ли с? Справедливостта? Как? Как обяснявате на децата си тези неща ВЪПРЕКИ примерите от живота?"
Подчертавам думата "ВЪПРЕКИ"
и въпроса стои така:: "ЗАЩО СИ ЗАДАВАШ ВЪПРОС ЗА СПРАВЕДЛИВОСТТА?"
Защо си задаваш... тези въпроси и търсиш отговорите им?
Защо ти прави впечатление джипа и ексрите на този и онзи, а не погледнеш че имъ същества, които НЯМАТ ТВОИТЕ ЕКСТРИ...и де факто, ти си в същата позиция към тях, както си ти ТИ СПРЯМО ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ ОТ ТЕБ "НЕСПРАВЕДЛИВОСТИ".
Животът е НАЪ СПРАВЕДЛИВОТО НЕЩО...и не се поврежда никога.
Но когато влезеш в него със стандартите си, ГО РАЗВАЛЯШ....
Погледни ХЛЕНЧЕЩИТЕ ХОРА..."въпреки" и пискащи хора че е нямат никакво право да хленчат.
КАРМА!
КАРМА!
Каквото си постигнал, това заслужаваш....
Re: Да помислим заедно
В приказките (вкл. в Библията) и пр. нещата са стилизирани, доброто си е добро, а злото - зло. Ние обаче си знаем, че няма 100% добро или зло.
Ако насилието въобще е зло, би трябвало да се борим срещу държавата и правото, или като вариант да търсим теокрация. Но с хилядолетията сме стигнали дотук - някой управлява, има власт, т.е. пише законите. Те обикновено са в нечий интерес ("класа" - бихме казали преди 12 г.). Стигаме до справедливостта: може да имаш идеалното чувство за справедливост (според някои това е интуитивно усещане за законосъобразност), но житейските ти параметри (акъл, образование, контакти) да са такива, че не се справяш с бита. Избираш между кофите за боклук (може би е справедливо) и закононарушението - напр. правиш си сергия без да си извървял дългия законен път, който завършва в устата на големите конкуренти /всъщност направили закона/. Но идва "справедливата", затваря ти сергията и ти казва (образно) да се гръмнеш. Това е законното насилие, което явно ражда незаконно насилие.
Подобен ред на мисли ми идва, когато умувам над моралните категории - все ги обърквам с правните понятия. Защото дебелият портфейл зад океана изобщо не е символ на неспокоен сън, а по-скоро на акъл, късмет, сила, труда на дядо ти и т.н. хубави понятия.
Хубавата тема на Некф има акцент върху престъпността, но дава поле и за драскачи като мене. Та, на 100%-товия куражлия не би трябвало да му пука за семейството. Но в това няма голям смисъл, значи куражлията е 99% и надолу ;)) Кой ако не психопат би хвърлил киселина върху 100% честен човек, аз бих допуснал че човекът е 99% и надолу честен, за да е потърсил някой толкова жестоко и назидателно отмъщение. Или пък - ако аз съм 100% честен -трябва ли честно да казвам на всеки какво мисля за него (в общия случай ще се разсърди и ще получа юмрук в носа).
Но децата не мога да ги възпитавам с теории, за които им е рано. Затова неизбежно се връщам - като авторите на приказките и сапуните - към стилизацията, която си има художествения ефект в главичките им. Де факто ги лъжа, говорейки за честност или справедливост - такова животно няма в света на парите. Няма как да разсъждавам напр. на тема "собственост" пред малчугана, защото - ако съм честен пред него - би трябвало да му кажа, че това е нещо, израсло от силата и постлано с кръв. Би трябвало да му призная, че всъщност спя спокойно само с пълен портфейл - но и да му кажа, че това е заради последствията от него /парите/, а не заради самия портфейл, и че само портфейлът не е достатъчен.
Значи, аз възпитавам умения за мислене, давам някакъв личен пример, давам и псевдо-житейски примери (но не тези от новините), опитвам се с поощрения и наказания да развивам усещане за добро-зло, гледам да са винаги заети с нещо полезно, всичко с основната идея да ги правя (дечките) самостоятелни полека-лека. То всяка дума си е отделна тема... Кураж напр. не мога да възпитавам без да се боря с детските фобии (чрез спорт и внимание) и без да ги правя и физически силни, и психически устойчиви. Основният ми проблем е, че всъщност избягвам темата за парите, за да мога изобщо да възпитавам нещо. (проблемът е в бягството от основната реалност при възпитанието.)
Някои неща са си функция и на природата - децата след първото, ако и физически са по-слаби, са по-подкупни, послъгват, подмазват се и т.н. и постигат целите си - т.е. своята си справедливост - по заобиколен път.
Стигам до извода, че крия, не обяснявам на децата много неща - с цел да тръгна от моралните категории и да ги науча да мислят, преди да дойде катарзиса от сблъсъка им с реалността през пубертета. Тогава ще сменям тактиката и ще уточнявам понятията, както аз ги разбирам (т.е. че няма черно и бяло). По този път се стига до смисъла на живота и оттам до философията е една крачка.
Аз като убеден стоик смятам, че човек се стреми към удоволствието (в много широк смисъл - жив, нахранен, здрав, вярващ и пр.), и то постигнато с възможно най-малки усилия (т.е. че двигателят на прогреса е мързела) - при това усилията се измерват в пари. Хората са и генетично, и социално различни, плюс това сме хищници. Следователно морал ни трябва дотолкова, доколкото да не изчезнем като вид - моралът е основното нещо в този смисъл. Но в ежедневието не търсим общото, а индивидуалното и всеки си има своята справедливост и стил на живот.
Май темата не е за деца под 16 г.
Ако насилието въобще е зло, би трябвало да се борим срещу държавата и правото, или като вариант да търсим теокрация. Но с хилядолетията сме стигнали дотук - някой управлява, има власт, т.е. пише законите. Те обикновено са в нечий интерес ("класа" - бихме казали преди 12 г.). Стигаме до справедливостта: може да имаш идеалното чувство за справедливост (според някои това е интуитивно усещане за законосъобразност), но житейските ти параметри (акъл, образование, контакти) да са такива, че не се справяш с бита. Избираш между кофите за боклук (може би е справедливо) и закононарушението - напр. правиш си сергия без да си извървял дългия законен път, който завършва в устата на големите конкуренти /всъщност направили закона/. Но идва "справедливата", затваря ти сергията и ти казва (образно) да се гръмнеш. Това е законното насилие, което явно ражда незаконно насилие.
Подобен ред на мисли ми идва, когато умувам над моралните категории - все ги обърквам с правните понятия. Защото дебелият портфейл зад океана изобщо не е символ на неспокоен сън, а по-скоро на акъл, късмет, сила, труда на дядо ти и т.н. хубави понятия.
Хубавата тема на Некф има акцент върху престъпността, но дава поле и за драскачи като мене. Та, на 100%-товия куражлия не би трябвало да му пука за семейството. Но в това няма голям смисъл, значи куражлията е 99% и надолу ;)) Кой ако не психопат би хвърлил киселина върху 100% честен човек, аз бих допуснал че човекът е 99% и надолу честен, за да е потърсил някой толкова жестоко и назидателно отмъщение. Или пък - ако аз съм 100% честен -трябва ли честно да казвам на всеки какво мисля за него (в общия случай ще се разсърди и ще получа юмрук в носа).
Но децата не мога да ги възпитавам с теории, за които им е рано. Затова неизбежно се връщам - като авторите на приказките и сапуните - към стилизацията, която си има художествения ефект в главичките им. Де факто ги лъжа, говорейки за честност или справедливост - такова животно няма в света на парите. Няма как да разсъждавам напр. на тема "собственост" пред малчугана, защото - ако съм честен пред него - би трябвало да му кажа, че това е нещо, израсло от силата и постлано с кръв. Би трябвало да му призная, че всъщност спя спокойно само с пълен портфейл - но и да му кажа, че това е заради последствията от него /парите/, а не заради самия портфейл, и че само портфейлът не е достатъчен.
Значи, аз възпитавам умения за мислене, давам някакъв личен пример, давам и псевдо-житейски примери (но не тези от новините), опитвам се с поощрения и наказания да развивам усещане за добро-зло, гледам да са винаги заети с нещо полезно, всичко с основната идея да ги правя (дечките) самостоятелни полека-лека. То всяка дума си е отделна тема... Кураж напр. не мога да възпитавам без да се боря с детските фобии (чрез спорт и внимание) и без да ги правя и физически силни, и психически устойчиви. Основният ми проблем е, че всъщност избягвам темата за парите, за да мога изобщо да възпитавам нещо. (проблемът е в бягството от основната реалност при възпитанието.)
Някои неща са си функция и на природата - децата след първото, ако и физически са по-слаби, са по-подкупни, послъгват, подмазват се и т.н. и постигат целите си - т.е. своята си справедливост - по заобиколен път.
Стигам до извода, че крия, не обяснявам на децата много неща - с цел да тръгна от моралните категории и да ги науча да мислят, преди да дойде катарзиса от сблъсъка им с реалността през пубертета. Тогава ще сменям тактиката и ще уточнявам понятията, както аз ги разбирам (т.е. че няма черно и бяло). По този път се стига до смисъла на живота и оттам до философията е една крачка.
Аз като убеден стоик смятам, че човек се стреми към удоволствието (в много широк смисъл - жив, нахранен, здрав, вярващ и пр.), и то постигнато с възможно най-малки усилия (т.е. че двигателят на прогреса е мързела) - при това усилията се измерват в пари. Хората са и генетично, и социално различни, плюс това сме хищници. Следователно морал ни трябва дотолкова, доколкото да не изчезнем като вид - моралът е основното нещо в този смисъл. Но в ежедневието не търсим общото, а индивидуалното и всеки си има своята справедливост и стил на живот.
Май темата не е за деца под 16 г.
Re: Да помислим заедно
Аз няма да забравя едно премахнато, мисля, вече стихотворение от читанката за първи клас, която за пръв път ме сблъска с някои от истините в живота - за Таня Савичева. Не знам дали някой от вас го знае, започваше мисля така:
"Таня Савичева, седем годишна
Таня, твоята книжка чета,
тя е мъничка, мъничка книжка,
като тебе,
от седем листа..."
След което по дни(ден първи:..., ден втори:..., ...) с по едно изречение Таня казва в книжката си кой е загинал в семейството й по време на войната, а на края разказвача завършваше със "седмина бяхте вкъщи (...) вече никого няма в дома...".
Не знам защо но тогава ми дойде на ум фразата "Животът е пълен с гадост"(някъде съм я чувал преди), днес добавям само "и в него намираш смисъла, който сам преди това си вложил.".
Трудно, мисля, се обясняват тези неща и колкото по-късно май толкова по-добре. Децата имат право на детството си, дори не само те...
Елементарно, драги ми Уотсън!
"Таня Савичева, седем годишна
Таня, твоята книжка чета,
тя е мъничка, мъничка книжка,
като тебе,
от седем листа..."
След което по дни(ден първи:..., ден втори:..., ...) с по едно изречение Таня казва в книжката си кой е загинал в семейството й по време на войната, а на края разказвача завършваше със "седмина бяхте вкъщи (...) вече никого няма в дома...".
Не знам защо но тогава ми дойде на ум фразата "Животът е пълен с гадост"(някъде съм я чувал преди), днес добавям само "и в него намираш смисъла, който сам преди това си вложил.".
Трудно, мисля, се обясняват тези неща и колкото по-късно май толкова по-добре. Децата имат право на детството си, дори не само те...
Елементарно, драги ми Уотсън!
некф си уж въпрос -
пък като се замислих - ми то така се е преплело доброто и лошото - че като дръпнеш някое крайче - то такова разплитане настава, такова ново оплитане - че да дадеш универсален отговор - хич не може, поне аз не мога... ама - все пак - мисля си, че доброто с мааалко - с едно нокътче повече - ама побеждава... иначе - цивилизацията хич нямаше да я има... Пък си и мисля - всеки да си свършва работата в определеното му парченце от конеца...
Пък случаят с плиснатата киселина е много показателен:
1. В Бг. някъде към 60% /някои казват 80%/ от построеното е незаконно...
2. Но за това има вина и държавната администрация /по Бакърджиево време- най-вече!/, която създаде такива усложнения в тая сфера, че за да се узакониш - трябва да си огромен инат - или корумпиран... а пък най-незаконно строят сенчестите капитали...
3. Гебрева се беше захванала с ентусиазъм да се бори - и събаря - незаконното строителство, че даже си виках - "Абе, тая кво се е взела толкова насериозно...", а тя просто прилагаше закона, който нейни събратя-съчиновници бяха направили солунска митница...
4. Киселината я е плиснал явно някой засегнат...
5. Оообаче - посред бял ден - и при много свидетели...
6. Оообаче - след това - никой от тях не си е казал дали разпознава някой от двамата арестувани... явно ги е страх, не са достатъчно Граждани, каквито ни показвот по филмите...
7. Оообаче - пък и да питаш тая полиция - не може ли тооолкова да осигури анонимността на тия свидетели - та да не се страхуват, щото и то е човешко... или - не и е изгодно да осигури тази сигурност на свидетелите...
8. И на финала - като доказателство за сериозността на проблемите - стана тая трагедия в "Индиго" - която е също един от неузаконените по правилата - и одобрен - като годен за ползване обект...
ха сега - иди дири виновния - и като го намериш - докажи, че е той - та със сабята по главата, както е казал поетът... ама - то и поетът - неговите другарчета по чета го пушнали, щото им станал неудобен, като ги подгонили турците по врачанския Балкан...
абе - знам ли - просто всеки трябва да си свършва отреденото му парченце от работата..., че тя - цялата работа - е необхватна...
прост селянин, ама много прост ви казвам !
Пък случаят с плиснатата киселина е много показателен:
1. В Бг. някъде към 60% /някои казват 80%/ от построеното е незаконно...
2. Но за това има вина и държавната администрация /по Бакърджиево време- най-вече!/, която създаде такива усложнения в тая сфера, че за да се узакониш - трябва да си огромен инат - или корумпиран... а пък най-незаконно строят сенчестите капитали...
3. Гебрева се беше захванала с ентусиазъм да се бори - и събаря - незаконното строителство, че даже си виках - "Абе, тая кво се е взела толкова насериозно...", а тя просто прилагаше закона, който нейни събратя-съчиновници бяха направили солунска митница...
4. Киселината я е плиснал явно някой засегнат...
5. Оообаче - посред бял ден - и при много свидетели...
6. Оообаче - след това - никой от тях не си е казал дали разпознава някой от двамата арестувани... явно ги е страх, не са достатъчно Граждани, каквито ни показвот по филмите...
7. Оообаче - пък и да питаш тая полиция - не може ли тооолкова да осигури анонимността на тия свидетели - та да не се страхуват, щото и то е човешко... или - не и е изгодно да осигури тази сигурност на свидетелите...
8. И на финала - като доказателство за сериозността на проблемите - стана тая трагедия в "Индиго" - която е също един от неузаконените по правилата - и одобрен - като годен за ползване обект...
ха сега - иди дири виновния - и като го намериш - докажи, че е той - та със сабята по главата, както е казал поетът... ама - то и поетът - неговите другарчета по чета го пушнали, щото им станал неудобен, като ги подгонили турците по врачанския Балкан...
абе - знам ли - просто всеки трябва да си свършва отреденото му парченце от работата..., че тя - цялата работа - е необхватна...
прост селянин, ама много прост ви казвам !
Re: некф си уж въпрос -
NEKF...TAKAVA HUBAVA TEMA SI OTVORIL/A
ne znam zahto takuv nik si izbral......tvurde si mi simpatichen ...za da te nareka nekf...
Май само в приказките, в сапунките и в съзливите романи доброто побеждава злото. В истинския живот доброто умира младо.
.....ne e taka ...ne v istinskiya zivot.... a moze bi v obshtestvoto koeto sme postroili nie bulgarite...na mnogo mesta ....chestnostta se uvazava, da si raboten se yvazava....i mnogo hubavi cherti horata vizdat i yvazavat...
pri nas ..naistina nehsto e krivo....
hubavoto e e che nie tuk govorim za tova...znahci ne go haresvame....
Tova e temata...koyto zasyga ne samo dezata ni i kak da viuzpitavame dezata si, no i nakude vurvi Bulgariya....a tova ni interesuva vsichki nas, zashtoto ne iskame sveta da misli za nas ...che sme zigani, che klradem , che sme grubi i nevuzpitani....nali?
ot tam trybva spored men
da zapochnat promenite...ot nachina po koito si vuzpitavame dezata....
В
истинския живот на честните и неподкупните им хвърлят киселина в лицето. На справедливите им пращат мутри по домовете.
eto tova e nechestno, no zashto nie sme go dopusnali?
zashto davame pravo na korupziyta , zashto davame pravo na moshenizite da si ziveyt zivoto...
zashto sme dali tolkova prava , che nykoihora si mislyt , che vsichko moze?
az ziveya ot desetina godini izvun Bulgariya i shte spodelya edno mnenie, koeto se nadyvam...da e polezno za nas bulgarite...
kogato horata rabotyt v team( kolektiv) e mnogo vazno da mozesh da se srabotvash i ako drugite rabotyt , a nykoi se skatava...kakvo mislite pravyt...topyt go na shefa...i skoro moze da vidi vratata i da si tursi drugade rabota...
horata kato otidat na rabota se napuvat kato che "there is no tomorow"
i dali shte gi vidi shefa...ne e golyma rabota, no vsichki kolegi gledat i imat mnenie za rabotata ti...
zashto i nie da ne sme taka...tova e nachin da se spre korupziya...
ako ne si dobur...kolektiva ne te iska...
nai mnogo mi haresva sega novata programa za dviezenie...na kolata ima nomer telefonen i bupros "kak karam az" ....i ako karash kato divak.....tozi zad teb zvunka po mobile da te iztropa....
no tozi koito si e slozil nomera i vuprosa ...zatova si go e slozil...za da se starae... i da diszipliniran shovior...
znam...nasheto zuznanie ne e takova..., no zashto taka lesno chovek se uchi da spazva zakona...v strana s zakoni ?
zashto i nie bulgarite, koito sme se vinagi smytali za inteligenten narod da ne mozem da napravim tova tolkova prosto na pruv pogled neshto ...DA TOLERIRAME DOBROTO I DA SME BEZKOMPROMISNI S KORUPZIYA?
i zashto Куражлиите ги заплашват със семейството им... И обратното - мазниците, корумпираните, лакеите, гъзоблизците си живеят живота.
ZASHTOTO SME GO DOPUSNALI, A ZASHTO SME GO DOPUSNALI...KOI IMA OTGOVOR?
sega kum tvoya posting selyaninyt:
1. В Бг. някъде към 60% /някои казват 80%/ от построеното е незаконно...
koi im e dal pravoto ?
otgovorni liza?
te ne sa vseli resheniya sami...
znachi mnogo hora sa bili suychastnizi...vmesto da se vuzprotivyt...
tezi koito sa bili na takiva postove i sa zloupotrebili ...trybva li spored vas da si stoyt na rabota?
5. Оообаче - посред бял ден - и при много свидетели....
......
i vsichkite vuprosi natatuk ssum mnogo nekopetentna ...ot nepoznavane na problemite...
8. И на финала - като доказателство за сериозността на проблемите - стана тая трагедия в "Индиго" - която е също един от неузаконените по правилата - и одобрен - като годен за ползване обект...
.....tova yasno che e nezakonen obekst, no tova che deza na takava vuzrast sa na diskoteka.....ne znam kude posveta sushtestvuva tova....
dezata da imat uchilishtni diskoteki s supervizion...ot uchiteli...
slozna tema....
rebekka
ne znam zahto takuv nik si izbral......tvurde si mi simpatichen ...za da te nareka nekf...
Май само в приказките, в сапунките и в съзливите романи доброто побеждава злото. В истинския живот доброто умира младо.
.....ne e taka ...ne v istinskiya zivot.... a moze bi v obshtestvoto koeto sme postroili nie bulgarite...na mnogo mesta ....chestnostta se uvazava, da si raboten se yvazava....i mnogo hubavi cherti horata vizdat i yvazavat...
pri nas ..naistina nehsto e krivo....
hubavoto e e che nie tuk govorim za tova...znahci ne go haresvame....
Tova e temata...koyto zasyga ne samo dezata ni i kak da viuzpitavame dezata si, no i nakude vurvi Bulgariya....a tova ni interesuva vsichki nas, zashtoto ne iskame sveta da misli za nas ...che sme zigani, che klradem , che sme grubi i nevuzpitani....nali?
ot tam trybva spored men
da zapochnat promenite...ot nachina po koito si vuzpitavame dezata....
В
истинския живот на честните и неподкупните им хвърлят киселина в лицето. На справедливите им пращат мутри по домовете.
eto tova e nechestno, no zashto nie sme go dopusnali?
zashto davame pravo na korupziyta , zashto davame pravo na moshenizite da si ziveyt zivoto...
zashto sme dali tolkova prava , che nykoihora si mislyt , che vsichko moze?
az ziveya ot desetina godini izvun Bulgariya i shte spodelya edno mnenie, koeto se nadyvam...da e polezno za nas bulgarite...
kogato horata rabotyt v team( kolektiv) e mnogo vazno da mozesh da se srabotvash i ako drugite rabotyt , a nykoi se skatava...kakvo mislite pravyt...topyt go na shefa...i skoro moze da vidi vratata i da si tursi drugade rabota...
horata kato otidat na rabota se napuvat kato che "there is no tomorow"
i dali shte gi vidi shefa...ne e golyma rabota, no vsichki kolegi gledat i imat mnenie za rabotata ti...
zashto i nie da ne sme taka...tova e nachin da se spre korupziya...
ako ne si dobur...kolektiva ne te iska...
nai mnogo mi haresva sega novata programa za dviezenie...na kolata ima nomer telefonen i bupros "kak karam az" ....i ako karash kato divak.....tozi zad teb zvunka po mobile da te iztropa....
no tozi koito si e slozil nomera i vuprosa ...zatova si go e slozil...za da se starae... i da diszipliniran shovior...
znam...nasheto zuznanie ne e takova..., no zashto taka lesno chovek se uchi da spazva zakona...v strana s zakoni ?
zashto i nie bulgarite, koito sme se vinagi smytali za inteligenten narod da ne mozem da napravim tova tolkova prosto na pruv pogled neshto ...DA TOLERIRAME DOBROTO I DA SME BEZKOMPROMISNI S KORUPZIYA?
i zashto Куражлиите ги заплашват със семейството им... И обратното - мазниците, корумпираните, лакеите, гъзоблизците си живеят живота.
ZASHTOTO SME GO DOPUSNALI, A ZASHTO SME GO DOPUSNALI...KOI IMA OTGOVOR?
sega kum tvoya posting selyaninyt:
1. В Бг. някъде към 60% /някои казват 80%/ от построеното е незаконно...
koi im e dal pravoto ?
otgovorni liza?
te ne sa vseli resheniya sami...
znachi mnogo hora sa bili suychastnizi...vmesto da se vuzprotivyt...
tezi koito sa bili na takiva postove i sa zloupotrebili ...trybva li spored vas da si stoyt na rabota?
5. Оообаче - посред бял ден - и при много свидетели....
......
i vsichkite vuprosi natatuk ssum mnogo nekopetentna ...ot nepoznavane na problemite...
8. И на финала - като доказателство за сериозността на проблемите - стана тая трагедия в "Индиго" - която е също един от неузаконените по правилата - и одобрен - като годен за ползване обект...
.....tova yasno che e nezakonen obekst, no tova che deza na takava vuzrast sa na diskoteka.....ne znam kude posveta sushtestvuva tova....
dezata da imat uchilishtni diskoteki s supervizion...ot uchiteli...
slozna tema....
rebekka
Темата всъщност е за родители
и съответно на никого не пожелавам да става такъв на възраст под 16 :-))
И определено поставя въпроси, които нямат еднозначни, прости и абсолютно верни отговори... или поне на мен ми харесва да си мисля, че е така :-)))
Преди доста години една позната ме застреля с изказването, че моралът - това е оръжието и защитата на слабите срещу силните. Потресаващо откровение (мисля, че няма нужда да споменавам, че познатати ми претендираше да спада към силните) Основната идеята е, че ако си "достатъчно" силен няма да има значение за теб какво е добро и какво е зло, кое е справедливо и кое - не. Въпросът е - можеш ли да си ТОЛКОВА "силен", че да станеш абсолютно независим от "слабите"?
Моралът, този кодекс който определя кое е правилно и кое е - ако се абстрахираме от подробностите - това всъщност е кодекса на мнозинството (представи си моралът на едно канибалско племе, например). Но както обикновено - медалът има две страни. Освен "стандартната" ситуация - един силен зъл срещу мнозинството на добричките е възможна и обратната ситуация - един силен добър, срещу мнозинството на злите.
Това което го няма в темата ми е въпросът "Струва ли си?". Струва ли си да се напъваш да си добър човек (каквото и да означава това) ако мнозинството отрича доброто и въздига на пиедестал умението да прецакаш другарчето по особено хитър начин. Струва ли си да си честен, ако мнозинството цени умението да лъжеш.
Хлъзгава тема е това за доброто и злото. Но ако не говорим за голямото абсолютно ДОБРО и за голямото абсолютно ЗЛО, а просто за доброто и злото в живота ни... Прав си - дебелия портфейл и готиния джип не означават непременно че си корумпиран митничар или крадлив министър. Е, некф мъдър (и освен това явно богат материално) човек беше казал, че е не е възможно да си щастлив в богатството си, ако около теб виждаш само бедняци (отново материално). Друг некф беше писал, че щастието не е парите, но не е и в това да ги нямаш...
Каквото и да си говорим обаче - честните, справедливите и просто добри хора не падат от небето. Не се раждат априори такива. Те СТАВАТ такива. Ако искаме да има повече такива хора... а може и да не искаме, знам ли...
И определено поставя въпроси, които нямат еднозначни, прости и абсолютно верни отговори... или поне на мен ми харесва да си мисля, че е така :-)))
Преди доста години една позната ме застреля с изказването, че моралът - това е оръжието и защитата на слабите срещу силните. Потресаващо откровение (мисля, че няма нужда да споменавам, че познатати ми претендираше да спада към силните) Основната идеята е, че ако си "достатъчно" силен няма да има значение за теб какво е добро и какво е зло, кое е справедливо и кое - не. Въпросът е - можеш ли да си ТОЛКОВА "силен", че да станеш абсолютно независим от "слабите"?
Моралът, този кодекс който определя кое е правилно и кое е - ако се абстрахираме от подробностите - това всъщност е кодекса на мнозинството (представи си моралът на едно канибалско племе, например). Но както обикновено - медалът има две страни. Освен "стандартната" ситуация - един силен зъл срещу мнозинството на добричките е възможна и обратната ситуация - един силен добър, срещу мнозинството на злите.
Това което го няма в темата ми е въпросът "Струва ли си?". Струва ли си да се напъваш да си добър човек (каквото и да означава това) ако мнозинството отрича доброто и въздига на пиедестал умението да прецакаш другарчето по особено хитър начин. Струва ли си да си честен, ако мнозинството цени умението да лъжеш.
Хлъзгава тема е това за доброто и злото. Но ако не говорим за голямото абсолютно ДОБРО и за голямото абсолютно ЗЛО, а просто за доброто и злото в живота ни... Прав си - дебелия портфейл и готиния джип не означават непременно че си корумпиран митничар или крадлив министър. Е, некф мъдър (и освен това явно богат материално) човек беше казал, че е не е възможно да си щастлив в богатството си, ако около теб виждаш само бедняци (отново материално). Друг некф беше писал, че щастието не е парите, но не е и в това да ги нямаш...
Каквото и да си говорим обаче - честните, справедливите и просто добри хора не падат от небето. Не се раждат априори такива. Те СТАВАТ такива. Ако искаме да има повече такива хора... а може и да не искаме, знам ли...