why the world hate me ?

:)

Ако наистина го мислиш, то тази усмивка, хич не си е на мястото ... ако ще се учиш да общуваш с хора, първо правило - бъди естествена. И пряма. Тук нещо от тези не изпълнено.

П.П. Никой не те мрази. Какво обаче мислиш за безразличието?

*

Тия дни разглеждах една книжка в една книжарница и се натъкнах на една мисъл, че "Противоположното на любовта не е омразата, а безразличието".

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Ако обичаш света и света ще те обича.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

i why taka smqtash che te hate?

Не е вярно.

Syglasen sym che ne e wqrno.
No e wqrno ako se kaje 'ako mrazish sweta i toj shte te mrazi'. Razlikata uj e malka , no e syshtestwena:)

И защо не е вярно според теб?
Аргументирай се.
Винаги е по-интересно да има и аргументация, освен основното становище. Някак си... му придава смисъл

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Ima milioni , sigurno miliardi hora po sweta koito stradat samo zashtoto sa se rodili ne tam kydeto trqbwa(naprimer), bez da sa go zaslujili nishto losho. Mrazli li gi tqh sweta? Ne znam kakwo tochno wlaga Nexusus w towa, no spored men negi obicha...Prosto sydba, w powecheto sluchai- jestoka.
Otdelen sluchaj sa weche tiq na koito wyzpriemat wsichko w cherno, za tqh kazah che 'ako mrazish sweta i toj shte te mrazi'.

Taka e i s horata- ako mrazish shte te mrazqt, ako obichash ne e sigurno dali shte te obichat

A kakwo znachi da te obicha sweta spored teb?

Добре де, "би могъл да те обича" - така вярно ли е ?

*

Искаш да се обоснова? Да чуеш, т.е. прочетеш, моите аргументи? Ок, ето ти ги: моите аргументи са липсата на аргументи. Не съм открила нито една причина за обратна връзка между нечии чувства към света, в случая - любов, и отношението на света към този някой. Това, при положение, че нещото, което наричаме "свят", изобщо може да има отношение - но да речем, че е така. Какво става, ако обичаш света? Е да, това влияе на начина, по който се държиш. Което пък предизвиква определени събития. А те какви са? Не непременно добри, нито пък непременно в резултат от любов. А ако мразиш света? Съвсем същото. И положителното, и отрицателното отношение пораждат някакви реакции, събития, усещания - каквото и да е. Но те не са непременно със същия знак. Според моите наблюдения поне.
Знам, че не е достатъчно - дотук само успях да докажа липсата на информация. Но аз всъщност това и казах с изречението "не е вярно". А сега ще ми направиш ли ти удоволствието да обясниш, защо според теб любовта ти към света поражда любов към теб?

PS. И същото важи за "ако мразиш света и той те мрази". А пък "ако обичаш света, той може и да те обича" - мисля, че така беше - ми се струва съвсем вярно, само че ми звучи като "небето понякога е синьо". С което не искам да обиждам никого, само си казвам мнението, реагирам.

"И положителното, и отрицателното отношение пораждат някакви реакции, събития, усещания - каквото и да е. Но те не са непременно със същия знак." - не са, наистина. Идеалните крайности са рядкост в същия този свят. Така че, ако имаше стопроцентовост, щеше да е много лесно. Става дума за това, че ако реакциите ти към света са продиктувани от благородни мотиви и чувства, има по-голяма вероятност да получаваш същото или подобно отношение и от "света" каквото и да разбираме под "свят" (най-често хората, които го населяват :-)

Според мен има реципрочност до голяма степен. Има причини и следствия.
Ако мразиш, шансът да ти се отговори с любов е твърде малък, клонящ към нула. Това е така, защото хората все още не са достатъчно алтруистични, за да отдават любов и на тези, които ги мразят. От друга страна, мразещите имат нужда от любов. Но... това е друг въпрос.

А как мислиш, може ли светът да мрази някого просто така? Може ли да има следствие без причина?

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Преди бях пуснал тема за обичта ни към себе си. Сега ти пускаш тема за обичта към света. Тръгваш малко по-заобиколно към един и същ извод.

Ти поиска от мен да изясня причините за твърдението си. Направих го, доколкото успях, и те помолих да отговориш със същото. Тук не виждам твоите аргументи, а само реакция на моите. Не че пречи, и все пак...
Ти говориш вече не за стопроцентова сигурност, а за вероятности и шансове. Добре, това не е проблем, само че тук липсата на основание е съвсем същата, каквато и в предишните ти изказвания. Дори и за алтруизма на хората е така. Моля те, много те моля, може ли да изясниш причините за твоето мнение, факти, наблюдения или мисли, които те карат да твърдиш всичко това?
А аз мисля, че вече споменах, че не смятам, че светът може да мрази. Не и като свят така, както аз го разбирам. И за мен това, че светът мрази, има смисъл само разглеждайки този свят, който съставят, изграждат хората. А дали хората могат ддда мразят просто така? Ами не виждам защо не, поне и привидно просто така. Причината за омраза не се крие непременно в нейния обект, така мисля аз.

Не знам кой е извода, за който говориш, така че не мога да разбера и дали е по-заобиколно

защо пишеш на английски? И не е ли Why the world hates me?
А покрай твоя въпрос се сетих за вица, дето накрая господ казва: " ами защото не си ми симпатичен, бееее"

Always look at the bright side of your life.. param... param, param, param....

Разбира се, е явно, че и ти и аз изхождаме от личен опит, както е и вярно, че всяко мнение е субективно.

Та... значи, ти всъщност каза по-горе, че имаш не аргументи, а липса на такива. И това, което съвпада и с моето разбиране, е че казваш, че ако обичаш, (респективно мразиш) света, това повлиява на поведението ти към него. Което пък, аз смятам, че е причина за ответа на света към теб, поради съществуването на причинно-следствената връзка.

Мисля, че това, което е интересно за дискутиране тук са думите ти - "А дали хората могат да мразят просто така? Ами не виждам защо не, поне и привидно просто така. Причината за омраза не се крие непременно в нейния обект, така мисля аз."

Това е контра-теза на моето "Според мен има реципрочност до голяма степен. Има причини и следствия." и "Може ли да има следствие без причина?"

Нека тогава потърсим причината за омраза. И нека приемем за целта, че светът - това са хората, които го населяват. Значи търсим какво провокира човешката омраза.

Тъй като едва ли е подходящо да пиша лични факти, само ще кажа, че не съм имала случай, в който човек да ме намрази без причина (или поне подобен факт не е стигал до знанието ми, нито директно съм изпитвала някакви последствия от съществуването на омраза съм себе си). Всъщност, в живота си съм се старала да не провокирам омраза или други негативни реакции с поведението си.

Не вярвам някой да намрази някой друг, без този друг да е му причинил негативни чувства по някакъв начин. И не го вярвам, защото изхождам от личен опит. Ако бях имала друг опит, (какъвто ти може би имаш, за да твърдиш каквото твърдиш), бих го споменала, пак без да изпадам в лични подробности.

Всъщност, не мисля, че на света нещо се случва "просто така", особено омразата. Затова ми е трудно да приема, че за отговор на въпроса "Могат ли хората да мразят просто така", може да е валидно "Ами не виждам защо не, поне и привидно просто така."

Освен ако... не смесим тази тема и с темата за кармата, където бихме могли да кажем, от позицията на "вярващи в кармата" (ако сме такива де :-), че сегашната омраза, ни е настигнала като рикошет от минал живот. Но и в този случай не е била "просто така".

В коя посока да продължим разговора оттук нататък?

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Много по-трудно е да обичаш, отколкото да мразиш.
А пък хубавите неща са трудни.

Според мен трудното е да чувстваш.
И някои за това викат омраза на липсата на чувство, което е грешно, разбира се.
То това е друга тема, май...


__________________
Останалото е мълчание.