Преди 40 години...

Верен на себе си ,този път ще ви попитам за нещо още по-малко, написано още по-отдавна. Става въпрос за "Съкровището на Аптор", написано от Самюъл Дилейни през далечната 1962, възлизащо на по-малко от двеста страници. Наистина едно малко съкровище! Е, не е толкова добро, колкото "Сечението на Айнщайн", но все пак силно ви съветвам да го прочетете. Сега ще изпреваря въпроса на Дейви и ще й отговоря направо за какво става въпрос в таза малка книжчица.... Ама няма да я убивам като я преразкажа!
Ако трябва да прикача някакво определение към "Съкровището...", то би трябвало да бъде нещо като следапокалиптично фентъзи с елементи на ужас. Наподобява малко Лъфкрафт, но се усеща и онази магия, която само Дилейни умее да внася в произведенията си. Много съжелявам само, че авторът не е превеждан много на български

Та ви съветвам да надъгнете малко глави от дебелотомните идиотщини и да прочетете нещо по смислено и свястно написано.

"Не бъди пищен като ясписа, а прост като камъка"
Лао Дзъ

Дилейни!
Толкова се радвам, че някой е отворил тема за него .
Първата ми "среща" с него беше преди 5-6 години, когато прочетох Свръхнова. След това вече следях с интерес всичко, което става около Дилейни, което излиза у нас и на Запад, и със съжаление установих, че е трябвало да се родя 20ина години по-рано...
За последните две десетилетия, той има само два издадени романа, които могат да се определят като фантастика: Stars In My Pocket Like Grains of Sand и They Fly At Ciron. Той е един от "загубените" за фантастиката автори, както го нарича Диш в едно свое есе (другият автор, за мое голямо съжаление, е Джоана Ръс) - такива като него вече няма и може би (както е тръгнала фантастиката) няма да има.
Проблемът, според мен, е в това, че напоследък читателите стават все по-малко и по-малко толерантни към прекалено самовглъбени автори, които си позволяват пишат книги, в които изследват такива "неща" като себе си (!), например; или културните механизми на еротиката, да кажем; или междурасовите отношения; или междуполовите : Дилейни прави това по един великолепен начин, пренасяйки битката вътре в човека. Другото, което прави е да се опита да убеди хората, че това е важно - както за всеки писател, така и за читателя и за самата литература, била тя фантастична или не. И това го прави активно още от 1975, когато излиза Dhalgren (по мое мнение най-великата книга извън поредица в историята на фантастиката, а освен това и най-изящно написаната).
Но, изглежда, малко хора обръщат внимание на това...

смислено и свястно написано
Тази комбинация най-ярко изпъква при Дилейни. Не се сещам за друг, подобен на него писател. Той е еднакво внимателен както по отношение на сюжета, така и на езика. Стила му комбинира жаргон и стилно структурирани пасажи, които са истинска наслада за читателя .
Доказателство за това е и дебютният му роман - Съкровището на Аптор.

hangin with the raisin girl

Лично аз никак не харесвам Самюъл Дилейни. Чел съм три негови книги - "Съкровището на Аптор", "Свръхнова" и "Вавилон 17". Според мен и трите са пълна трагедия. Опитах се да си обясня причините, поради които той е бил издаван на времето. Мнението, до което достигнах, няма да се хареса на мнозина, но какво да се прави? Издавали са го, защото е бил кажи-речи единствения негър-фантаст. Нещо като расова еманципация във времена, когато страстите по темата са бушували доста разгорещено в САЩ. Ако бях расист, щях да кажа, че не го бива, защото е черен. Но аз не съм и затова смятам, че не става за фантаст по най-елементарната причина - няма и капчица талант. Писал е по същото време, по което са писали Хайнлайн, Азимов, Саймък и още десетки велики фантасти, но очевидно издателите му са имали съвсем други критерии за него.
btw Някои от идеите на Дилейни ми напомнят на тези на "родоначалника" на кибер-пънка Гибсън. Поради разликата във времето е ясно кой от кого е крал. Само едно ми е трудно да си обясня - дали не харесвам Дилейни, защото мразя Гибсън или обратното? Това го казвам само за да напомня факта, че всяко мнение (включително и моето) важи само за този, който го споделя. Който не е чел нищо от Дилейни, да не си прави изводи въз основа на чужди вкусове.

Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate.

Да не би аз да съм вечно питащата, че директно ми изпреварваш въпросите (които мога и никога да не задам)?

To hear, one must be silent.

Пропуснал си да му прочетеш най-готината книга - "Сечението на Айнщайн". Мисля, че ще ти хареса. Наистина много сериозно произведение. Между другото не знаех, че е негър, но това не го прави по-слаб писател, отколкото, ако беше бял, нали? Хм, някой гледал ли е филма Свръхнова и има ли той нещо общо с книгата? Наскоро чух някои много добри мнения за филма, а книгата не съм я чел, което ме кара да ви питам от къде мога да си я намеря?

"Не бъди пищен като ясписа, а прост като камъка"
Лао Дзъ

Защо, според теб, във филма на Hallmark "Язон и аргонавтите" Орфей е негър? Защо в почти всеки американски филм има поне по една чернилка, независимо дали изобщо може да се впише в сюжета? По същата причина, поради която книгите на Дилейни са се издавали. Щото трябва да има поне един негър, за да няма обвинения в расизъм. Това въобще няма отношение към способностите на Дилейни. Тях преценявам като незадоволителни за моя вкус не заради цвета на кожата му, а защото наистина не ми харесва. И едва ли ще прочета и друга негова книга.

Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate.

Ами наистина не е лошо филмчето откъм идеи, но Дилейни ме заинтригува. Не съм го чела. Може ли някой да ме снабди с нещичко негово?

О, фривилна грухталност!

А да, това действително си беше гавра с труп. Орфей от Родопите негър... Баси!

О, фривилна грухталност!

Оки, ама ще чакаш, докато се върна.
Само трябва да ми напомняш от време на време, че вече не съм много млад

"Не бъди пищен като ясписа, а прост като камъка"
Лао Дзъ

Ех, добре, че има хора като теб, Боби ...
Значи, от това, което си написал, стигам до заключението, че си чел три ранни романа на Дилейни и това явно ти е достатъчно, за да стигнеш до заключението: "няма и капчица талант". Доколкото знам (от постингите ти) харесваш Силвърбърг - сега съм убеден, че това е единствено, защото не си чел негови ранни творби. Иначе, сигурен съм, и той щеше да е в списъка на писателите без талант.
Само понякога е хубаво да се вслушваш в предразсъдъците си. Същото важи и за "споделянето" на мнения. Едва ли очакваш някой да приеме насериозно това, което казваш, когато го украсяваш с пълни глупости от рода на: "Писал е по същото време, по което са писали Хайнлайн, Азимов, Саймък и още десетки велики фантасти, но очевидно издателите му са имали съвсем други критерии за него. "; "Издавали са го, защото е бил кажи-речи единствения негър-фантаст"
Това е по забавно и от препоръките към Улф
Аз имам и още няколко предположения за това защо са издавали Дилейни - те са доста "екзотични" и със сигурност ще ти изяснят картината, щом творчеството му не може: бил е женен няколко години за много скандална поетеса (Мерилин Хакър), бисексуален е (това, в комбинация с "негър" /много грозна дума, btw/ само говори по себе си)... все "елементарни" причини, които да ти разяснят защо мразиш Дилейни, задето Гибсън крал (!!!) от него, например

hangin with the raisin girl

Не можеш да не се съгласиш, че почти всички идеи, заради които Гибсън е наричан баща на киберпънка, всъщност са измислени доста преди него. Не казвам, че именно Дилейни е първоизточника, но книгите на Гибсън наподобяват тези на Дилейни не само като идеи, но дори и като стил (тромав, груб език, липса на атмосфера, хаотично "прескачане" на сюжета - пълна какафония и при двамата). Подозирам, че все пак има връзка между сексуалните отклонения на Дилейни и творчеството му - хаосът в главата му твърде лесно може да се претвори на хартия. А сексуалната му дезориентация и скандалната му съпруга са само още два факта в подкрепа на тезата ми, че е издаван не заради качествата на книгите си, а поради политически съображения.
Кажи ми честно, ако ти си прочел 3 книги от даден автор и всяка дума в тях те дразни, няма ли това да е достатъчно, за да си изградиш мнение за него? За мен е повече от достатъчно, независимо дали това са ранни произведения или не. А по повод Силвърбърг не ми стана ясно как реши, че не съм чел нищо от ранните му произведения. Цитирай няколко от тях, пък ще ти кажа какво съм чел.

Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate.

За Гибсън съм напълно съгласен, но само относно идеите. Наистина не знам какво те е накарало да стигнеш до извода, че Дилейни има тромав стил, груб език (!), липса на атмосфера и т.н. Ако, за момент приемем, че през 60те години той е бил издаван и награждаван (за периода 1966 - 1969: 4 Небюла и 1 Хюго) само защото е бил нещо като сензация (черен, сексуално "дезориентиран" и т.н.), то това се обезсмисля на фона на настоящото отношение към Дилейни. Той се смята за изключение във фантастиката, защото е създавал литература, когато разни "светила" са разчитали само на интересни идеи и малките момчета, на които им е било достатъчно нещо странно и нетипично. Ако някой направи списък на фантастичните романи, в които имат и литературна стойност, а не само оригинални идеи, то в него ще влизат поне 3 романа на Дилейни: Dhalgren, Triton, Stars In My Pocket Like Grains of Sand.
Това, което искам да кажа е, че не би трябвало да даваш присъда за таланта на даден писател като имаш предвид само негови ранни произведения, които е писал, когато е бил на 19-23 г. и, които ти (предполагам) си чел само на български. Затова дадох и пример със Силвърбърг. Преди 1967 (Thorns) той е писал такива глупости, в които и следа няма от стил и атмосфера. Но това не важи за Dying Inside или Време на промени, например. А заключих, че не си чел нищо негово от този период, защото, тези книги вече не се издават на Запад, а у нас никой не е превеждал някоя от тях (според легендите те са много - поне 100 романа...)
Помисли малко върху това, което казваш за Дилейни и ще видиш колко абсурдно е да се твърди, че някой е оценяван толкова високо, колкото той, само защото е черен, гей, объркан (?) и т.н. В модерната музика има едно определение - one-hit wonder: то може да се дане на Дана Интернешънъл, да кажем, но не и на Джон Ленън, нали?
Извинявам се, чко предишния ми постинг е звучал прекалено грубо

hangin with the raisin girl

Аз не оценявам Дилейни по 3 от ранните му романи, а по единствените 3, които съм чел. За мен има разлика. Не твърдя, че не е възможно той да е написал и такива, които имат някаква стойност. Казвам само, че от това, което съм чел, съм останал с изключително негативно впечатление и поради това едва ли ще прочета друга книга от същия автор, дори и да ми попадне.
А сравнението със Силвърбърг наистина не е подходящо и то по вина на българските издатели - защото са издали само 3 от ранните романи на Дилейни, а са започнали с късния Силвърбърг. Обикновено (е, у нас и в това отношение цари хаос) първо се превеждат най-силните произведения на даден автор. Ето защо ми е трудно да повярвам, че Дилейни е написал нещо кой знае колко по-добро от преведените си на български книги.
А за предишния ти постинг не се сърдя - обикновено провокирам опонентите си и това, което ти написа, беше една от по-културните реакции.

Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate.

Armydreamer-a wadi faktite, a boby_ lichnite si wkusowe. Taka niama da stignete do nikyde... ama e zabawno :)

I am a lonesome spitfire, walking on the burning road of ideals...

"Казвам само, че от това, което съм чел, съм останал с изключително негативно впечатление и поради това едва ли ще прочета друга книга от същия автор, дори и да ми попадне."

Ето затова използвах Силвърбърг за сравнение. Представи си, че беше чел само The Silent Invaders, One of Our Asteroids Is Missing и Collision Course, например (за тях съм сигурен, че ако ги прочетеш, ще си убеден, че Дилейни все пак може да пише ). Никога нямаше да се докоснеш до света на Време на промени, или до Тайнствата на Стената...
Избрах Силвърбърг и заради това, че и при него (както и при Дилейни) има много силен скок нагоре по отношение на ранни и по-късни произведения. Освен това, и двамата имат период на дълго затишие през 70те години, след което са се завръщали с големи романи.
Но не се отказвай от Дилейни - той е пълен с изненади и то все приятни

hangin with the raisin girl

Щом след като се сблъска с моето твърдоглавие, все още твърдиш, че има качествена разлика между ранните и късните произведения на Дилейни, значи наистина го мислиш съвсем сериозно. Това е достатъчно да ме убеди и ако ми попадне някой от похвалените от теб романи, все пак ще го прочета. А дали ще ми хареса, вече е отделен въпрос...

Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate.

Мисля, че няма да се разочароваш и няма да ме проклинаш за изгубеното време.
Все по-малко са стойностните неща във фантастиката напоследък и затова предполагам ще ти е лесно да разпознаеш Дилейни сред тях.

I come to wound the autumnal city

Ако се не лъжа Сечението на Айнщайн е един от ранните му романи, но все пак всички твърдят че е класика. На мен също ми хареса адски и за това почнах да чета Дилейни... Страхотно написана книга и от към стил и от към съдържание. Съжелявам, ако се повтарям, ама...

"Не бъди пищен като ясписа, а прост като камъка"
Лао Дзъ

Сечението на Айнщайн е една от любимите ми книги. Най-хубавото е, че в текста са включени и откъси от авторския дневник, съдържащи размишленията на Дилейни, съпътстващи създаването на романа.
Това е едно от ранните му произведения и не се повтаряш : /както в повечето случаи с Дилейни/ страхотна откъм стил и съдържание.
А какво мислиш за разказа Да, и Гомор?

I come to wound the autumnal city

Absurd e da se tv&rdi, che Delaney e izdavan prez 60-te zaradi cveta na kozhata si. Togava nikoj ne e i chuval za politicheska korektnost i prava na malcinstvata, che dori sa zastreljali Martin Luther King i suma ti narod za tija neshta, ako ste zabravili.

Takova neshto mozhe da se sluchi samo ot sredata na 80-te nasam i to vs&shtnost si ima ikonomicheski prichini - aktyorite ot malcinstvata sa vkliucheni v TV seriali i filmi s merkantilnata cel da se privlekat zritelni imenno ot tija malcinastva. Prigotvete se za poveche - dnes v 3 ot 5-te naj-golemi grada na US manozinstvo za ili chernite ili ispanogovorjashtite.

Na men samija obache ne mi harsva stil&t mu - namiram go za prekaleno s&zercatelen. No tova si e v&pros na vkus.